Здравейте, от няколко дни се чудя дали да споделя моя проблем. Получала съм добри съвети от Вас, когато съм участвала в дискусии, свързани с други теми. Надявам се и сега на това.
Проблемът ми е - от 3 седмици моя мъж ( нямаме подписан гр. брак, заедно сме от 1997 г., имаме голямо дете-студент) запозна засилена комуникация със своя колежка. Живеят в различни градове, работят в една фирма, но в различни офиси. Усилено си чатят по цял ден. В началото проявих търпение, защото си мислех, че са служебни работи, но след като 1-2 вечери си лягаше към 02-03 часа през нощта и сутрин едвам ставаше, повдигнах въпроса, какви са взаимоотношенията. И отговора-тя ми е само колежка, обяснил съм и че си имам жена и дете, че не гледам на нея, като на жена, нямам никакви намерения спрямо нея, но постепенно започнахме да си споделяме и лични неща и ми стана интересно.
Удари ме в земята. Естествено последваха дълги разговори, за съжаление сцени на ревност от моя страна, беше тъпо, защото никога досега не съм се държала така, дори и съм го ревнувала някога, съм се криела.
Но той ми заяви, че никога няма да се откаже от мен, но иска и да продължи разговорите с нея, не е ясно докога.
Временно можело да се наложи да живеем тримата, не физически разбира се, а да си дели времето между мен и нея.
В такава ситуация ме постави, че вече една седмица не съм на себе си.
Споделете мнения, моля.
Проблемът ми е - от 3 седмици моя мъж ( нямаме подписан гр. брак, заедно сме от 1997 г., имаме голямо дете-студент) запозна засилена комуникация със своя колежка. Живеят в различни градове, работят в една фирма, но в различни офиси. Усилено си чатят по цял ден. В началото проявих търпение, защото си мислех, че са служебни работи, но след като 1-2 вечери си лягаше към 02-03 часа през нощта и сутрин едвам ставаше, повдигнах въпроса, какви са взаимоотношенията. И отговора-тя ми е само колежка, обяснил съм и че си имам жена и дете, че не гледам на нея, като на жена, нямам никакви намерения спрямо нея, но постепенно започнахме да си споделяме и лични неща и ми стана интересно.
Удари ме в земята. Естествено последваха дълги разговори, за съжаление сцени на ревност от моя страна, беше тъпо, защото никога досега не съм се държала така, дори и съм го ревнувала някога, съм се криела.
Но той ми заяви, че никога няма да се откаже от мен, но иска и да продължи разговорите с нея, не е ясно докога.
Временно можело да се наложи да живеем тримата, не физически разбира се, а да си дели времето между мен и нея.
В такава ситуация ме постави, че вече една седмица не съм на себе си.
Споделете мнения, моля.
