Въпроси относно перуките

Да, виждала съм при някои фризьори, идват жени с перука, за да я измие и оформи със сешоар. Обикновено жени с онкологично заболяване се налага да носят перука, по-рядко е за красота и разнообразие - тогава обикновено слагат екстеншън само. Не би трябвало да се забелязва лесно, че не е тяхната коса, ако е добре направена перуката. За мен няма особено значение това, важното е човек да се чувства добре, да има самочувствие.

Моят фризьор ми е подстригвал перуки и от естествена, и от изкуствена коса. Разбира се, докато са върху мен, за да може да съобрази форма и дължина. Не мисля, че има познания как точно да постави такава (а и как става това варира много силно спрямо изработката на перуката), там сама се учих.

Колкото до другите тревоги - срещала съм всякакви реакции - одобрение, неодобрение, любопитство. В крайна сметка изборът си е личен, а чуждите хора са свободни да си мислят каквото си поискат, защо трябва да се съобразяваме с тях за нещо подобно?

Колкото дали лесно се забелязва, зависи. И от изработката на перуката, и от качеството ѝ, и от това как е поставена. Зависи и кой гледа. Бих казала, че повечето случайни хора (по улицата, в транспорта, по магазините и т.н.) си гледат тяхната работа, не обръщат особено внимание на околните и генерално не очакват нещо да е перука, освен ако не е съвсем очевидно. Вероятно фризьор или човек, който е носил перуки, би могъл да каже, ако се загледа.

На мен ми е писнало от мисленето, че това е нещо срамно. От психологическа гледна точка има силата да помогне на хора, които са загубили косите си по един или друг начин (в повечето случаи е травматично), да се почувстват "на себе си", да почувстват, че имат контрол и избор и да преодолеят загубата по-лесно. Отвъд това, ако просто се използва като моден аксесоар (например съм с тъмна коса и искам понякога да ходя руса, но без да подлагам на това собствената си коса) - какво лошо има и на кого му дреме?

Какви са причините някой да носи перука ме касаят, ако ми е близък и реши да ми сподели.

Много ви благодаря за този отговор, точно това имах нужда да чуя, за да се успокоя. Аз също мисля по подобен начин, че това е личен избор и никой няма право да съди другия, нито да се присмива. Както някои си правят татуировки, пиърсинг, слагат си изкуствени гърди, мигли, нокти и т.н.
При мен проблема е, че аз винаги съм имала хубава коса и дълга, но от няколко години не остана и помен от нея. Опитах какво ли не, правих изследвания, всичко е в норма, накрая започнах да слагам диадеми,фиби, но и те вече не прикриват. Толкова депресиращо ми действа всичко това, никога не съм предполагала, че мога да остана почти без коса и да се чудя с какво да прикривам плешиво. Затова реших да си купя перуки и да ги слагам, но все още не съм излизала навън с тях, затова имах нужда от стимул и успокоение. Това е ново за мен и все още не мога да свикна с мисълта.

Напълно разбирам ситуацията, защото бях в подобна. Отне ми доста време да се престраша и не бих казала, че имах подкрепа или разбиране от страна на семейството ми. Впоследствие просто свикнаха и няма драми. Мотивира ме това да следвам в Инстаграм жени с различни видове алопеция. Помогна ми да се чувствам по-малко сама и отчаяна, а и гледката на жени, които са красиви и без коса, нормализира представите в главата ми и ми беше много полезно от чисто житейска гледна точка. Научих много и за перуките и се ориентирах какво да търся, как да персонализирам детайли (рязане на мрежичката, рязане на бебешки косички, прически, поддръжка).

Това, което работи за мен, е да пробвам всяка нова перука у дома и да я нося известно време, за да свикна с вида си. Признавам, че не всяка покупка ми е била успешна и в гардероба имам няколко перуки, които са с наистина неестествен вид и не слагам. При останалите - винаги ми отнема време да ги направя да изглеждат така, че да се чувствам уверена с тях.

Бих казала, че след като се престраших, ми е забавно да сменям вида си. Все още има моменти, в които се чувствам силно неуверена, разбира се, но не е като преди. Случва се да ми е досадно или депресирано, че не мога просто да имам хубава коса на главата си и да не я мисля. Но определено не изпитвам онази сковаваща депресия, заради която не искам да изляза от вкъщи и не искам да правя неща. Приемането на ситуацията не е линеен процес. В ежедневието си не крия, че нося перуки. Това сваля цялото напрежение около "ама какво, ако разберат". Ами, нищо, ако. Най-големият минус е, че е скъпо, дори когато човек не пазарува високо качество човешка коса.

Така че, каквото и да решите за себе си, пожелавам кураж и успех.
Няма какво да замени естетическото удовлетворение от собствена здрава, жизнена, красива коса. Но съвсем не е краят на света, ако такава е непостижима. Също размишлявам, че табута и предубеждения (в случая в нашето общество към перуките), се разрушават именно когато хората се престрашат да живеят, както усещат, че за тях е най-добре.

Извинявам се за дългия и личен пост, но го публикувам в този му вид с надеждата да бъде полезен.

Да, много ми беше полезно наистина, отново благодаря за споделеното. Може ли да ми обясните как си правите бебешка косичка и как правите перуките така, че да стоят естествено? И от къде ги купувате, естествени или изкуствени?

Ще е полезно и ако се спеделят имена на фризьори, салони, перукери, от които сте доволни.

Моите наблюдения са, че мъжете не забелязват, че жената е с перука.
Може да им се струва, че има нещо "странно", но не осъзнават от къде идва.

Жените забелязват, досещат се. И тук идва женската съпричастност, солидарност, като жена към жена, защото се досещат, че е свързано със здравословен проблем.

Като бивша фризьорка мога да те успокоя и да ти кажа, че съм имала клиенти с перуки, които са идвали за оформяне. За нас това е нормално и никога не сме питали защо е перуката, камо ли пък да съдим човека. Обикновено той си е казвал причината без да го питаме, но за нас той е клиент като всеки друг и ни интересува само да е доволен. Колкото до това дали се забелязва - зависи от качеството. Една перука от естествена човешка коса и на мен ще ми е трудно да я разпозная. Индийската или тайландската са по-евтини от европейската и са третирани така, че да изглеждат напълно естествено, плюс това са много по-издържливи от естествено по-тънката европейска коса. Непрофесионалист едва ли ще забележи, освен ако перуката не е наистина с много лошо качество и бие на очи. Аз бих те посъветвала да вложиш повече пари в една хубава перука, отколкото да купиш няколко евтини. Но това си е мое мнение.
А иначе всички фризьори се учим да подстригваме на кукли, които са с естествена коса, така че смятам, че всеки един би се справил с оформянето. То не е нещо по-различно от нормалното подстригване и изсушаване.

Миличка, пожелавам ти преди всичко да се пребориш. Познавам жени, носещи перуки - последно въобще не забелязах, а седях до въпросната дама около два-три часа на събитие. Разказа ми по-късно, пипнах косата и пак не бих казала, че щях да разбера и по усещането. Става дума за перука с естествени коси, фризьор я е поправил - била е много буйна, но с пинсета са я напаснали, подстригали. Беше до раменете горе долу, отпред с бритон, който дамата носеше леко встрани - съвсем стандартна прическа. Доколкото разбрах, жената е поела грижата сама, тоест само в началото покрай оформянето е участвал фризьор.