Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 11

Истинската жена, да го знаеш, повече се радва заради радостта, която дава, отколкото заради радостта, която получава от мъжа.
Никос Казандзакис

Каквото е в живота, същото се повтаря и в литературата. Накъдето и да се обърнеш, попадаш на неизкоренимата простотия на човечеството, която е вездесъща и замърсява всичко като мухите. Заради нея се умножават и лошите книги, заради нея имаме такава изобилна реколта от литературни плевели, задушаващи доброто зърно. Такива книги крадат парите и вниманието на публиката, а те трябва да се пазят само за подбрани творби.

Лошите книги не просто са безполезни, но те със сигурност нанасят вреда. Девет десети от днешната литература се издават с една-едничка цел: да измъкнат някой и друг талер от джоба на доверчивата публика. Отново заради това авторите, издателите и печатарите нарочно правят книгите по-дебели. Още по-вредна, нагла и безсъвестна е лъжата на драскачите, които взимат по грош за всеки ред от своите небивалици. Те развалят вкуса на читателите и зачеркват с кръст истинското просвещение.

За да се противопоставите на тази вреда, отвиквайте да четете такива книги. Казано иначе, не четете неща, които отклоняват общественото внимание или вдигат пушилка. Не четете издания, чиято първа година ще бъде и последна.

Между другото, няма как да не уточним, че който пише за глупаци, винаги ще намери широк кръг от читатели. А човек би трябвало да използва краткото си, скъпернически отпуснато съществуване за това, да се запознава с първокласните майстори на всички времена и народи, с щедро надарените творци, които се издигат като кула над многобройните слаби писатели. Само такива извисени писатели могат да образоват и поучават.

Лошите книги, които четеш, винаги са много. Добрите книги, които не успяваш да дочетеш, винаги са малко. Лошите книги са нравствена отрова, която притъпява ума.

Тълпата упорито не чете най-добрите книги на всички времена, а чете най-новите произведения на съвременната литература и заради това днешните драскачи се въртят в тесния кръг на едни и същи повтарящи се идеи, повтарят едно и също, а векът ни не се измъква от собствената си мръсотия.

Шопенхауер

"Можеш да превърнеш живота си в рай, но единственият път към това е първо да създадеш рай в себе си. Няма друг начин.

Ти си причината. Твоят живот е следствието."

"Тайната за всеки ден" - Ронда Бърн

"Ако получиш, давай! Ако научиш преподавай!"

"Научих, че хората ще забравят какво сте казали, хората ще забравят какво сте направили, но хората никога няма да забравят начина, по който ги карате да се чувстват."

Мая Анджелоу

Кое те прави силен.???

Разочарованието...
Не те прави по-силен..!
Прави те слаб...
Убивайки в теб надеждата и мечтата..!
Предателството...
Не те прави по-силен..!
Прави те слаб...
Пречупвайки в теб доверието, дори към тези, които все още са до теб..!
Загубата...
Не те прави по силен..!
Прави те слаб...
Отнемайки това, което е било ценно за теб..!
Мит ли е..?
,,Това, което не те убива, те прави по-силен..."
Или по-скоро се успокояваме, защото ни е страх да погледнем, вътре в себе си, колко сме умрели след всичко това, което "Уж" не ни е убивало..!
Човек става силен и все по-силен, когато е обичан и подкрепян...
Когато вярва и преследва целите си, с Надежда..!
Не мога да се съглася, че след предателство, разочарование и загуба, ставам по-силен...
По-скоро съм, по-счупен, по-мнителен и по-предпазлив...
Човек е силен, когато е амбициран и мисли позитивно...
Не, когато е пребит, смазан и ограбен..!
Другото определение...
"Няма силен Човек, с лесно минало..!"
Отново прах в очите..!
Посочете ми един, който ще ви каже...
"Аз имах лесно минало..."
Такъв Човек - Няма..!
Извод.!!!
Ако трябва да се съглася, с двете определения по-горе, това означава, че всички сме силни..? Слаби хора не съществуват..?
Нищо, че сме физически, психически и душевно осакатени...
В заключение искам да кажа, че периодите на слабост и сила, се предизвикват от нас..!
Ние избираме обкръжението си, което или ни прави силни, или ни убива, малко, по-малко...
И след това не си силен..!
Предпазлив си, мнителен и недоверчив.!!!

Калоян Христов©️
(Chris Heart)
28.10.2023
London

„Тайният източник на хумора е не радостта, а тъгата.“

Марк Твен

– Пух,знаеш ли каква е разликата между "харесвам" и "обичам"?
– Не,Прасчо... Не знам...Кажи ми.
– Разликата е там,че ако "харесваш" едно цвете,ще го откъснеш,но ако го "обичаш" ще го поливаш всеки ден!

"Да балансираш между надеждата и хаоса е деликатна разходка."

С.Мартин

 Изцелението - това е дело на времето, но понякога това е и дело на възможността.   Хипократ

"На Земята си. Няма лек за това."

Самюъл Бекет

Nichts ist mächtiger als eine Idee zur richtigen Zeit.
Victor Hugo
гугъл превод
 
Нищо не е по-силно от една идея в точното време.

Виждаме как човек, който заема важен пост, пада и скоропостижно умира. Виждаме и как друг видимо залинява, от ден на ден става все по-слаб и накрая угасва. Такива поразителни събития остават незабелязани, те не засягат никого. Хората им обръщат внимание точно толкова, колкото на цвете, което вехне, или на лист, който пада. Завиждат на онези, които са останали на постовете си, или се вълнуват дали могат ги заемат.

Лабрюйер

"Човек може да бъде унищожен, но не и победен."

Ърнест Хемингуей

"Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста;
 защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада."

Притчи Соломонови

Блъскате човека в яма, а после му казвате, че трябва да е доволен от положението, в което го е поставило Провидението. Такова е съвременното ни християнство. Вие казвате: „Не сме го бутали.“

Да, разбира се, няма да осъзнаем какво правим всъщност и какво не правим, докато не започнем всяка сутрин да се питаме как през деня да вършим не каквото ни е изгодно, а каквото е справедливо; докато не станем християни дотолкова, че да признаем колко справедлива е сентенцията на мюсюлманите, която гласи, че „един час на справедливост струва повече от седемдесет часа молитви“.

Джон Ръскин.

Джон Ръскин (на английски: John Ruskin) (8 февруари 1819 – 20 януари 1900) е най-значимият изкуствовед и художествен критик през Викторианската епоха; меценат, акварелист, обществен мислител и филантроп. Автор на множество произведения в различни области: от естествени науки (геология, ботаника, орнитология) през изкуства (архитектура, митология, литература) до обществени науки (политическа икономика, социална политика, образование). Стилът му на писане е подобаващо разнообразен, като в началото е високо литературен, но с течение на времето се опростява с цел да стане по-широкодостъпен. Автор е на редица есета, трактати, лекции, поеми, пътеводители, наръчници, приказки, ескизи, и богата кореспонденция. Във всичките си писания набляга върху връзката между природата, изкуството и обществото.
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%A0% … D0%BA%D0%B8%D0%BD