Родителят решава дали да придружи детето до стаята. Това къде? Нито в училищата, където е била дъщеря ми, нито в тези на познати деца се допуска някой да съпровожда детето до стаята. Малките класове ги чака госпожата във фоайето и ги води до стаята, по-големите ходят сами. Само в началото се представя на охраната и уведомява, че ще води и взима детето и това е всичко. Това не е концерт по желание. Навалица въобще няма как да стане, единици са родителите, които се грижат за децата си; 90% ги зарязват да ходят сами на училище още на 7-годишна възраст и сами да пресичат улиците, въобще… дъното. Това е родителска безотговорност и грубо нарушение на законите, защото малолетните лица би трябвало да са под постоянен пълен надзор от възрастен. Навалица няма как да стане, много малко от днешните деца имат родители, които реално се грижат за тях. Странно, моето наблюдение е съвсем различно - че даже прекалено много се грижат за тях. В нашето училище се попълват декларации кой може да взима детето и до трети клас включително класната го предава лично на човек от този списък. След това вече може родител да декларира, че детето ще се прибира само, на негова отговорност. И никак не е рядка гледка ученици 7+ клас да ги водят и прибират с коли от училище.
- Публикувана: 15 окт. 2023, 14:03 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2023, 05:23 ч.
Забранено ли е родителите да влизат в училище?
В голям град не е безопасно да си пускаш детето самО. В първи клас дори беше забранено, от втори - с декларация, че детето ще се прибира само. Да не говорим, че много деца учат в училище, което не е в квартала им. И родителите си ги водят и вземат до 4 клас, а някои и до 7.
Моята дъщеря не учила в квартално училище. Всяка степен беше във все по-далечно училище.
До 4 клас беше с придружител, от 5 сама пътуваше, но минаваше през подлез, а до 4 се пресичаше оживен булевард.
В началното училище имаше голям скандал, 2 деца си бяха тръгнали сами, без охраната да разбере, нито учителката в занималнята.
Но влизане вътре не се разрешаваше.
Моята дъщеря не учила в квартално училище. Всяка степен беше във все по-далечно училище.
До 4 клас беше с придружител, от 5 сама пътуваше, но минаваше през подлез, а до 4 се пресичаше оживен булевард.
В началното училище имаше голям скандал, 2 деца си бяха тръгнали сами, без охраната да разбере, нито учителката в занималнята.
Но влизане вътре не се разрешаваше.
Според мен трябва да има "свободна зона" за родители (фоайето, част от коридора до входа), където човек да си изчака, без да е под открито небе при всякакви атмосферни условия, да си оправи спокойно детето, да поговори с някой учител или друг родител.
Такива забрани да прекрачваш прага на училището са абсурдни. Ние не сме врагове на училището, все пак там децата ни прекарват дните си и е нормално да имаме достъп. Това да не е затвор, зад чиито стени се крият страшни тайни. Надявам се да е така де. Защото тези забрани говорят обратното. Само ток по оградите остава да пуснат.
Такива забрани да прекрачваш прага на училището са абсурдни. Ние не сме врагове на училището, все пак там децата ни прекарват дните си и е нормално да имаме достъп. Това да не е затвор, зад чиито стени се крият страшни тайни. Надявам се да е така де. Защото тези забрани говорят обратното. Само ток по оградите остава да пуснат.
Не, вие не разбирате за какво става дума. Във всеки пост "аз, аз, аз, моето удобство, студено ми е, горещо ми е, искам да седна на диванче". Фоайетата, доколкото знам, не са предназначени за кеф и удобство на родителите. Отделно сама казахте, че децата прекарват там деня си. За мен е важно да са на максимално безопасно място, далеч от отрепки, болни и безотговорни хора и кой ли още не. Поне докато са в училището. Удобството на родителите е последна грижа. Едно, че не сме си у дома, второ, че сме възрастни и можем да понесем малко некомфорт. Всички сме висяли на дъжд, вятър, жега. Не е приятно, но не е и болка за умиране. Вие още малко и ще поискате директорското кресло да ви отстъпят, докато чакате.
И много уместно попитахте за терористите. Преди месеци разни зевзеци побъркаха народа със заплахи за бомби в куп училища. Добре, че не се оказаха истина. Но можеше и да са. Сама можете да видите връзката с безконтролно влизащи и излизащи възрастни, които никой не ги знае дали са родители или не.
И много уместно попитахте за терористите. Преди месеци разни зевзеци побъркаха народа със заплахи за бомби в куп училища. Добре, че не се оказаха истина. Но можеше и да са. Сама можете да видите връзката с безконтролно влизащи и излизащи възрастни, които никой не ги знае дали са родители или не.
Ние за щастие си влизаме. Охраната знае че си вземаме децата. И с госпожата говорим вътре. Не сме прошляци, терористи и не бием деца. Ние сме малко, главно на малките деца и деца със СОП. То пък остана на двора да чакаме и да говорим. Даже по време на пандемията влизахме в преддоверието, то е отделено с врвти от голямото фоайе. Иначе няма проблем да сме вътре на топло в голямото фоайе.
Нас и в детската градина не ни пускат и съм напълно ок с това. Какво значи студено ми е, облечи се по-дебело като знаеш, че ще чакаш; стой в колата, ако имаш такава. Варианти много, но ние сме народ, който не обича да му се налагат правила.
Абсолютно против съм това скупчване на родители в коридора. Децата не могат свободно да излезнат, защото някой иска да се бута вътре.
Абсолютно против съм това скупчване на родители в коридора. Децата не могат свободно да излезнат, защото някой иска да се бута вътре.
И в предишното, и в сегашното училище на детето родителите можеха да влизат в малко предверие. Сега дори е с достъп с чип и турникети, та, ако имаш уговорка с учител или по административен въпрос, трябва да информираш охраната, който се обажда или те пуска, в зависимост от случая.
Въпреки достъпа до предверието, рядко родители чакат там, да не кажа единици, повечето са отвън. Не знам на кой му е приятно да се бута в другите, на мен определено не. Дори и в дъжд съм чакала с чадъра навън.
А това, че 90% хората си зарязвали децата още на 7 години изобщо не е вярно, освен ако не живеят в някой малък град.
Родителите нямат място вътре в училище, освен по предварителна уговорка по някакъв въпрос или родителска среща. Иначе каква работа има в училището, че да изисква достъп?
Въпреки достъпа до предверието, рядко родители чакат там, да не кажа единици, повечето са отвън. Не знам на кой му е приятно да се бута в другите, на мен определено не. Дори и в дъжд съм чакала с чадъра навън.
А това, че 90% хората си зарязвали децата още на 7 години изобщо не е вярно, освен ако не живеят в някой малък град.
Не разбирам защо не става ясно какво пиша. Мисля, че се изразявам правилно. Родителите да се допускат в определен периметър. Защо не? Да не са терористи? Ако някой иска да набие някое дете по-успешно ще го направи извън училище, а не вътре при камери и десетки хора!
Родителите нямат място вътре в училище, освен по предварителна уговорка по някакъв въпрос или родителска среща. Иначе каква работа има в училището, че да изисква достъп?
Аз разбирам Бадрулбудура, защото и на мен не ми допадат детските градини и училища, които са като секретна военна зона. Детската градина я избрах и по този критерий родителите винаги бяха добре дошли. Да видят докъде детето е изписало помагалата, легълцето му, при какви условия минава ежедневието им. Никой не е злоупотребявал и негативи от това не видях, освен, че малката, когато беше болна, плачеше за детската. В училище я вземахме първи и втори клас, родителя отиваше до стаята на детето, която беше на първия етаж да го извика
То беше един прав коридор и охраната можеше да види дали няма да отиде другаде
Не ни се е налагало да я чакаме, защото винаги ходехме по време на свободната програма, след като бяха свършили часовете за самоподготовка. Тя все се пазареше да я вземаме колкото се може по-късно. Вече трети клас бяха на втория етаж, но тогава тя започна да се прибира сама и ме знам дали там пускаха.
То беше един прав коридор и охраната можеше да види дали няма да отиде другаде
Не ни се е налагало да я чакаме, защото винаги ходехме по време на свободната програма, след като бяха свършили часовете за самоподготовка. Тя все се пазареше да я вземаме колкото се може по-късно. Вече трети клас бяха на втория етаж, но тогава тя започна да се прибира сама и ме знам дали там пускаха.
