Здравейте, казусът е следният:
Жена на 29 години съм и от близо 3 месеца се срещам с мъж на 32 години. Дадох шанс на тези отношения, защото е свестен тип, добър и грижовен, симпатичен, със стабилна работа. Навярно повечето ще попитат "Какво повече й трябва на една жена?"и тук идва голямото НО:
Не влязох в тези отношения влюбена или кой знае колко привлечена, но тъй като обичайно връзките ми са започвали със сляпо влюбване и очевидно не са завършвали щастливо, реших да дам шанс да опозная някого бавно и може би нещата да се получат с времето.
Уви, това не се случва, а напротив. В момента, в който реших да се пусна по течението, той започна твърде рязко да скъсява дистанцията, да се виждаме всеки ден, държеше да ми даде ключ за утях с предтекст да не слизал до входната врата да ми отключва. Започна да ми говори за брак и деца, което мен на този етап от връзката ме смути. Тези неща би трябвало да се случат непринудено и с времето, та ние още не се познаваме. Да кажем,че показва сериозни намерения към мен, но по-скоро ми прилича на вкопчен в мен удавник...
От доста години не е имал връзка, не е правил и секс много дълго време преди да се появя аз ... Женската енергия, която споменах, се изразява в това, че той държи на неща, които за мен са меко казано странни, забелязва неща, които аз като нормално поддържана жена не бих забелязала... Например, че актриса във филм е с чанта Прада ... Избира опаковките за подаръци все едно си избира автомобил, има адски много чисто нови дрехи и обувки и най-вече време и енергия явно да следи по сайтовете за добри оферти. Нещичко да го заболи или да му е създало дискомфорт и е супер притеснен. Като цяло се държи твърде нежно и внимателно, та чак неестествено. В интимен план е доста неуверен, никаква страст... Дай му да се гушка, да целува и да лети в облаците. Да е на 20 бих го разбрала, но ...
От друга страна аз съм по-разтропан човек, работата ми е интензивна. Имам малък бизнес, поддържам обекта сама, мисля и се грижа за доста неща, за да върви, също ходя по процедури, но за мен това е рутина, с която съм свикнала като жена и вечер, когато имам нужда от почивка, нямам време да ровя по сайтове за дрехи и т.н. Когато ми потрябва нещо влизам, харесвам, поръчвам и приключвам. Помързява го повече и след натоварен ден мен това лично ме изнервя. Ако трябва да свърши нещо физически, горкия е изморен и т.н.
Обаче пък дома му свети, гардеробът му е подреден като от списание и някак... типично мъжките черти ги няма, никакви. Стигна се до там,че и секс не ми се прави с него, вместо да ми е приятно в компанията му, аз съм натоварена. И тъй като посещавам психолог периодично, съм го обсъждала с нея вече доста пъти, тя също стигна до извода, че той ми иззема чисто женските функции и затова съм толкова нервна напоследък.
Финалът е ясен, просто търся удобен момент, в който да проведа разговор с него, притеснявам се да не го обидя, да не го нараня, не искам и да му създавам някакви допълнителни комплекси. Дано греша, но мисля че трудно ще възприеме раздяла...
Попадали ли сте на такъв тип мъже? Имам чувството, че сме в ерата на крайностите - или ще е твърде алфа мъжкар, твърде доминиращ и груб, или ще е нежен мамин, който ще чака на жената да взима всички решения...
Притеснявам се, че на тези години са голяма рядкост свободните мъже в т.н. златна среда...
П.П. Забравих да добавя, че доста от нещата, които споделям тук, съм ги споделяла и с него, но внимателно, защото е много раним и чувствителен... Но промяна няма, не мисля че може да настъпи и реших да не тормозя и двама ни в едни обречени отношения. Добър човек е и може би някое момиче на 20 би било привлечено и щастливо с него, просто поведението му е незряло, вече го възприех по този начин и колкото и да се старая, не мога да го погледна с други очи.
Жена на 29 години съм и от близо 3 месеца се срещам с мъж на 32 години. Дадох шанс на тези отношения, защото е свестен тип, добър и грижовен, симпатичен, със стабилна работа. Навярно повечето ще попитат "Какво повече й трябва на една жена?"и тук идва голямото НО:
Не влязох в тези отношения влюбена или кой знае колко привлечена, но тъй като обичайно връзките ми са започвали със сляпо влюбване и очевидно не са завършвали щастливо, реших да дам шанс да опозная някого бавно и може би нещата да се получат с времето.
Уви, това не се случва, а напротив. В момента, в който реших да се пусна по течението, той започна твърде рязко да скъсява дистанцията, да се виждаме всеки ден, държеше да ми даде ключ за утях с предтекст да не слизал до входната врата да ми отключва. Започна да ми говори за брак и деца, което мен на този етап от връзката ме смути. Тези неща би трябвало да се случат непринудено и с времето, та ние още не се познаваме. Да кажем,че показва сериозни намерения към мен, но по-скоро ми прилича на вкопчен в мен удавник...
От доста години не е имал връзка, не е правил и секс много дълго време преди да се появя аз ... Женската енергия, която споменах, се изразява в това, че той държи на неща, които за мен са меко казано странни, забелязва неща, които аз като нормално поддържана жена не бих забелязала... Например, че актриса във филм е с чанта Прада ... Избира опаковките за подаръци все едно си избира автомобил, има адски много чисто нови дрехи и обувки и най-вече време и енергия явно да следи по сайтовете за добри оферти. Нещичко да го заболи или да му е създало дискомфорт и е супер притеснен. Като цяло се държи твърде нежно и внимателно, та чак неестествено. В интимен план е доста неуверен, никаква страст... Дай му да се гушка, да целува и да лети в облаците. Да е на 20 бих го разбрала, но ...
От друга страна аз съм по-разтропан човек, работата ми е интензивна. Имам малък бизнес, поддържам обекта сама, мисля и се грижа за доста неща, за да върви, също ходя по процедури, но за мен това е рутина, с която съм свикнала като жена и вечер, когато имам нужда от почивка, нямам време да ровя по сайтове за дрехи и т.н. Когато ми потрябва нещо влизам, харесвам, поръчвам и приключвам. Помързява го повече и след натоварен ден мен това лично ме изнервя. Ако трябва да свърши нещо физически, горкия е изморен и т.н.
Обаче пък дома му свети, гардеробът му е подреден като от списание и някак... типично мъжките черти ги няма, никакви. Стигна се до там,че и секс не ми се прави с него, вместо да ми е приятно в компанията му, аз съм натоварена. И тъй като посещавам психолог периодично, съм го обсъждала с нея вече доста пъти, тя също стигна до извода, че той ми иззема чисто женските функции и затова съм толкова нервна напоследък.
Финалът е ясен, просто търся удобен момент, в който да проведа разговор с него, притеснявам се да не го обидя, да не го нараня, не искам и да му създавам някакви допълнителни комплекси. Дано греша, но мисля че трудно ще възприеме раздяла...
Попадали ли сте на такъв тип мъже? Имам чувството, че сме в ерата на крайностите - или ще е твърде алфа мъжкар, твърде доминиращ и груб, или ще е нежен мамин, който ще чака на жената да взима всички решения...
Притеснявам се, че на тези години са голяма рядкост свободните мъже в т.н. златна среда...
П.П. Забравих да добавя, че доста от нещата, които споделям тук, съм ги споделяла и с него, но внимателно, защото е много раним и чувствителен... Но промяна няма, не мисля че може да настъпи и реших да не тормозя и двама ни в едни обречени отношения. Добър човек е и може би някое момиче на 20 би било привлечено и щастливо с него, просто поведението му е незряло, вече го възприех по този начин и колкото и да се старая, не мога да го погледна с други очи.
