Достъпността с транспорт е добър аргумент 
- Публикувана: 9 септ. 2023, 00:22 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2024, 18:46 ч.
Прибиране или не?
Действително има по-внушителни места по света, като по-горе посочените Алпи като пример, но пък там няма море. И не, не е същото като да си имаш и море, и планина, и минерални извори, в комбинация особено пък с исторически забележителности на максимум няколко часа път с кола. Т.е. в България като природа и климат го има това може да се каже пълно щастие. Имаме свободата да се събудим и да запалим колата накъдето и към каквото ни влече в момента. Не да запазваме скъпи билети, да планираме отпуски отдалече и т.н. Българското Черноморие не е навсякъде застроено, въпреки че ние предпочитаме удобствата, има и диви места. И на нас са ни се паднали най-хубавите пясъчни плажове, в сравнение с Турция и Грузия отсреща.
Сега, кой колко познава българската природа и забележителности и дали се надува излишно като цяло е извън темата.
Сега, кой колко познава българската природа и забележителности и дали се надува излишно като цяло е извън темата.
Напълно подкрепям! За размерите на нашата държава имаме всичко най-необходимо
Тук темата не е за патриотизъм а за прибиране. Аз съм изказала моето мнение. Всеки има право да си мисли, че от България по-хубаво няма. Но аз пък имам право да имам друго мнение. Ако то се тълкува като надувка - ок, няма проблем. Аз съм писала в темата като човек, който е живял и в България и в чужбина. Имам поглед върху много неща и имам право на мнение. Аз казах за мен кое е важно (стандарт, доходи, здравеопазване, манталитет, закони и правна система). На мен патриотизмът не ми пълни хладилника, нито пък издържа майка ми, която е с 530 лв пенсия и е висшист с 40 години трудов стаж. Сега е принудена да чака помощ от мен. Това е, природата изобщо не би ме интересувала ако решавах дали да се връщам.
В България съм чувала, че природата е красива, но лично съм успяла да видя много малко. 
Само до 7те рилски езера съм била. Нямаме инфраструктура, без кола не можеш да отидеш никъде.
В Германия съм почти всеки уикенд на планина, без значение сезона - на 1-1.5 часа с влак има десетки пътеки.
"Достъпната" природа би ми липсвала ужасно много и май не бих отишла някъде без планини, езера и велосипедни пътеки.
Само до 7те рилски езера съм била. Нямаме инфраструктура, без кола не можеш да отидеш никъде.В Германия съм почти всеки уикенд на планина, без значение сезона - на 1-1.5 часа с влак има десетки пътеки.
"Достъпната" природа би ми липсвала ужасно много и май не бих отишла някъде без планини, езера и велосипедни пътеки.
И аз да си кажа като дете на прехода.
Да, хубава е България. Но съм я гледала на снимки основно, когато живеех там. Никога не съм имала (нито родителите ми) финансовата възможност да пътувам.
От 20 години живея в чужбина, в държави, където с нормална работа мога да си позволя нормален стандарт на живот. Например да имам свой дом, деца, зимни обувки за тях, почивки, пътувания, достъпно и качествено здравеопазване, etc.
А красотата е толкова субективна, емоционално натоварвна и не винаги видима за очите. Затова някои места в България винаги ще са (най-) красиви за нас. Но някак не мисля, че нещо губя, ако не живея там.. напротив, просто имам повече открити пътеки и възможности, ако не съм там. На този етап.
Да, хубава е България. Но съм я гледала на снимки основно, когато живеех там. Никога не съм имала (нито родителите ми) финансовата възможност да пътувам.
От 20 години живея в чужбина, в държави, където с нормална работа мога да си позволя нормален стандарт на живот. Например да имам свой дом, деца, зимни обувки за тях, почивки, пътувания, достъпно и качествено здравеопазване, etc.
А красотата е толкова субективна, емоционално натоварвна и не винаги видима за очите. Затова някои места в България винаги ще са (най-) красиви за нас. Но някак не мисля, че нещо губя, ако не живея там.. напротив, просто имам повече открити пътеки и възможности, ако не съм там. На този етап.
Здравейте , включвам се и аз в темата , тъй като и ние обмисляме скорошно завръщане в България.
Въпреки ,че аз не съм на 100% сигурна дали искам да се завърна окончателно в България след 10 години живот в Дания… бях на 18год когато емигрирах в Дания.
Живеем си доста добре тук мъжа ми си има бизнес аз също наскоро отворих собствена фирма но поради високите данъци и това че нямаш време за нищо обсъждаме дали си заслужава да загърбим всичко тук.. имаме и детенце на 3год и не знам как стоят нещата там с детските градини и образованието. Дали има някакво подобрение от преди? Ако се приберем обмисляме да си работим и двамата с нашите бизнеси в България. От една страна ми се вижда че в България ще имаме доста повече свободно време и определено няма да плащаме талкова висок данък там а и мисля че детето ще е по щастливо сред роднините си.
Въпреки ,че аз не съм на 100% сигурна дали искам да се завърна окончателно в България след 10 години живот в Дания… бях на 18год когато емигрирах в Дания.
Живеем си доста добре тук мъжа ми си има бизнес аз също наскоро отворих собствена фирма но поради високите данъци и това че нямаш време за нищо обсъждаме дали си заслужава да загърбим всичко тук.. имаме и детенце на 3год и не знам как стоят нещата там с детските градини и образованието. Дали има някакво подобрение от преди? Ако се приберем обмисляме да си работим и двамата с нашите бизнеси в България. От една страна ми се вижда че в България ще имаме доста повече свободно време и определено няма да плащаме талкова висок данък там а и мисля че детето ще е по щастливо сред роднините си.
Здравейте , включвам се и аз в темата , тъй като и ние обмисляме скорошно завръщане в България.
Въпреки ,че аз не съм на 100% сигурна дали искам да се завърна окончателно в България след 10 години живот в Дания… бях на 18год когато емигрирах в Дания.
Живеем си доста добре тук мъжа ми си има бизнес аз също наскоро отворих собствена фирма но поради високите данъци и това че нямаш време за нищо обсъждаме дали си заслужава да загърбим всичко тук.. имаме и детенце на 3год и не знам как стоят нещата там с детските градини и образованието. Дали има някакво подобрение от преди? Ако се приберем обмисляме да си работим и двамата с нашите бизнеси в България. От една страна ми се вижда че в България ще имаме доста повече свободно време и определено няма да плащаме талкова висок данък там а и мисля че детето ще е по щастливо сред роднините си.
Въпреки ,че аз не съм на 100% сигурна дали искам да се завърна окончателно в България след 10 години живот в Дания… бях на 18год когато емигрирах в Дания.
Живеем си доста добре тук мъжа ми си има бизнес аз също наскоро отворих собствена фирма но поради високите данъци и това че нямаш време за нищо обсъждаме дали си заслужава да загърбим всичко тук.. имаме и детенце на 3год и не знам как стоят нещата там с детските градини и образованието. Дали има някакво подобрение от преди? Ако се приберем обмисляме да си работим и двамата с нашите бизнеси в България. От една страна ми се вижда че в България ще имаме доста повече свободно време и определено няма да плащаме талкова висок данък там а и мисля че детето ще е по щастливо сред роднините си.
В едно съм сигурна. Ако някой ти каже уверено "тръгвай" - не го слушай. Ако някой ти каже уверено "не тръгвай" - също не го слушай.
Сложно е и няма гаранция кое е правилно.
Няколко мисли от мен:
- детето по-щастливо сред роднините - този аргумент за мен има нулева стойност. В смисъл не че не ме интересува детето, боже опази, а че точно роднините ще го правят щастливо.
- постоянен собствен бизнес не сме имали, затова да не се изказвам. Най-добре да потърсиш хора от подобни бизнеси ама такива дето да ги срещнеш наживо, да ти кажат, покажат, дадат примери какво да очакваш в България. На форумци не бих вярвала за важни решения. Хората са склонни да изкривявят действителността в разказите си в услуга на собствените си вярвания.
- А още по-добре -- да се "командирова" един от вас за няколко месеца в България, да се пробва това онова, включително и бизнеса, но в никакъв случай да не се тръгва с отрязване на всички мостове.
И да си зададеш въпроса - щастлива ли си тези 10 години там. По мое лично мнение хората които не са адаптирани добре или не са щастливи по някакви причини, гледат много редовно българска телевизия и български филми. Не непременно. Знам и хора които го правят, но нямат намерение да се връщат. Но преобладаващо.
Ако гледаш чат-пат, ако повече те влечат за туризъм други дестинации отколкото България, тогава по-скоро си човек който си е добре където е.
Zendaya западняците се заосещаха лека - полека , но ще трае още не е ясно колко . Затова не знам със сигурност . Затова не мога да ти кажа нищо. Но зависи и в бг как ще живееш. Имам познати се върнаха при короната и двамата със заплати над 10х. и с 2 деца. Сега 3г. по-късно вече имали парични проблеми. ... Та не знам до каква степен други неща неутрализират нисък данък.
Въпреки ,че аз не съм на 100% сигурна дали искам да се завърна окончателно в България след 10 години живот в Дания…
Моето впечатление е обратното - в България се работи повече, отделно не познавам някой да работи на съкратен работен ден, което в Германия е доста разпространено.
За много в частния сектор в България няма празник, не е рядкост да се работи и през уикенда. Специално за Германия и отпуските са по-големи.
В България всичко е клан-недоклан, качеството в много сектори не е добро, включително и образованието. Предполагам, че датските детска градина и училище са на друго ниво в сравнение с българските, друг тип преподаване.
Според мен при едно прибиране в България трябва да сте готови на доста компромиси в много отношения.
За много в частния сектор в България няма празник, не е рядкост да се работи и през уикенда. Специално за Германия и отпуските са по-големи.
В България всичко е клан-недоклан, качеството в много сектори не е добро, включително и образованието. Предполагам, че датските детска градина и училище са на друго ниво в сравнение с българските, друг тип преподаване.
Според мен при едно прибиране в България трябва да сте готови на доста компромиси в много отношения.
Частния сектор е много широко понятие обаче, обхваща буквално всичко и ако едни работят много има доста които работят малко и се радват на предостатъчно свободно време че да се забавляват из интернет докато са си в офиса😁Образованието може да е на друго ниво, но е много по-лесно да завършиш висше каквото си пожелаеш. А роднинската среда е просто уникална, с големите трапези, събирания, емоции, такива неща си струват компромиса в много отношения. А и в Дания е студено и скучно.
Трапезите изобщо няма да ги коментирам, защото за мен на са били никога фактор. Познавам хора, за които това е много важно. А висшето без никакво покритие е недостатък, не е предимство. Пълно е с висшисти, които нямат никакви по-специфични умения, а очакват хубава заплата. Няма как да стане. За да си успешен, където и да било по света, трябва поне 7-8 години да си скъсаш д*пето от учене, развиване, инвестиране на време, пари и сили в добро бъдеще. Иначе се обричаш на една посредственост, от която трудно има измъкване.
За да си успешен, където и да било по света, трябва поне 7-8 години да си скъсаш д*пето от учене, развиване, инвестиране на време, пари и сили в добро бъдеще.
Недейте.
Върнете се само ако сте мноооого нещастни в Дания.
Ако искате пробвайте за 5-6 месеца и преценете сами бихте ли могли да живеете така. Човек, свикнал с един начин на живот не приема лесно начинът на устройство и живот в България. Особено с дете. За моето дете отношението в България беше шок. Както между децата, така и между преподавател и дете. Особено пък начинът на преподаване и материала. Колкото и да сте добре финансово ще се движите по тия разбити пътища, по които всички останали. Ще ви липсва инфраструктурата, уредения транспорт. Ще ползвате същите болнични заведения. Ще пазарувате в същите магазини. Колкото и розов да е балонът на близките и роднините трябва да го напускате.
“Най-лошото нещо в България е, че никой не спазва правилата. Хубавото е, че и вие не трябва да го правите.” Това ми се е запечатало като движещото мото на много завръщащи се, на които им е писнало от ред, уреденост и правила и искат да си живеят по нашенски.
Върнете се само ако сте мноооого нещастни в Дания.
Ако искате пробвайте за 5-6 месеца и преценете сами бихте ли могли да живеете така. Човек, свикнал с един начин на живот не приема лесно начинът на устройство и живот в България. Особено с дете. За моето дете отношението в България беше шок. Както между децата, така и между преподавател и дете. Особено пък начинът на преподаване и материала. Колкото и да сте добре финансово ще се движите по тия разбити пътища, по които всички останали. Ще ви липсва инфраструктурата, уредения транспорт. Ще ползвате същите болнични заведения. Ще пазарувате в същите магазини. Колкото и розов да е балонът на близките и роднините трябва да го напускате.
“Най-лошото нещо в България е, че никой не спазва правилата. Хубавото е, че и вие не трябва да го правите.” Това ми се е запечатало като движещото мото на много завръщащи се, на които им е писнало от ред, уреденост и правила и искат да си живеят по нашенски.