Много злобна и конфликтна колежка, не мога да се справя с нея

Авторке, не се вързвай на прости заяждания. Хора всякакви - някои искат да се изтъкнат елементарно, да си избият комплексите, да си прикрият липсата на знание и да си покажат роболепните разбирания. И във форума е така
Управителката на магазин не е собственичката на магазин - пак е служител, често с макс 800 лв повече, и трябва да отговаря на критерии. Управителката не измисля правилата. Тя само следва да ги спазва и да съблюдава да ги спазват.

Решението е игнориране! Влизаш - едно добро утро, тръгваш си - до утре! Все едно я няма! Но трябва да се пребориш със себе си и просто да не ти пука! Казвам го от опит след много години, и то семеен бизнес!

Авторке, бий игнора на шефката. Тя е селяндурка, невъзпитана и не особено умна, а ти напускаш. Излишни нерви са това.

Описаната в поста на авторката управителка се държи по този начин, защото смята, че чрез постоянни безпредметни лични забележки, унижения на другите, подценяване и критики, прави своята личност по- ценна и се издига в собствените си очи..Това е често срещано личностно разстройство и правилно авторката пита защо.Ще го среща отново.Методът за справяне е игнор, както тук и други са писали, но невинаги е възможно.Когато това ти е началник, най-доброто е бягство.Това за жалост съветват специалистите.

Ама преди да си тръгнеш я направи една седмица луда калинка.

Млада си и явно засега си срещала малко подобни екземпляри, затова се впечатляваш. Аз имах подобна колежка - в началото много се връзвах, направо ми трепереше под лъжичката като ми предстоеше смяна с нея, щото никога не знаех в какво настроение ще бъде (малко като жертвите на психически форми на домашно насилие бях). В един момент си дадох сметка, че аз се прибирам у дома и си знам точно колко струвам - слаба, гримирана, наконтена или не, а на въпросната й се налага всеки ден да живее със себе си и негативната енергия, която влачи наоколо.

Моментално спря да ми пука, после я гледах като анимационен герой - почти ми беше любопитна от антроположка гледна точка като някакъв уникален индивид.

Премести' си го в другия крачол, изкарай си предизвестието, и не се впечатлявай. То си е за нея, ти си тръгваш.

По описаното от авторката... работи в супер токсична среда. По думите ѝ, че е млада, вярвам, че ще си намери по-добро място, с по-прилични колеги.

Не си заслужава никоя заплата на света да се търпи подобно отношение. Нервите никой няма да ги върне. За съжаление злобата и простотията е навсякъде, но някъде е в по-ограничени размери. Тази дама е с изграден характер и няма да се промени.

Има варианти - или да ѝ покаже, че нея не може да я мачка и че е желателно да има колегиалност и уважение или наистина да напусне работа и да си намери място, където ще е ценена и уважавана. 

Стискам палци да си намери своето място, където ще ходи с желание на работа и няма да има такива токсични взаимоотношения с колегите.

Не ти завижда, просто е такъв модел жената. Тя е такава и в живота, не само на работа. Никога няма да дам съвет на човек да отвръща просташки на просташкото поведение. Лично аз бих я игнорирала и бих запазила любезен тон без да се заяждам, посочвам чуждите грешки и т.н.
В крайна сметка животът ще те среща с всякакви хора и няма как всички да са по твой вкус. Научи се да се справяш елегантно с такива ситуации и не позволявай да ти влияят емоционално за повече от 5 минути.
Ето, имаш ново занимание - там ще влезеш в друг екип, ще те вълнуват други неща, дори да ходиш да поработваш някои от дните във въпросния магазин, какво толкова - правиш го от финансов мотив, приключва ти смяната - чао и толкова.

Мило момиче, за съжаление колежката ти има доста дефицити, но не е нужно да се пада на нейното ниво.
Няма нужда да ѝ се отговаря, защото това ѝ дава козове срещу теб - могат да завъртят интрига за нещо, което си казал, но ако не си казал нищо и се усмихваш мазно нищо не може да направи

Аз бих ти предложила следното: повечето фирми имат финален разгпвпр с напускащите, за да разберат причините. Моят съвет е да споделиш каквото ти тежи в офиса и да обясниш, че и колежката е част от проблема, както и да наблегнеш, че ти не си първата, а една от многото. Освен това наблегни и на токсичната среда, в която се работи, пък дано на офиса да им светне, че трябва да се вземат спешни мерки. Но ако всеки просто си напуска, щото така, тази дама ще има възможност да се вихри и да тормози и други млади момичета.

А защо го прави - лични наблюдения и житейски опит показват, че така се държат силно потискани хора. Тази жена има нуждата е да фактор в собствените си очи някъде, очевидно това се случва в този магазин, защото вероятно не се случва вкъщи. Често причината е силно завишена и нереална самооценка на собствените си възможности - вярата, че тя е родена за велики дела. Забелязала съм, че доста често при личното преминаване от редова позиция към супервайзорска, се преминава през нещо като криза - щом мен са избрали, значи аз съм повече от останалите и освен да се грижа да работата, то аз съм по-умен/умна от тях и трябва и да ги превъзпитам по свой тертип. Разбира се, дебело подчертавам, че позицията не прави човека, може да си на висока позиция и пак да си прост, с неприятен за околните характер и с нереална самооценка, а позицията ти пък изобщо не дава право за задаване на тон в живота на подчинените ти.

По темата за униформите и грима - виж си наръчника на служителя и изискванията там. Може да се окаже, че е задължително, че за нея има изключения и т.н. Аз, например, съм наказвана защо ходя без грим на работа, ама си го пишеше в наръчника и аз се успах, така че няма за какво да се сърдя.

Да, и на мен ми се струва, че има нереална самооценка. Често прави комплименти сама на себе си. Примерно вижда някоя жена със силиконов бюст или с устни, нещо такова, която демонстрира самочувствие, вирнала носле и възкликва "Гледай я тая, аз че съм от Бога хубава не се големея така!" Също в магазина има едни стари баджове, които ни помолиха да не ги слагаме, дадоха нови, на които пише само името на магазина, не пише кой на каква длъжност е. Но тя си изрови един стар, на който пише Мениджър, макар тя да не е такава и си ходи с него. А истинската мениджърка ходи без бадж. 😂

Ако успееш да я възприемаш с чувството за хумор от последния ти коментар, значи ще си я победила.
Тя няма нищо лично против теб, щом така се държи и с други. Това е нейният начин да се прави на значима. Жалка картинка.
Единствената ми бележка към теб е да се съобразяваш с изискванията за униформа  или други задължителни условия, независимо дали тези на по-високи длъжности ги спазват.
Все пак тя ще си остане там, където е, все така "от Бога хубава" , а ти ще си на много по-добро място и, надявам се, в много по-интелигентна среда.
Успех.

Мило момиче, винаги ще има колежки и изобщо хора, които ще искат да те вкарат в техния калъп. От теб зависи дали ще им го позволиш, по какъв начин ще им се противопоставиш, дали няма да попиеш от тяхното поведение и след време да го превърнеш в свое. Животът е пред теб.

Тук не говорим за колежки, а за управител.
И е напълно нормално управителят на магазина да не ходи с униформа.
Нещо, което обаче не се отнася за продавачките.
От управителя се очаква постигане на цели, от продавачките - не.
И хубавите спирали не струват пет лева, а добрият маникюр не се чупи от закачалки, но се прави на три седмици максимум.

От разказаното, в случай, че е вярно, става ясно, че колежката не се нарежда, сред най-квалифицираните да водят екипи.
Не разбрах, какво продавате в магазина, но останах с впечатление, че е за козметика. В случай, че е така е правилно и нормално, да не кажа и препоръчително, консултантките да са гримирани.

Ако е някой магазин с 5-10 човека персонал, една от продавачките е и управител.Ако е магазин за козметика трябва да са с лек грим, но ако е за нещо друго, не е задължително.
Бягай от там.