Окончание на фамилното име на бебето

И аз не помня да има три опции. Можеше да се избира дали някой да вземе фамилията на другия, но уточнения за окончания - не. Аз съм приела на съпруга ми, но с А накрая. Нито ми е хрумвало, нито пък са ме питали дали да е без а-то.

Има три опции, като нито една от тях не включва избор на окончанията. И трите опции са еднакви за мъжа/жената:
приемане на фамилията на партньора
запазване на собствената фамилия
добавяне на фамилията на партньора

Моя грешка, точно това са трите опции, но не знам защо си спомням, че можеше да вземеш дословно фамилията, без окончанието.

Не може, но се практикува.

Може и да успеете да впишете така името на детето, но не е лошо да преосмислите дали наистина Ви звучи по-добре, или е някакво привидно чувство за по-модерно звучене, а да отчетете и практическата страна. Бегло познавах една жена с фамилия Чонин (приета от съпруга ѝ без окончанието) - защото Чонина имало по-архаично и битово звучене, пък без "а"-то накрая - видиш ли, може и за модерно чуждо име да мине. Обаче като получеше кореспонденция с обръщение "ГОСПОДИН Чонин", много криво ѝ ставаше. Или във Вашия пример, някой съкрати "Лора Тонкин" на "Л. Тонкин" и някой съвсем логично то интерпретира на "Господин Л. Тонкин"...
Моето лично мнение е, че окончанията и разликите между лично и бащино име, между мъжка и женска фамилия и т.н., са богатство на нашия език, от което не си струва да се лишаваме.

Реално Чонин наистина звучи по-добре от варианта с окончание. А понякога просто има такива. Ани Салич как е трябвало да се напише според вас, Салича или Саличова? Все е абсурдно.

Салич няма грам нищо общо.
Имената на -ин си имат окончания, точно както тези на -ов си имат. Чонин е българско име с мъжко окончание -ин. От Чона. Чонина е женското. Петров е мъжко българско име с окончание -ов, от Петър, Петрова е женско. Тези имена се изменят по род, Салич - не, освен че в случая не е българско.

Разбира се, че е така, това беше във връзка с "Чонин да наподобява чуждо име". Ами по-добре звучи от Чонина просто.

Имам и позната с мъж с фамилия, завършваща на -ски, по всички правила трябваше тя да е -ска, но тя си се написа - ски. Не вярвам най-голямата драма на света да е, че я бъркат с мъж. И го казвам като човек, който цял живот му бъркат името, а е българско...

Имаше една депутатка - Ралица Агайн: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0% … D0%B0%D0%B9%D0%BD.

Бях чела в интервю с нея, че преди това се е казвала Агаина, но си е променила фамилията на Агайн.

Съпругата на Ивайло Калфин мисля, че също е Калфин, а не Калфина.

Има и състезателка по художествена гимнастика Боряна Калейн. Така че очевидно може.

Вярно е. Точно за нея някой от по-възрастните ми роднини беше споделил догадки - дали има чужд произход, предвид фамилията. Отговорих, че си е чиста българка, премахнала окончанието от фамилията си. А бях абсолютно сигурна в този факт, защото знаех, че тази депутатка е роднина на бивша колежка на майка ми, която си е Агаина.
По мои наблюдения, точно фамилиите, завършващи на -ин(а) най-често са обект на желание за избягване на окончанието. Може би на хората им звучат стари "като от войната" и това ги кара да се опитват да ги модернизират. Всъщност, произходът на голяма част от тях наистина е от войната. Тогава много жени, включително и майки с малки деца, са загубили мъжете си, отгледали са сами децата си, хората са започнали да наричат децата им "Чонините", "Тонкините" и т. н. и после това им е останало като фамилно име.
Та, исках да кажа, че ако на една жена фамилията е Чонина или Тонкина, това не пречи да си я носи с гордост. Защото зад нея стои някоя Чона или Тонка назад в поколенията, която се е оказала силна жена, съумяла е в трагична житейска ситуация и в трудни времена да отгледа сама децата си и е дала началото на род, който се е съхранил.
Други пък ще предпочетат дори и за жена ТонкиН, защото им звучи ако не като Роналд РейгъН, то поне като Макколи КълкИН (няма какво да се заблуждаваме откъде идва чувството, че "звучи по-добре"). Ефект ще има, ще се намерят доста хора, на които ще им звучи необяснимо модерно или чуждестранно и като такова, може да се превърне и в обект на възхищение в очите на недотам просветените.

За мен е много странно мъжкото окончание в женска фамилия. Примерно наш приятел емигрира в Щатите и децата му са родени там. Борил се е да запише дъщеря си с окончание за женска фамилия (-ова), защото там фамилията щеше да е нещо от рода на Ивелина Петров. Имал е проблем с издаването на документите на детето и са искали да му откажат.

Тук се правим на по-модерни и махаме окончания или не приемаме женския вариант на фамилното име.

Много ми беше странно като говореха за Емили Бачорски, която би следвало да е Бачорска. Сестрата на Даниел, Розалия е Бачорска. Защо са дали мъжкото окончание на детето?

Напълно съм съгласна с поста преди мен, много добре казано!

Сестра ми е родена в чужбина. Абсурд да я запишат с -ова. Било вече друга фамилия, трябвало да е точно като фамилията на бащата.
Племенницата ми (дъщерята на брат ми) също е родена в чужбина и пак никакъв шанс да бъде с женско окончание.
И двете са си с фамилия на -ов. В началото ме дразнеше, но отдавна вече не ми прави впечатление.