Какво ще кажете за конкурс "Беля на седмицата"

Еми..така, както си стоеше и си гледаше кротичко нещо по телевизията, опъна рязко крачета и за част от секундата "огромната ни дизайнерска стъклена маса" се озова на пода на мънички парченца. 

И пак от днес сутринта:
Емо вика Калояне, Калояне /аз през това време съм на мивката в стаята/. И понеже Калоян не му обърнал внимание, нашия взел че го замерил, и което е по-важно уцелил със спрея Стеримар. Някъде по главичката го уцелил милото. И добре че спрея е на привършване, та не е толкова тежък.
То и да си брат на Емо не е лесно. Как му ги ражда главата, не знам.

Като чета и разбирам , че аз съм родила две ангелчета.От вчера дистанционното на телевизора има три бутона по-малко, благодарение на двата зъба на Криси 

  Ех, тези палавници...след години ще има да им разказваме...
  Една от най-пресните бели - сипала кафе в кутията с изкиснато сирене и редовната - изсипване на съдържанието на шкафчетата, в комплект с кучето, което само захапва и бяга под канапето да овършее плячката, а на опашката му - розов ластик. Голяма банда са, не мога да им го отрека.
  И най-последната (по настоятелни препоръки на Мерелин) - подстрига ми малко от опашката, докато говорех по телефона. Хау.

А за достоверност на конкурса ,защото имам силно въображение пък и предполагам не само аз

Никога няма да забравя една беля с големия. Беше на 4 годинки и го прибирам посред зима от градината. Той влачи крака зад мен и ме замеря със снежни топки. По едно време се обърнах и му казах да спре защото исках да се отбия на едно павилионче за вестници. Отивам до павилиончето, жената си отваря прозорчето и в този момент Гошко мята една топка право вътре. Лелеее от една страна добре че беше рехава та не счупи носа на продавачката обаче пък като се разпиля по нея и по вестниците...... На мен ми стана толкова смешно че чак се превих на две а през това време жената седи и гледа като вкаменена, направо се чудеше откъде й е дошло. Гошко само повтаря - без да искам, без да искам. А аз умирам от смях обаче трябва да съм сериозна и да се скарам на детето защото хем трябва да го възпитавам, хем жената ме изпепеляваше с поглед.

Втората беля с него беше като беше на годинка. Имахме една сиамка и тя нещо се разгонила. Разчекнала се на перваза на терасата и вие а отдолу един уличен "Ромео" седи и я кани и не мога да го прогоня. А Гошко се мотае покрай нея и по едно време - хоп, бутна я от терасата право при котарака. Върна се след два дни смърляна и бременна.

Малкия още не е правил такива "сериозни" бели. Ежедневието му е да тормози котките и да ми цели цветята с топка или с каквото намери под ръка. От време на време като го изпусна цели минувачите долу с каквото има под ръка. Днес сутринта докато проветрявах метнал една ябълка долу, идва в кухнята и взима още две. Проследих го аз да видя какво ги прави и като видях лошо ми стана. Под нас има магазин за хранителни стоки а ние сме на 8 ет. Ако уцели някой може на място да го остави.

моя белажия вече порастна и сега чакам други по сериозни бели, но сега докато четох се сетих за едно почистване с Пронто, за спрея говоря.  Та наш Томчо трябва да е бил първи клас реши докато ме няма да помогне и почисти теракота в коридора с  цял спреи Пронто. Вследствие на което - стъпваш и падаш  и муха да кацне и се разкекрчваха краката. Такава пързалка беше няколко дни, колко пъти мих пода тгава  за да не с пребием.

мойте двамата се закротили и ги намирам как ми ядат едно червило щото им миришело на малинки.

Много харесвам такива теми,толкова са забавни,а в същото време като направят някоя по сериозна беля децата и направо откачаме.
  Най-сериозната ни беля,бях я споделяла мисля,това беше,когато Мишо беше на 1 год и 5-6месеца някъде.Аз оправям спалнята,той се мята отгоре й и следователно немога да я оправя,накрая го преместих в съседната и затворих вратата,да мога да си оправя на спокойствие.Да обаче нашия кво си играл с ключа на вратата и го превъртял.Тръгвам аз да излизам,нъцки,заключена бях.Ми сега,нямам телефон при мен,търсих нещо остро с което евентуално да ръчна в ключалката обаче нищо не намерих.Малкия почна да плаче на стъклото на вратата,аз му обеснявам да хване ключа,ама кой те разбира братче. Излязох на терасата на спалнята,гледам някви хора минават,обеснявам им какво е станало и ги пратих отсреща в магазина да извикат работника.Идва човека,дава ми телефона си,звъня на моя,не вдига,звъня на приятелка,след 5-6 позвънявания се свързах.Да ама мъжа ми на другия край на София,докато дойде детето ще се съдере от рев. По едно време идва работника от магазина и носи стълба,добре че сме на 1 етаж,добре че беше лято и добре че прозореца ми беше отворен.Качи се човека откъм стаята,където беше малкия,влезе,отключи ми и приключихме със историята.Още на момента свалих всички ключове от вратите.
    Когато мия пода с парцала и кофата,Мишо си прави прически с пяната от препарата ,все ме издебва да не гледам и мушне ръце вътре.
    Вечно събира в пералнята дрехи да ги пере-чисти.
    Като намери някоя стотинка,прилежно отива да я изхвърли в кофата и вика: "Бравоооо" .
    Като тръгнем да излизаме,отваря гардероба,вади ботите на баща си, обува ги и вика :"Айде".

Ако се сетя още ще допълвам.

Oх смях се със сълзи
Брова за темата 
Слагам аз кошничката с щипките на печката, защото минава обръща я и заминава и ние само газим щипки 
Та един ден минава врътва двете копчета на печката и заминава  и то точно тези на койти са щипките ....
Докато усетим се стопиха половината щипки и се умириса Цялата къща ужас
После си нямате наидея за каво търкане ставаше на въпрос  печката ми е с керамичен плот и гледах да него надера

Хайде и ние да се включим-яде пръст от саксиите,качи се на стъклената масичка в хола,качва се на кухненския плот.Изключи ми компютъра,намаза си лицето с вода от...тоалетната(хубаво,че имаме и друга и тази е чиста и не се използва).Счупи любимата чаша на баща си,изобщо дете-бедствие,ама колкото е непослушна,два пъти повече е слънчице сладко.