Помня добре тази перални. И двете ми баби имаха. Защо така и не си купиха нови? Не знам. Печки, телевизори, хладилници смениха, не и пералните. Романтичната ми представа е, че понеже вършеха всичко заедно. Дядовците изстискваха прането, носеха тежките легени и помагаха в простирането.
- Публикувана: 17 окт. 2023, 14:18 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2024, 05:23 ч.
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3
Списание" Черно и бяло" За киноизкуство и култура. В момента го разлиствам, от 1943 година. Впечатляват ме снимките
Такава пералня имахме в нас. После баща ми я префасонира и като дойде новото време варяха зимнина в нея на балкона. Направо се родиха един път като се отърваха от прането с нея и втори път от паленето на огньови пред блока за зимнината.
много, много години. След време я подарила на младо семейство, докато си
купят по-нов модел. Почти ме сащисаха като ми казаха колко време са я
въртели и изнесли все още работеща с някакви леки ремонти.
Пералня Рига имахме у дома. А някой помни ли пералня Диана?
Пералня Рига имахме у дома. А някой помни ли пералня Диана?
даааааа....
невероятна пералня!
първата ми пералня като млада булка. свекървата рева три дена и не разреши да се ползва.
в "нейния дом" място за две перални няма!
използвах си я с кеф, когато се изнесохме от там.
в нея вече се наливаше топла вода
нямаше нагревател, но пък можеше да се използва първо за пране, а след това за изплакване - да не се мориш да плакнеш в леген. и лека...лека...
Последната пералня преди автоматичната у майкини беше горе показаната Диана. В зората на '00 година, когато заживях сама, любезно ми я дадоха да я ползвам на първо време. Наливах топла вода, въртеше колкото въртеше, изплаквах в леген под душа, после слагах дрехите в една центрофуга, тя пък от '73 година, и накрая на простора. Но тогава живеех сама и прането ми не беше кой знае колко. И пак си беше половин ден занимавка, не като сега - натискаш копчето и хич не го мислиш.
Много хубаво переше тая Дианка
Много хубаво переше тая Дианка
Някой по горе спомена за ненадейни гости. Нормално си беше, то като няма телефони така става. Някой от вас спал ли е на земята, помня няколко такива спанета като сме оставали на гости с преспиване. Беше супер приключение. Баба постилаше някакви много дебели черги и юргани и ние с братовчедите спяхме на земята. Никога не сме се настивали от това. Еххх, времена...
Е, пак си е лукс и "Аурика-та", че и по-старите перални дори, отколкото да пéреш на ръка, да не говорим за времето на "Биляна платно белеше"
И нагледно, макар не точно на Охридските извори, и то от '62 г., ужас, миличките...
А при тези е лукс, гореща вода:
И нагледно, макар не точно на Охридските извори, и то от '62 г., ужас, миличките...
А при тези е лукс, гореща вода:
в предишната тема някой беше пуснал снимка на много мъже, част от тях в носии, част - в европейски дрехи...
забравих кой е потребителя, но имам въпрос.
дядото в ж.п. ли е работил?
в строителството?
някъде в началото на миналия век?
не знам защо сградата ми напомня стара ж.п. гара. има табелка над вратата, като че ли има и име.
групата може би се снима на откриването.
най-горе има една жена (само една на цялата снимка) до мъж с фуражка - началник на ж.п. гарата може би.
забравих кой е потребителя, но имам въпрос.
дядото в ж.п. ли е работил?
в строителството?
някъде в началото на миналия век?
не знам защо сградата ми напомня стара ж.п. гара. има табелка над вратата, като че ли има и име.
групата може би се снима на откриването.
най-горе има една жена (само една на цялата снимка) до мъж с фуражка - началник на ж.п. гарата може би.
Баба переше черги, одеала и юргани на селската чешма. Носеше една дървена бухалка/тупалка и прането преминаваше през няколко каменни корита, бухаше се, мачкаше се и така дълго време. А водата беше ледена... Аз си играех с поповите лъжички. Мястото беше много хладно и усойно дори и в най горещите дни. После в една строителна количка натоварваме мокрите черги и към вкъщи.