Бихте ли приели фамилията на съпруга си?

и аз

с тЕре съм.
И съм адски щастлива от което  . От какъв зор пък, трЕбе всички да сме с една фамилия?!  Аз съм уникална 

Вече съм го направила.

Голямо мислене му удрям по този въпрос и още нищо не мога да реша. От една страна неговата фамилия не ми харесва особено и ми е трудно да си представя, че до края на живота си ще се казвам така. И все пак, смятам, че бих могла да направя компромис и да свикна. Но от другата страна не искам да се разделям с моята фамилия, защото си е уникална. Вариантът с тире не ми допада особено, много дълго ми се вижда, но и не съм го изключила съвсем. С други думи идея си нямам какво да ги правя тези фамилии 

Взех неговата фамилия,но още не съм си сменила личната карта,но това е друга тема на разговор.

Аз взех неговата фамилия, но с тире. На повечето места се представям със старата си фамилия. Така пак сме семейство еди кое си и всички ще бъдем с една фамилия. Не можех да си представя, че ще се разделя с моята си фамилия. Просто съм си свикнала с нея и си я харесвам. Мислех за варианта ако взема изцяло неговата но така имам чувството че все едно ставам друга личност, а пък аз съм си същата

Ако преди не бях на квадрат щях да се замисля за тире, но сега няма смисъл. Все още имам стари познати които се обръщат към мен със старата ми фамилия, но това е по скоро като прякор

Аз нямах тази дилема Моминската ми фамилия съвпада с фамилията на мъжа ми :pe

Аз вече я приех и ми харесва повече от старата ми фамилия.

Вече 12 години нося неговата фамилия !

Защо не?

     С тире съм.  
Когато трябваше да решавам, се почувствах сякаш искат да откъснат част от мен. Мъжът ми изобщо отказа да взима отношение по този въпрос. Реших го сама.
   Точно в този момент, при разговор с една монахиня, стана въпрос защо монасите си сменят имената, когато влизат в манастир.
Жената ми обясни, че това се прави, за да изчезне всичко, което си била преди. Този акт бил знак, че ти вече не принадлежиш на себе си, а на някой друг. Веднага ми изникна асоциация, че сигурно затова се сменя името и след брака. И не ми прозвуча справедливо само жената да се отрича от себе си.
   Освен това моминската ми фамилия е рядка, запомняща се и си я харесвам.
   От уважение към съпруга си прибавих неговата фамилия с тире.
   Не ми е създавало досега проблеми тирето. Даже ми е удобно - в зависимост от случая се представям с едната или с другата фамилия и почти никога с двете.
   За проблема, че все пак трябва да сме с едно име - нали последното ми име е като неговото, какво значение има, че съм с четири имена.
   А имам и диплома с моето си име и дори само заради тази причина повечето от колежките ми отказват да си сменят фамилията.
  Името на съпруга ми също е хубаво. Но докато моето излъчва категоричност, неговото звучи като разум. И ако е вярно, че името определя характера на човека, тирето при мен е намерило баланса между две състояния.
  Ето тези мисли ми минаха през главата, когато трябваше да реша, каква да остане след брака фамилията ми. Опитах се да намеря доводи и за традиционната смяна, но освен традицията, която има някаква не особено ясна за нас първопричина, друго не можах да измисля.
   А и щом мъжа ми няма нищо против тирето, защо да не приема този вариант?
  

Вече съм го направила!

Вече съм го направила.
Случаят с моята фамилия е типичен случай, за това човек да внимава какво си пожелава.
Като по-малка винаги си мечтаех да имам рядка и запомняща се фамилия, и сега съм Куршумова 

Вече съм го направила.