Оспорване на покупка от трети страни

Ако имате наистина толкова доверени хора, които да не ви подведат, послушайте нотариуса.
Съжалявам, че така са се развили нещата с поръчителството!

Къщата ипотекирана ли е по този кредит? Ако не е, може да прави каквото си иска с нея, да я продава, дарява итн

Кредита е потребителски и къщата не е ипотекирана. Тя не струва нищо, заради локацията, просто за нас има сантиментална стойност и не ни се иска да я плащаме отново, заради този чужд дълг.

Силно се надяваме нашата съдебна система да реши най накрая огромния си казус -дали давността започва да тече от падежа на първата вноска на кредита(която не можеш да я търсиш по съдебен път) или от датата на цялото погасяване на кредита, и да успеем да си вземем парите от наследниците, докато е жив.

Здравейте, отговарям набързо, по-късно може би ще имам време да проверя подробно. Нотариусът е т е прав, вариантът за запазване на имота е по-сигурен след покупко-продажба. Но защо се отказвате да търсите истинските длъжници? Може би все още не са отминали давностните срокове и можете да си върнете парите.

Да, това е най-огромният проблем на "съдебната система" (лоша, лоша съдебна система!) - откога тече давността при кредити.
По принцип според мен давността за вземането на поръчителя би трябвало да тече от момента, в който той изобщо може да си търси вземането от главния длъжник, тоест от пълното плащане, при възприемане на мнението, че едва при пълно плащане може. Не би трябвало да е същото като при оня така огромен проблем, при който кредиторът може да си търси веднага още първата просрочена вноска. Говоря от първо мислене, не съм търсила практика или теория по въпроса, не съм имала такъв случай.

Стискам палци баща Ви да се лекува максимално успешно, дано, колкото може, да се оправи.

Но принципно на поръчител, който е недоволен от банката, света и Вселената заради това, че, видите ли, се налагало да плаща, му се казва "кьорав карти не играе".

П.П. Идеята на мнението, че платеното може да се търси обратно от главния длъжник едва при пълно плащане, е свързана с това, че кредиторът има предимство пред поръчителя. Ако от главния длъжник може да се събере нещо, то трябва да отиде първо при недоудовлетворения кредитор и едва след неговото удовлетворяване - при платилия поръчител. Не е несправедливо, искам да кажа.

Ние си търсим парите по съдебен ред вече няколко години. Наследниците обжалваха до последно и накрая се позоваха на изтекла давност на вноските. Защото баща ми плаща кредита от 2010/11 г, обаче се сети да го погаси изцяло през 2016. А делото го започнахме през 2020(по спомени).
И сега съда щял да събира комисия да решават дали първите вноски в продължение на доста години, не им е изтекла давността.
Излиза, че хем нямаш право да го съдиш, докато не платиш всичко, но и ако плащаш примерно 20 години, ще пиеш една студена вода за предните 15

Иначе относно изказването, че Кьорав карти не играе, сте прави.
Но баща ми си плати за грешката с лихвите. Аз покрай бала си дори нямах лев, не отидох да екскурзия с класа, защото всичките му пари вървяха по този кредит. Пари, от които не е изхарчил и лев! 
Редно ли е след смъртта му да продължим да плащаме заради грешката му да положи един подпис, според вас?

В случая кредиторът изобщо не се занимава с дължника, хванал е поръчителя за гушата и стиска. От тази гледна точка на мен все пак ми се струва несправедливо. Защо паралелно поне поръчителят да не може да съди истинския длъжник или неговите наследници?

За "кьорав карти не играе" съм напълно съгласна. Хората ей така стават поръчители на кого ли не. А не трябва. Даже доверен приятел може да те измами. Имаме такъв случай в историята на рода отпреди много години, така че аз и на някой жив светец не бих станала поръчител. И съм отказвала на приятелка.

Да, "комисията" е предложение за тълкувателно решение и според мен няма отношение към вашия случай, поне ако съм права по-горе за давността за него. Тя би трябвало според мен - без да съм проверявала и без да съм мислила по въпроса - между поръчителя и главния длъжник да започва да тече от момента, в който поръчителят вече може да насочи изпълнение към длъжника, а не да се "брои" изтеклата вече между кредитора и главния длъжник давност.

Кредиторът не е длъжен да стиска поравно и двамата - може да си избира. Въпреки това по никакъв начин не може да се приеме, че се е "отказал" от главния длъжник, докато не си е събрал вземането. Каквото може да се събере от когото и да е от двамата, е първо за кредитора. Иначе съм съгласна, че не са хубави хора ония длъжници, които в такава ситуация се скатават. Една по-възрастна колежка преди много години разказваше как преди още повече години, някога си, станала поръчител, получила призовка за опис и се обадила на кредитополучателката, а оная и отговорила: "няма нищо страшно, само си изнеси по-ценните вещи". Такива хора имат моето най-лошо отношение, но въпреки това поръчителят е сложил не главата си, но сумата по кредита в торбата, това трябва да му е ясно. Редно ли е да се плаща за грешка с поставяне на подпис под договор, е странен въпрос - подписът затова е подпис, ако е поставен без принуда и в пълно съзнание, разбира се. Иначе съчувствам за болестта (не за подписа сам по себе си), стискам палци за лечението и дано е максимално успешно.

Повечето от проблемите започват в този живот след "полагането на един подпис".
Докато не спрем да се срамуваме, да откажем.


Дано лечението да е успешно и да се закрепи човекът !

Първо съжалявам за баща ви, поболял се е човека от добрината си. Наскоро ми звъня моя позната, паралелно с това друга звъни на мъжа ми, почва да ми ръкомаха нещо, спирам звука и той ми казва, че ми звъни за да ме пита да и стана торъчител, да го имам впредвид приключих набързо разговора и после звънах на другата ми позната и тя взе да ми обяснява, как и се оправдавала, че е на нова работа, още не са и дали договора...и т.н. Аз направо я прекъснах и й казах, че не е длъжна да се оправдава и на никого не е длъжна да става поръчител и няма от какво да се чувства неудобно, напротив, щом банката не отпуска кредит, а иска поръчител значи нещо не е наред. Въобще темата с парите е много деликатна, истината е, че колкото пъти съм услужила, толкова пъти съм съжалила. На моя приятелка единствено, взаимно сме си помагали, но иначе на никого вече, та камоли поръчител.