Правилата и норми на поведие, които ще подобрят живота ни.

  • 7 739
  • 116
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 282
Замислих се, колко по-добре бихме общували ако поне малко всички имаха поглед върху общите правила на поведение.
Да се съобразяваме кога ще се обадим или пишем на някого, да уважаваме личното пространство и т.н. Мой роднина ми се обади да ми честити рождения ден в 7:30 сутринта, много мило, но все пак. Или на новата работа съм, дежурен въпрос колко ти е заплатата? Никога не питам такива неща, дори роднини, приятели.
Някога имаше едни много хубави книжки: "Как да се държа в обществото",  Етикеция..... Там имаше много интересни съвети и ситуации, някои от тях още се сещам: Пример, виждате шефа си, как стъпва в една локва и е в кал, как да реагирате. Съвета беше по възможност направете се, че не сте го видели. Някои от съветите са морално остарели, като да не се обажда по време на вечерната емисия новини, днес тези правила не важат, живеем в други времена. Да се съобразяваш колко време да стоиш и кога да си тръгнеш, когато си на гости, какъв подарък да занесеш. В тази връзка се сещам за Милен Цветков, който казваше, че кани гости с начален и краен час, за да може всеки след това и той да си отпочите, а и се изчерпват разговорите.

# 1
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 186
Ако всички са неучтиви, а ти си учтив няма да си подобриш живота, така че просто трябва да се нагодиш към мястото в което живееш ¯\_(ツ)_/¯ Примерно като влезеш в магазин и всички се бутат, а ти си решил учтиво да си чакаш реда, никога няма да се доредиш и няма да си напазаруваш, освен ако не почнеш и ти да се буташ. И да почнш да обясняваш на бутащите се как би било по-добре да не се бутат, няма да те чуят, а дори може да почнат да те бутат повече и това също няма да подобри живота ти.

# 2
  • El Paso/Los Angeles
  • Мнения: 2 139
Еми съжалявам, ама аз не съм съгласна с твоите виждания за етикеция. Да си каниш гости за определено време беше върха и  сигурно затова беше оставено в края.
Имаше един момент, през който излизах в компанията на хора от друга националност и това кой колко стоял, колко изял даже не се помисляше и даже нямаше коментари по адрес на човека като стане от масата с кой е излизал и спал.
"Замислих се, колко по-добре бихме общували ако поне малко всички имаха поглед върху общите правила на поведение." - да и ако имаше повече търпимост и хората не се хващаха за такива простотии примерно.

# 3
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 186
Начален и краен час го виждам само ако си направиш голямо градинско парти у вас и да предотвратиш хората да заспиват по фотьойлите. За нормални събирания ми звучи дребнаво.

# 4
  • Мнения: 25 664
Правилата и нормите на поведение не са константа. Варират. Има огромно значение за каква епоха, нация, класа, подкласа и т.н. става въпрос.

Има едно-единствено правило – да съответстваш на средата, в която си попаднал:
Когато си в Рим, прави като римляните.
Когато си на гости, уважавай обичаите на домакините.
Когато човек се намира на ново място, в нова ситуация, в чужда държава и пр., е необходимо да се приспособи към новите обичаи и поведение.
И т.н.
Толкова е просто.

За съжаление, обикновено подобни теми се ограничават до „Да се оплачем от всички простаци, които ми пречат“, като удобно се подминават тези, на които ние самите пречим.

# 5
  • Мнения: 795
Ами според мен е до възпитание. Просто да имаш усещане в даден момент как да реагираш, а не че трябва да има разписани правила.
Например не звъня на никого, дори на роднини, в часове за почивка, т.е рано сутрин, следобед между 14-16 и вечер след 19:30. Очаквам обаче същото и обикновено не вдигам, освен ако не е на пожар. Не разпитвам за заплати, просто защото не ме интересува, а и на мен също би ми било неприятно да ме питат, тоест близко е до ума, че не е ок да го правиш. Като цяло не се меся в чуждите лични животи, освен ако човекът отсреща не дава индикации, че има нужда да сподели.

# 6
  • Мнения: 1 282
Еми съжалявам, ама аз не съм съгласна с твоите виждания за етикеция. Да си каниш гости за определено време беше върха и  сигурно затова беше оставено в края.
Имаше един момент, през който излизах в компанията на хора от друга националност и това кой колко стоял, колко изял даже не се помисляше и даже нямаше коментари по адрес на човека като стане от масата с кой е излизал и спал.
"Замислих се, колко по-добре бихме общували ако поне малко всички имаха поглед върху общите правила на поведение." - да и ако имаше повече търпимост и хората не се хващаха за такива простотии примерно.

Ти четеше ли въобще, преди да коментираш?

Хайде сега прочети отново и ограничи обидни думи, като простотии.

Написах: Да се съобразяваш колко време да стоиш и кога да си тръгнеш, когато си на гости, какъв подарък да занесеш. В тази връзка се сещам за Милен Цветков, който казваше, че кани гости с начален и краен час, за да може всеки след това и той да си отпочите, а и се изчерпват разговорите.

Не вменявявай, неща, които не са мои твърдения, а твоя проекция, а именно:

Да си каниш гости за определено време беше върха и  сигурно затова беше оставено в края, както и  ...........

Имаше един момент, през който излизах в компанията на хора от друга националност и това кой колко стоял, колко изял даже не се помисляше и даже нямаше коментари по адрес на човека като стане от масата с кой е излизал и спал.
.
Какво излизане, какво спане, какви коментари по нечии адрес....никой не е споменавал такова нещо.


На мен на яколко пъти ми се случи, да каня гости, които не искат да си тръгнат. Едното беше за обяд в неделя и си тръгнаха вечерта след осем, другото гости от 6 вечерта и си тръгнаха към един през ноща  в делничен ден.          Реални примери, затова говорим, да се усетиш, че колкото и да е приятно посещението е време да си тръгнеш. Беше ми неудобно да им кажа директно време е вече.

Не случайно има поговорка: Гост стои докато го гостят. Немците казват, къси посещения, дълги приятелства.

# 7
  • Мнения: 1 734
Най-общовалидното правило в общуването е “каквото повикало, такова се обадило”. Никога не съм разбирала желанието да се включиш в разговор, с непознат или не, за да се заядеш, присмееш или да пуснеш тънък коментар по отношение на нещо, което е различно в другия и ти е направило впечатление. А колко често се упражнява. Тривиално, без да му се отдаде втора мисъл, непринудено, сякаш е най-обичайното нещо. Обикновено с образователна, но по-често с назидателна цел.

Опитвам се да не се заяждам (поне никога първа😇) и да разбера гледната точка, преди да правя оценка. Но в момента, в който се падне на личностни характеристики ниво, е време за изход. Като цяло, става жалка картинка, защото е пълно с професионални простакеси (вкъщи вероятно си се упражняват с тиган или без😀).

Темата е интересна, засега малко от обичайните първи кукурига са изказали тежкото си, бг-мамотема-гуру мнение, та знаеш ли, може и да тръгне.👍😀

# 8
  • Мнения: 18 575
На мен на яколко пъти ми се случи, да каня гости, които не искат да си тръгнат. Едното беше за обяд в неделя и си тръгнаха вечерта след осем, другото гости от 6 вечерта и си тръгнаха към един през ноща  в делничен ден.          Реални примери, затова говорим, да се усетиш, че колкото и да е приятно посещението е време да си тръгнеш. Беше ми неудобно да им кажа директно време е вече.

Превръщате темата си в една от десетките "с какво ме дразнят приятелите ми, съседите, роднините и пр."
Може би, ако дадете пример със себе си - къде сте реагирали зле, кога сте подразнили друг, - ще имате повече успех с обяснението на замисъла си.

Иначе двама-трима ще мятате обиди към несъгласните и неразбралите великия замисъл на неповторимата тема, ще се мъчите да се наддумвате с враговете, ще се довлачват тук примери от други теми, където някой не е посмял да гъкне, но се е жегнал жестоко, докато не сложат катинар, даже гледам вече се е започнало:


Темата е интересна, засега малко от обичайните първи кукурига са изказали тежкото си, бг-мамотема-гуру мнение, та знаеш ли, може и да тръгне.👍😀

# 9
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 186
Превръщате темата си в една от десетките "с какво ме дразнят приятелите ми, съседите, роднините и пр."
Е това си е точно личен за норми на поведение, които подобряват живота на някои, да покажеш кое те дразни и сещай се куме, снахо или там каквото беше в поговорката  Satisfied И на първо място се сещаме за яденето. Остава само някой да каже как е в Канада.

# 10
  • Мнения: 6 764
Ако всички са неучтиви, а ти си учтив няма да си подобриш живота ...
напротив. ти ще си си добре със себе си. обаче ако си задаваш въпроси, опитваш се да вкараш всички в ред и пускаш подобни теми ... може да се почувстваш на доброволна служба в ролята на възпитателка или на овчарското куче .... и може да не ти е добре вече, ама хич

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 468
Примера със заплатата ми се случва постоянно. Наскоро щях да започвам нова работа и семейни приятели ми зададоха въпроса каква ще ми бъде заплатата. Казах, но до сега ми седи гадното усещане от въпроса. Аз никога не съм си позволила да ги питам какви цени са колите им, колко са заплатите им и такива неща.
Вие как отговаряте на такъв въпрос, така че хем да не дадете отговор, хем да няма засегнати и сърдити?

Сещам се също и за ужасно нетактичния въпрос "Бременна ли си?" - когато забележат, че някоя жена е спряла цигарите или алкохола. Хем не искаш да се знае първите седмици, хем и не искаш да лъжеш.

# 12
  • Мнения: 25 664
Вие как отговаряте на такъв въпрос, така че хем да не дадете отговор, хем да няма засегнати и сърдити?

Казваш „добра е“, „отлична“, „много съм доволна“, „не е много добре, но има други придобивки, които компенсират“, „зле е, но засега нямам други опции“, „всеки месец различно, според зависи“ и т.н. Ако продължат да настояват за повече конкретика, спокойно казваш, че си подписала договор за конфиденциалност (което най-вероятно е точно така) и нямаш право да разпространяваш вътрешна информация. Обикновено е достатъчно. Simple Smile

В последните години все повече хора се задоволяват с подобни отговори. В крайна сметка тях не ги интересуват толкова конкретните суми, а по-скоро дали работодателят е свестен, дали плаща добре и редовно.

Когато стане въпрос за заплати, аз лично питам само „Доволен/на ли си?“. Ако отсреща кажат, че са доволни, мога само да се зарадвам за тях. Ако не са доволни, си казват и даже обясняват защо. Тогава мога само да съчувствам.

# 13
  • Мнения: 418
А като става дума за норми на поведение, някой знае ли защо една голяма част от руснаци и украинци не поздравяват и не отговарят на поздрав на касата в магазина. Всъщност голяма част дори не те поглеждат, нямат никаква реакция. Това за нормално ли се приема при тях?

# 14
  • Мнения: 920
А като става дума за норми на поведение, някой знае ли защо една голяма част от руснаци и украинци не поздравяват и не отговарят на поздрав на касата в магазина. Всъщност голяма част дори не те поглеждат, нямат никаква реакция. Това за нормално ли се приема при тях?
Работя с украинки от доста време. Сблъсъкът между двете национални култури е голям и определено създава много напрежение, трудности и негативно влияние върху колектива и работата ни като цяло. Наистина не поздравяват, груби са, нямат дисциплина, не спазват работно време, за тях работното място е място за релакс - да си поседят, да похапнат, да си побъбрят и обсъдят някоя интересна персона от колектива, че даже и да поспят. Не се съобразяват и не зачитат никакви норми и правила, твърдят че в Украйна такива нямат, а тук нашата организация и методи на работа ги карат да се чувстват като в затвор. Разказват, че в Украйна имали пълна свобода и обема и начина на работа си определя всеки сам, контрол не съществувал.
В отношението им към колегите липсва елементарно уважение, не ценят това което правим за тях, даже изказват претенции че сме им длъжници...
Изключително нагли, неблагодарни и високомерни...

Общи условия

Активация на акаунт