Да се съобразяваме кога ще се обадим или пишем на някого, да уважаваме личното пространство и т.н. Мой роднина ми се обади да ми честити рождения ден в 7:30 сутринта, много мило, но все пак. Или на новата работа съм, дежурен въпрос колко ти е заплатата? Никога не питам такива неща, дори роднини, приятели.
Някога имаше едни много хубави книжки: "Как да се държа в обществото", Етикеция..... Там имаше много интересни съвети и ситуации, някои от тях още се сещам: Пример, виждате шефа си, как стъпва в една локва и е в кал, как да реагирате. Съвета беше по възможност направете се, че не сте го видели. Някои от съветите са морално остарели, като да не се обажда по време на вечерната емисия новини, днес тези правила не важат, живеем в други времена. Да се съобразяваш колко време да стоиш и кога да си тръгнеш, когато си на гости, какъв подарък да занесеш. В тази връзка се сещам за Милен Цветков, който казваше, че кани гости с начален и краен час, за да може всеки след това и той да си отпочите, а и се изчерпват разговорите.