2 въпроса: как точно налагаш граници и защо ескалацията трябва да бъде избягвана? И граница на кое или какво налагаш?
- Публикувана: 1 юли 2023, 19:33 ч.
- Последно мнение: 2 март 2024, 11:18 ч.
Свръхчувствителност
Как разбираш поставянето на граници?
Защото иначе ти се качват на главата. И ще продължат със същите приказки.
Когато има проблем трябва да се научи човек веднага да си казва, а не да мълчи и да си го таи в себе си.
Когато има ескалация, значи е търпяно дълго време и е мълчано.
Колко сме различни хората наистина. Много от книгите, които чета, ги разказвам разпалено на приятели и често им се струват скучни. Преди години, когато четях "Лолита", някои направо бяха възмутени, когато им разказвах сюжета, все едно аз съм Хумберт. Още ми е забавно като се сетя. Мога да си направя някакви заключения за общата култура и ерудираност по възклицанията на приятеля, мога да се разсмея, но никога не бих се обидила. Та аз дори не съм я писала тази книга, просто съм я чела.
Репликата за книгата на база на бърз преразказ явно е приета не като критика към съдържанието, а като такава към вкуса на авторката. Аз-ът и егото не са се почувствали добре.
Точно така.
Принципно винаги това е първоначалната емоция, която предизвикват в мен такива неща
Вечерта като обмислям защо ми е станало гадно, реално защото моят мозък чува "Ти си тъпа.Ти си скучна"
Но не разбирам защо се свързва това, че се чувствам гадно с мрънкане.
Аз почти никога не казвам какво чувствам.
Мрънкане и чувствителност не е едно и също.
Освен това никога не казвам на никого, че интересите му са тъпи.
В живота смятам, че трябва да се уважава изборът на всеки човек.
Репликата за книгата на база на бърз преразказ явно е приета не като критика към съдържанието, а като такава към вкуса на авторката. Аз-ът и егото не са се почувствали добре.
Принципно винаги това е първоначалната емоция, която предизвикват в мен такива неща
Вечерта като обмислям защо ми е станало гадно, реално защото моят мозък чува "Ти си тъпа.Ти си скучна"
Но не разбирам защо се свързва това, че се чувствам гадно с мрънкане.
През последните години доста внимавам, примерно, да не казвам на хората ти си такъв и такъв, когато нещо не ми харесва, а че е постъпил така и така. Важи и в обратната посока - нс възприемане на коментари.
Репликата за книгата на база на бърз преразказ явно е приета не като критика към съдържанието, а като такава към вкуса на авторката. Аз-ът и егото не са се почувствали добре.
Точно така.
Принципно винаги това е първоначалната емоция, която предизвикват в мен такива неща
Вечерта като обмислям защо ми е станало гадно, реално защото моят мозък чува "Ти си тъпа.Ти си скучна"
Какво прави мнението на този човек толкова важно, че независимо дали за книгата или за теб, то предизвиква такива чувства?
Иначе чувствата сами по себе си не са проблем, а какво ги предизвиква. Да използвам твоя пример, зад едно гадно чувство може да стои страх, че сме неразбрани, нехаресвани, скучни. Зад това пък може да стои чувство на несигурност, страх от отхвърляне, себеоценка, прекалено обвързана с чуждото мнение, постоянно гледане на себе си през чуждите очи и опит да си валидираме стойността чрез чуждото одобрение. Махне ли се коренът, чувството се променя.
Репликата за книгата на база на бърз преразказ явно е приета не като критика към съдържанието, а като такава към вкуса на авторката. Аз-ът и егото не са се почувствали добре.
Точно така.
Принципно винаги това е първоначалната емоция, която предизвикват в мен такива неща
Вечерта като обмислям защо ми е станало гадно, реално защото моят мозък чува "Ти си тъпа.Ти си скучна"
Какво прави мнението на този човек толкова важно, че независимо дали за книгата или за теб, то предизвиква такива чувства?
Иначе чувствата сами по себе си не са проблем, а какво ги предизвиква. Да използвам твоя пример, зад едно гадно чувство може да стои страх, че сме неразбрани, нехаресвани, скучни. Зад това пък може да стои чувство на несигурност, страх от отхвърляне, себеоценка, прекалено обвързана с чуждото мнение, постоянно гледане на себе си през чуждите очи и опит да си валидираме стойността чрез чуждото одобрение. Махне ли се коренът, чувството се променя.
Това става с хора, които са ми близки или искрено харесвам.Просто си мисля
“Добре де, този човек ако ме уважава и ме харесва, защо би казал нещо такова”
На мен просто никога не ми идва да казвам такива неща, и не мога да разбера с каква цел хората ги казват.
Може би защото се ръководя от собствените си усещания - като харесвам някого искам да се чувства добре и съответно внимавам да не го наранявам и обиждам.
А страх от отхвърляне винаги съм имала, това го боря много години, още от училище.
Сикнес, хората имат различна чувствителност и колкото и да се старае човек, все някога ще настъпи някого по някоя неочаквана слабост. Попринцип аз съм привърженик на това човек да носи отговорност за собствените си чувства. Върху тях имаш целия контрол, върху други хора и техните вселени - може да нямаш и никакъв. Разбира се, ако някой те наранява, дали умишлено или не - твой избор е да ограничиш или изключиш този човек. Но контролът отново е в теб. За разлика от ситуация, в която ти очакваш той да се нагоди към твоята специфика и когато той не може или не желае да го направи, това предизвиква негативни чувства. Когато някой ти е много близък, тогава е нормално да иска на теб да ти е добре, но пак ще бъде в граници, нормални за него и ненакърняващи неговата индивидуалност. И в крайна сметка, не случайно хората се събират с такива, които са им себеподобни, или с които си резонират.
Как намесихме триъгълника и тъмната триада?
Питам като човек, който е виждал и контактувал със своя fair share на нарцистични личности.
За книгата ли става въпрос? Ако го казва нарочно, да те жегне и после ти каже, че свръхреагираш - може, ама иначе...
Хората се познават по реакцията при изразено (ясно и зряло) недоволство.
Ано му кажеш - хей, не ми е приятно така да говориш и започне да те манипулира, че ти нещо не си в ред, тогава може да се говори за злостно отношение. Иначе, нормалните хора, дори да не са съгласни баш, ще си го пуснат покрай ушите.
Питам като човек, който е виждал и контактувал със своя fair share на нарцистични личности.
За книгата ли става въпрос? Ако го казва нарочно, да те жегне и после ти каже, че свръхреагираш - може, ама иначе...
Хората се познават по реакцията при изразено (ясно и зряло) недоволство.
Ано му кажеш - хей, не ми е приятно така да говориш и започне да те манипулира, че ти нещо не си в ред, тогава може да се говори за злостно отношение. Иначе, нормалните хора, дори да не са съгласни баш, ще си го пуснат покрай ушите.
Аз като ви казах, че от нежните души бягам надалеч.
Има си нормална човешка чувствителност, различна у всеки, но проявена в определени рамки. Има и дефицити, за които няма какво да се чувстаме виновни.
Въобще даже не е срамно да се поговори със специалист, ако се усеща някой твърде огорчен от лошия свят.
Има си нормална човешка чувствителност, различна у всеки, но проявена в определени рамки. Има и дефицити, за които няма какво да се чувстаме виновни.
Въобще даже не е срамно да се поговори със специалист, ако се усеща някой твърде огорчен от лошия свят.
Скрит текст:
Точно така.
Принципно винаги това е първоначалната емоция, която предизвикват в мен такива неща
Вечерта като обмислям защо ми е станало гадно, реално защото моят мозък чува "Ти си тъпа.Ти си скучна"
Какво прави мнението на този човек толкова важно, че независимо дали за книгата или за теб, то предизвиква такива чувства?
Иначе чувствата сами по себе си не са проблем, а какво ги предизвиква. Да използвам твоя пример, зад едно гадно чувство може да стои страх, че сме неразбрани, нехаресвани, скучни. Зад това пък може да стои чувство на несигурност, страх от отхвърляне, себеоценка, прекалено обвързана с чуждото мнение, постоянно гледане на себе си през чуждите очи и опит да си валидираме стойността чрез чуждото одобрение. Махне ли се коренът, чувството се променя.
Това става с хора, които са ми близки или искрено харесвам.Просто си мисля Репликата за книгата на база на бърз преразказ явно е приета не като критика към съдържанието, а като такава към вкуса на авторката. Аз-ът и егото не са се почувствали добре.
Точно така.
Принципно винаги това е първоначалната емоция, която предизвикват в мен такива неща
Вечерта като обмислям защо ми е станало гадно, реално защото моят мозък чува "Ти си тъпа.Ти си скучна"
Какво прави мнението на този човек толкова важно, че независимо дали за книгата или за теб, то предизвиква такива чувства?
Иначе чувствата сами по себе си не са проблем, а какво ги предизвиква. Да използвам твоя пример, зад едно гадно чувство може да стои страх, че сме неразбрани, нехаресвани, скучни. Зад това пък може да стои чувство на несигурност, страх от отхвърляне, себеоценка, прекалено обвързана с чуждото мнение, постоянно гледане на себе си през чуждите очи и опит да си валидираме стойността чрез чуждото одобрение. Махне ли се коренът, чувството се променя.
“Добре де, този човек ако ме уважава и ме харесва, защо би казал нещо такова”
Скрит текст:
На мен просто никога не ми идва да казвам такива неща, и не мога да разбера с каква цел хората ги казват.
Може би защото се ръководя от собствените си усещания - като харесвам някого искам да се чувства добре и съответно внимавам да не го наранявам и обиждам.
А страх от отхвърляне винаги съм имала, това го боря много години, още от училище.
Може би защото се ръководя от собствените си усещания - като харесвам някого искам да се чувства добре и съответно внимавам да не го наранявам и обиждам.
А страх от отхвърляне винаги съм имала, това го боря много години, още от училище.
Добре де, малко преекспонирам, но да кажем не знае как да се изразява или му е абсолютно далечно и невъзможно да състави изречение като "тази книга не звучи като да е в мой стил, аз предпочитам фантастика". Пак се връщам на първоначалното ми мнение, че не всеки цели да ни засегне, не всеки знае, че ще го мислим три дни това, което е казал. Да не говорим, че често хората смятат, че не е нужно да си мерят приказките пред близките си и могат да бъдат откровени, без да ги е страх, че ще се разчете като неприязън. Тоест "звучи ми тъпо" е запазено за хора, които наистина считат за доверени.
На мен пък ми е писнало от така наречените "откровени" хора. Айде, няма нужда да ме осведомяват за всяка простотия минала им през акъла. Ако не съм питала за мнение, не държа да ме уведомяват за тяхното такова. Да си го държат за себе си, не ме интересува.
В момента, в който някой си позволи да е груб с мен, прекратявам комуникация, а ако е крайно наложително - само служебни отношения и до там.
В момента, в който някой си позволи да е груб с мен, прекратявам комуникация, а ако е крайно наложително - само служебни отношения и до там.
Скрит текст:
На мен пък ми е писнало от така наречените "откровени" хора. Айде, няма нужда да ме осведомяват за всяка простотия минала им през акъла. Ако не съм питала за мнение, не държа да ме уведомяват за тяхното такова. Да си го държат за себе си, не ме интересува.
В момента, в който някой си позволи да е груб с мен, прекратявам комуникация, а ако е крайно наложително - само служебни отношения и до там.
В момента, в който някой си позволи да е груб с мен, прекратявам комуникация, а ако е крайно наложително - само служебни отношения и до там.
Откровени по повод интересите ми, плод на други хора - музика, която слушам, книги, които чета, политически фигури, журналисти, тв водещи... все ми е тая. Тук вече трябва да се направи някакъв баланс. Едно е да кажеш "обожавам Адел", а отсрещният да каже "аз пък не я понасям" и съвсем друго е да ти каже "ти никога не си имала добър вкус за музика". Ако се обидиш от първото според мен показва емоционална нестабилност - приемаш критиката към идола си за лична обида, а не е. Второто вече е лична нападка и някакво категоризиране на теб като човек.