Работа, CV-та, HR-и, съвети - 87

  • 29 586
  • 826
  •   1
Отговори
# 15
  • Сф
  • Мнения: 4 784
Мен, пък, ме е яд, че на времето не задълбах в счетоводството, защото в момента всички мои познати взимат много добри пари, много ги търсят и имат възможности да избират при кого да работят.
Мистик, май от Пловдив беше? Аз не бих сменила професията, а само посоката. Търси в Сф дистанционно или хибрид. Дори да трябва 1-2 дена да идваш до Сф, пак може да си много напред със заплатата.

# 16
  • Пловдив
  • Мнения: 40 920
Мираж, да в Пловдив съм...благодаря!
И ММ ми казва да търся Софийски фирми, ама аз се услушвам още...
Но! Трябва ми бърз курс по бизнес английски...

# 17
  • Мнения: 29 916
Имай предвид обаче, че все по-малко става хоумофиса. Сигурно някои фирми ще го запазят, но не разчитай на това.

# 18
  • Сф
  • Мнения: 4 784
БА може и да не ти се налага, зависи на каква позиция си.
Опитът ти в БГ счетоводна фирма ли е? При нас търсят старши, но искат да имаш международен опит.
Пиши ми, ако искаш на лични

# 19
  • Мнения: 1 239
Приятелка имаше оферта от голяма българска софтуерна компания за позиция financie business partner (което е почти същото като FP&A/controlling/Financial Analyst) за 3,7 нето преди година някъде. Това за човек с няколко години релевантен опит, без мениджърски отговорности.
Не съм съгласна, че контролинг позициите са по-високо в йерахията, по-скоро зависи от компанията. В немските компании FP&A обикновено е еквивалент на контролинг.

mystic woman, ако имаш добър опит с българското счетоводство, защо не си направиш фирма и не започнеш да работиш за себе си? Счетоводните услуги, за разлика от заплатите на ниско ниво счетоводители, май не вървят зле като цена

# 20
  • Мнения: 404
Аз съм на мнение че щом човек се замисля за рязка смяна на професията - да рискува. След 18 години едно и също вече година и половина работя друго. Още ми е трудно, всеки ден е битка, но не съжалявам. Открих какво е да ходиш с кеф на работа. Парите са малко, физическото и психическото натоварване са много, но Свободата, Санчо ...

Викаха ме на нови места да се връщам там от където съм тръгнала. Парите са по - малко от тези които взимам. Но и да бяха повече - свободата вече не си я давам.

Още съм в първата фирма в която почнах. Правеха ме луда калинка в началото. Сега вече и колеги и шефове започват да ме уважават. Издигнах се по вътрешната йерархия.
Говоря си с колеги кога ме стегне шапката да напускам. И те или рязко си сменили професията или сменили фирми от същия бранш. Ако ти обещаят повече пари - ще ти ги вземат по един или друг начин. Дали  ще е местоположение на фирмата, натоварване, работно време - все ще ти е в ущърб.
За една от уж добрите фирми дето рядко пускат обяви и лоши отзиви чух. Извън София са, искат те много рано сутрин на работа, но ваучерите са 200 лв и ти дават ден - два през седмицата. Работят и в събота което в бранша малко фирми го правят.


Компромис му е майката. Аз предпочитам малко пари но да ходя с кеф на работа. Взимам ниска заплата, но аз си определям времето. Всеки сам си решава но аз поех риска и не съжалявам. Дори не съжалявам че не е станало по - рано - сега му е дошло времето и се е случило.

# 21
  • Мнения: X
Ако човек наистина не си харесва работата и напрежението го натоварва, вероятно си заслужава (приемам, ме финансите все пак стигат). Твърде много време прекарваме на работа, за да се чувстваме постоянно зле, фрустрирани, неудовлетворени и напрегнати там.

Аз имам хобита, които съм обмисляла многократно да превърна в професия, да наградя, да правя курсове или да запиша задочно близка специалност. Не съм го направила, защото все пак си харесвам работата - и материята, и колегите - и защото стандартът на живот ще ми падне страшно много. Това е нещо, което категорично не съм готова да жертвам. Не съм убедена дори, че ще мога да си плащам текущите разходи. Предполагам, че ще си се занимавам в свободното време за личен интерес.

# 22
  • Мнения: 29 916
Ако човек е готов на малко пари на зряла възраст, може и да смени рязко професията. Ако има кой да го издържа или някакви странични доходи, защо не?

# 23
  • София
  • Мнения: 17 895
Мен, пък, ме е яд, че на времето не задълбах в счетоводството, защото в момента всички мои познати взимат много добри пари, много ги търсят и имат възможности да избират при кого да работят.
Да, но пък трябва да ти носи някакво удоволствие все пак Simple Smile
Аз отвреме навреме имам същите мисли, но пък толкова да ми е скучно... Трудно бих издържала повече от 5г.

# 24
  • Мнения: 2 946
Аз имам хобита, които съм обмисляла многократно да превърна в професия, да наградя, да правя курсове или да запиша задочно близка специалност.
Едно е като правиш нещо защото искаш и ти харесва, но съвсем друго става като ти стане задължение и го правиш, независимо искаш или не, защото се налага. Това с хобито като професия е едно голямо клише, което рядко се оказва успешно.

# 25
  • Melmak
  • Мнения: 3 280
Благодаря за новата тема. Преди около две- три седмици започнах да кандидатствам. Търся нови възможности, защото заплатата ми вече не ме устройва.

Надявам се след август да има раздвижване. Към момента всичко е много бавно, минах няколко интервюта, в 2-3 фирми. На две места нещо не ми допадна и беше ясно, че не съм техния човек. Сега съм и в почивка, но от другия месец ще търся вече активно.

Имам опит като бизнес анализатор, магистър по финанси съм с опит в международни компании.

# 26
  • Мнения: 2 969
Хобито ти може да си остане хоби, докато го работиш само ако си си сам шеф. Иначе почва едно изкривяване на нещата, пушване и претенции да стане еди-как-си, че ти се отщява.
Аз работя това, което ми носи висок стандарт. Далеч е от това, което бих правила с радост, но разликата в заплащането е към 4к. , така че стискам зъби и лопам по клавиатурата. Освен това имам да издържам студентка в чужбина и след три години, живот и здраве втора. Но пък след пет, евентуално бих могла да потърся нещо, което би ми било по-приятно, за по-малко пари с надеждата едното дете вече да има някакви собствени доходи. Ще видим.

# 27
  • Мнения: X
И сам да си си шеф, имаш клиенти, с които да се съобразяваш. Ако работата с клиенти е интензивна, не всяка работа е, пак може много бързо да ти писне.

На мен и сега ми се налага да работя с клиенти и това ми е един от най-малко любимите аспекти от работата. Няма как обаче, такава е работата. И някои от най-малките клиенти са най-претенциозни. Надявам се сравнително скоро, до година-година и малко да разпределя повечето.

# 28
  • някъде в България
  • Мнения: 65
Здравейте! Чета темата от известно време докато се оглеждам за работа (за да съм в крак), тъй като от 20г. не съм сменяла работодателя. В тази връзка искам да ви запитам, случвало ли ви се е да ви поканят на интервю и да се окаже че ЧР е отпуск и на интервюто да присъства само бъдещия пряк ръководител? Дотук добре, но странното в случая бе, че освен за естеството на работата не беше дадена никаква друга информация като например работно време, заплата, допълнителни социални пакети и т.н.т. Чудя се в момента дали това е защото аз "не съм в час" или наистина е неуважително. В случая си изгубих цял ден без реално да знам защо, та ви моля да споделите и вие опит и мнения, за което благодаря предварително!

# 29
  • Мнения: 29 916
Зависи в колко кръга е подборът. Има фирми, в които се провежда на два, дори три кръга, като чак на последния се казват заплата и други условия. ММ така в една фирма му заубиха времето с 4 интервюта, накрая да му кажат, че дават половината на това, което той е казал, че иска още на първото..... ама, това е положението.

Общи условия

Активация на акаунт