- Публикувана: 27 юни 2023, 23:13 ч.
- Последно мнение: 19 май 2024, 14:06 ч.
Фентъзи и фантастика - 24
Страхотен подарък за Деня на будителите. Иска ми се уикендът да започваше от утре.
Скрит текст:
В групата "Електронни книги" във Фейсбук са пуснали втора и трета част на "Трите тела". Теглете бързо, защото по правилата на групата всичко, качено през седмицата, се трие в петък".
Четох много противоречиви коментари за Четвъртото крило, че липсва около 1/3 от текста на Български... Нямам идея имам я на английски и тъпо и упорито ще си изчакам всички книги да бъдат написани и издадени.
В България е направо ужас с цените на книгите, нали намалиха ддс-то за да печелят повече Издателствата. Нямам думи...
В България е направо ужас с цените на книгите, нали намалиха ддс-то за да печелят повече Издателствата. Нямам думи...
Дано това не е вярно. Много разочароващо ще е.
Изречения, абзаци...
Наистина ли чак толкова, много неприятно. Доста са се омазали значи. Аз я четох на български и не съм кой знае колко впечатлена. Много ми е еднаква с други подобни, явно напоследък все такива романтични фентъзита излизат и се харесват. Искаше ми се нещо различно и не знам защо и как се подлъгах. Светът е очертан колкото за фон на типичната история с уж смотаната (за мястото, на което е) главна героиня, която се оказва супер могъща и по-способна от всички. Доброто и лошото момче са влюбени в нея, като първият се оказва не толкова добър, а вторият се разтапя и разкрива само за нея. Признавам, че подобни сюжети понякога са ми guilty pleasure, но тук сякаш не беше написано достатъчно убедително. Секс сцените ми се сториха доста криндж. Поне драконите са симпатични.
Добре, че не избързах да си я взема... Спря ме първото лице ед.ч., не обичам книги, разказвани от главния герой.
Свърших Трите тела и ще си почина от Цъсин с едно лежерно тийнфентъзи с много раси, много магия и голям обем - Академия за магьосници. На българска авторка е - Ел Феъри, така че си я купих. Засега е много добре, но съм в началото
Свърших Трите тела и ще си почина от Цъсин с едно лежерно тийнфентъзи с много раси, много магия и голям обем - Академия за магьосници. На българска авторка е - Ел Феъри, така че си я купих. Засега е много добре, но съм в началото
Прочетох един сборник на Рей Бредбъри, доста ми допадна. - Златните ябълки на слънцето. Вярно, не всички разкази са добри, но има и попадения https://chitanka.info/book/8794-zlatnite-jabylki-na-slyntseto
Сирената ми допадна имаше щипка трилър, щипка мистерия, щипка фантастика . В този дух бе издържана и Априлската вещица. Пешеходецът за мен бе намигване към една отминала епоха на тоталитарни общества, когато нормалните хора бяха обявявани за луди. Гръмна Гръм ми хареса най-много, напомни ми за Котешко око на Клифърд Саймък. Забавно ми стана, като се наруши "ефекта на пеперудата", какви проблеми могат да изникнат. Голямата игра на черните и белите вероятно щеше да ми е интересна, ако разбирах от бейзбол, но уви - не разбирам и ми бе скучна. Електростанция и Боклучията ми бяха симпатични, но няма да ми станат любими. Една идея по-филофски са отколокото харесвам. Големият пожар ми се стори голяма простотия.
За да изчерпя Рей Бредбъри
по препоръка на една колежка четох Нещо зло се задава на Р.Бредбъри. Скука. Лош опит да се имитира "То" на Кинг.
----
После прочетох отново 2 и 3 книга на Последните оцелели, Сюзън Бет Пфефър. Затвърждава се мнението ми че втората част - Изгубени завинаги - е най-добрата. https://chitanka.info/text/48457-izgubeni-zavinagi
Може би защото съм градски човек и голяма част от проблемите възникнващи в един град след апокалипсис - мародери, епидемия, военно положение и пр. - не са ми чужди. Особено интересна ми бе часта с това
Сирената ми допадна имаше щипка трилър, щипка мистерия, щипка фантастика . В този дух бе издържана и Априлската вещица. Пешеходецът за мен бе намигване към една отминала епоха на тоталитарни общества, когато нормалните хора бяха обявявани за луди. Гръмна Гръм ми хареса най-много, напомни ми за Котешко око на Клифърд Саймък. Забавно ми стана, като се наруши "ефекта на пеперудата", какви проблеми могат да изникнат. Голямата игра на черните и белите вероятно щеше да ми е интересна, ако разбирах от бейзбол, но уви - не разбирам и ми бе скучна. Електростанция и Боклучията ми бяха симпатични, но няма да ми станат любими. Една идея по-филофски са отколокото харесвам. Големият пожар ми се стори голяма простотия.
За да изчерпя Рей Бредбъри
по препоръка на една колежка четох Нещо зло се задава на Р.Бредбъри. Скука. Лош опит да се имитира "То" на Кинг.
Скрит текст:
Сори ако исках да чета ужаси, щях да чета нещо тип "Малакаса Пойнт" на Ричард Леймън или дори "В тъмните гори" от същия автор, в който има порядъчно много секс, а не на копие на Кинг . Кинг като цяло не мога да го понасям, с изключение на 2-3 романа (Мъртвата Зона, Мъглата, Живата факла)и тук има един цирк (извинявам се - панаир), който е панаир на ужасите и се появява веднъж на 12 години, и тук героите получават помощ и пр. и пр. Цялата книга ми дойде ужасно хаотична и абсурдна. Има изречения от типа "Нещо трябва да се направи.Нищо не може да се направи", които ме хвърлиха в тъча. Освен това не мога да си представя, как може да уцелиш някого с усмивка, ако се целиш с лък или пушка.
----
После прочетох отново 2 и 3 книга на Последните оцелели, Сюзън Бет Пфефър. Затвърждава се мнението ми че втората част - Изгубени завинаги - е най-добрата. https://chitanka.info/text/48457-izgubeni-zavinagi
Може би защото съм градски човек и голяма част от проблемите възникнващи в един град след апокалипсис - мародери, епидемия, военно положение и пр. - не са ми чужди. Особено интересна ми бе часта с това
Скрит текст:
как се героят стана мародер и ходеше при дилъра за да обменя храна за дрехи и вещи. забавен ми бе Харви които нямаше съвест и дори предложи на героя да му намери приличен град за живеене ако изтъргува сестра си. Харви, също като Майлоу Майндарбърър в "Параграф 24" е представител на една класа за която няма нищо свято- баща, майка и пр. Единствен техен бог са парите. Майлоу също търгуваше с немците, въпреки че бяха политически врагове. Забавно е да четеш за такива хора, стига да не ги срещаш наяве.
...За да изчерпя Рей Бредбъри
по препоръка на една колежка четох Нещо зло се задава на Р.Бредбъри. Скука. Лош опит да се имитира "То" на Кинг.
...
по препоръка на една колежка четох Нещо зло се задава на Р.Бредбъри. Скука. Лош опит да се имитира "То" на Кинг.
...
Джон, олекваш!😠
"Нещо зло" е 20 години преди "То". Кинг се влияе от Бредбъри, не обратното.
Нямах представа, че е 20 години преди Кинг - признавам си без бой. Стремя се да не чета Кинг, малкото което съм чел от него не ми допада. Но стилът е абсолютно, ама абсолютно, ама абсолютно същият, щом Бредбъри не е копирал от Кинг, значи Кинг е копирал от Бредбъри, само че е засилил психолотическия елемент на ужаса. И така и инака - този начин на писане не ми допада.
Като четях историята имаше елементи които са едно към едно с ТО. За мен това бе по-скоро слабост, не харесвам ТО и разбираемо не харесах и Нещо зло се задава.
и в едната и в другата книга имаме панаир/цирк на ужаса. Разни уроди, които трябва да са абсолютното зло. Дванадесет годишният цикъл през който се появява Панаира, "вечните хора", панаира който се захранва от скръб (в То май се захранваха от страх)...и пр. сами еднотипни. Но при Кинг може ТО може наистина да те уплаши. Ако той е копирал от Бредбъри значи това е рядък случай оригинала да е по-лош от копието.
Друг е въпроса, че това не ме изненадва. Кинг копира и от други автори - Томичукалата е опит да се имитира Лъвкрафт, макар и изключително неуспешен.
П.С- никога не съм се интересувал кога е роден Бредбъри, кога Кинг и пр. Бредбъри го знам от 451 градуса по Фарнехайт, което го филмираха 80-те и го въртяха на повторения 90-те. Тия дни случайно го прочетох в Читанка. Всъщност дори не знаех, че има други книги освен 451 градуса по Фаренхайт.
Като четях историята имаше елементи които са едно към едно с ТО. За мен това бе по-скоро слабост, не харесвам ТО и разбираемо не харесах и Нещо зло се задава.
и в едната и в другата книга имаме панаир/цирк на ужаса. Разни уроди, които трябва да са абсолютното зло. Дванадесет годишният цикъл през който се появява Панаира, "вечните хора", панаира който се захранва от скръб (в То май се захранваха от страх)...и пр. сами еднотипни. Но при Кинг може ТО може наистина да те уплаши. Ако той е копирал от Бредбъри значи това е рядък случай оригинала да е по-лош от копието.
Друг е въпроса, че това не ме изненадва. Кинг копира и от други автори - Томичукалата е опит да се имитира Лъвкрафт, макар и изключително неуспешен.
П.С- никога не съм се интересувал кога е роден Бредбъри, кога Кинг и пр. Бредбъри го знам от 451 градуса по Фарнехайт, което го филмираха 80-те и го въртяха на повторения 90-те. Тия дни случайно го прочетох в Читанка. Всъщност дори не знаех, че има други книги освен 451 градуса по Фаренхайт.
Някой има ли мнение за това?
Легендарните Повелители на пясъка на планетата Талдаин използват тайнствените си сили, за да подчиняват пясъка на волята си по невероятни начини. Но когато стават жертва на злонамерен заговор, най-слабият от всички тях – Кентън – решава, че е единственият оцелял. Заобиколеният от врагове Кентън намира изненадващ съюзник в лицето на Крис – загадъчна Тъмностранка, която също крие своите тайни.
„Бял пясък“ предоставя на читателите поглед към една от най-важните, до този момент непубликувани части от огромната вселена Космерa, създадена от Сандерсън.
Историята е адаптирана от Рик Хоскин („Мърси Томпсън“), художник е Джулиус Гопес, а оцветител – Рос Кембъл.
Въздействащите картини и всеизвестният талант на Сандерсън в изграждането на магически системи правят „Бял пясък“ едно забележително ново произведение, на което да се насладят любителите на приключенския жанр и фентъзито.
"Една съвсем нова сага за магии и приключения от автора на бестселъри, оглавили класацията на „Ню Йорк Таймс“ – Брандън Сандерсън!
Легендарните Повелители на пясъка на планетата Талдаин използват тайнствените си сили, за да подчиняват пясъка на волята си по невероятни начини. Но когато стават жертва на злонамерен заговор, най-слабият от всички тях – Кентън – решава, че е единственият оцелял. Заобиколеният от врагове Кентън намира изненадващ съюзник в лицето на Крис – загадъчна Тъмностранка, която също крие своите тайни.
„Бял пясък“ предоставя на читателите поглед към една от най-важните, до този момент непубликувани части от огромната вселена Космерa, създадена от Сандерсън.
Историята е адаптирана от Рик Хоскин („Мърси Томпсън“), художник е Джулиус Гопес, а оцветител – Рос Кембъл.
Въздействащите картини и всеизвестният талант на Сандерсън в изграждането на магически системи правят „Бял пясък“ едно забележително ново произведение, на което да се насладят любителите на приключенския жанр и фентъзито.
"Една съвсем нова сага за магии и приключения от автора на бестселъри, оглавили класацията на „Ню Йорк Таймс“ – Брандън Сандерсън!
Някой има ли мнение за това?
Легендарните Повелители на пясъка на планетата Талдаин използват тайнствените си сили, за да подчиняват пясъка на волята си по невероятни начини. Но когато стават жертва на злонамерен заговор, най-слабият от всички тях – Кентън – решава, че е единственият оцелял. Заобиколеният от врагове Кентън намира изненадващ съюзник в лицето на Крис – загадъчна Тъмностранка, която също крие своите тайни.
„Бял пясък“ предоставя на читателите поглед към една от най-важните, до този момент непубликувани части от огромната вселена Космерa, създадена от Сандерсън.
Историята е адаптирана от Рик Хоскин („Мърси Томпсън“), художник е Джулиус Гопес, а оцветител – Рос Кембъл.
Въздействащите картини и всеизвестният талант на Сандерсън в изграждането на магически системи правят „Бял пясък“ едно забележително ново произведение, на което да се насладят любителите на приключенския жанр и фентъзито.
"Една съвсем нова сага за магии и приключения от автора на бестселъри, оглавили класацията на „Ню Йорк Таймс“ – Брандън Сандерсън!
Легендарните Повелители на пясъка на планетата Талдаин използват тайнствените си сили, за да подчиняват пясъка на волята си по невероятни начини. Но когато стават жертва на злонамерен заговор, най-слабият от всички тях – Кентън – решава, че е единственият оцелял. Заобиколеният от врагове Кентън намира изненадващ съюзник в лицето на Крис – загадъчна Тъмностранка, която също крие своите тайни.
„Бял пясък“ предоставя на читателите поглед към една от най-важните, до този момент непубликувани части от огромната вселена Космерa, създадена от Сандерсън.
Историята е адаптирана от Рик Хоскин („Мърси Томпсън“), художник е Джулиус Гопес, а оцветител – Рос Кембъл.
Въздействащите картини и всеизвестният талант на Сандерсън в изграждането на магически системи правят „Бял пясък“ едно забележително ново произведение, на което да се насладят любителите на приключенския жанр и фентъзито.
"Една съвсем нова сага за магии и приключения от автора на бестселъри, оглавили класацията на „Ню Йорк Таймс“ – Брандън Сандерсън!
Интересни са.
Интересен факт именно за това издание е, че когато са били публикувани отделно, в САЩ са нямали достатъчно време за допълнителна редакция и Брандън Сандерсън е имал някои неразбирателства с американското издаделство и това издание има редакция в цветовете и в някои от диалозите.
Също така, повечето от романите на Брандън Сандерсън са във споделена вселена с име Космер (Cosmere), но те могат и да се четат отделно по поредица. Този графичен роман включва предистория на един от героите, който се появява в повечето от книгите му от Космера. Брандън Сандерсън има по-добри романи, но според мен „Бял пясък“ може да се чете и без да се четат останалите му книги.
Авторът е започнал да я пише през 1999 година, когато е бил в Южна Корея и я е пренаписвал много пъти, но накрая е станал графичен роман.
В него авторът използва белият пясък като извор на магия.
Цената също не е лоша, понеже ако са се издавали единично (както са направили само с първа част) – по 30 лева, щяха да струват общо 90 лв.
Аз съм чел първият. Има елементи от Дюн, но е интересно.
Кентън е не просто най-слабият. В Първата книга той има много суров баща, който е супер разочараван от него, а Кентън иска да се докаже пред него. Той успява да премине изпитанието, макар да ползва и някои тарикатски номера. Смъртоносен враг напада майсторите и ги убива а с тях бащата на Кентън. Кентън оцелява. Срещаме някои познати елементи от Дюн - пясъчният червей, бин-джързитката и пр. В средата на романа изведнъж се пренасяме на друго място с друго действие при тъмноземците и постепенно действието се събира.
Кентън е не просто най-слабият. В Първата книга той има много суров баща, който е супер разочараван от него, а Кентън иска да се докаже пред него. Той успява да премине изпитанието, макар да ползва и някои тарикатски номера. Смъртоносен враг напада майсторите и ги убива а с тях бащата на Кентън. Кентън оцелява. Срещаме някои познати елементи от Дюн - пясъчният червей, бин-джързитката и пр. В средата на романа изведнъж се пренасяме на друго място с друго действие при тъмноземците и постепенно действието се събира.
в Читанка са пуснали научна фантастика на Джак Ванс. Попаднах случайно на нея и много се изкефих. Не стандартната научна фантастика. Бих сравнил с разни неща като Джак от Сенките на Зелазни и пр.
Четох Залезът на Земята, стори ми се много щуро. Първите два-три разказа които са за Тюрджан - Умиращата земя, магьсникът Мазиран и Магьосникът Тюрджан (прелюдии на Умиращата земя )- ми бяха най-интересни. В целия сборник долових някакъв приказен елемент - донякъде от стила на Хиляда и една нощ, където героят трябва да избяга от кралстовото яхва вълшебен кон и изведнъж отива на приключение в друга кралство, където пък започва ново приключение и пр. Т.е. вътре в самите приключения има нови приключения.
https://chitanka.info/book/11491-zalezyt-na-zemjata
Магиите са по-скоро дадени за ефект, тук малко ми напомни на Повелители на Руси, където един има 100 дара, друг - 1000. Тук всеки маг може да контролира различно количество магии едновременно и като се изхабят, трябва време да се заредят.
Телек
е интересена истори за една не/състояла се революция. Знаете че обичам книгите за революции -Мъглороден, Червен изгрев и пр. Тук телеките - телекинезисти - управляват земята. Хората се чувстват поробени има съпротивително движение. Малко Х мен история. Съпротивителните сили се готвят за кървав терористичен акт. Финалът бе леко неочакван за мен, но е в духа на 50-те, когато е писана книгата. https://chitanka.info/book/11413-telek
Четох Залезът на Земята, стори ми се много щуро. Първите два-три разказа които са за Тюрджан - Умиращата земя, магьсникът Мазиран и Магьосникът Тюрджан (прелюдии на Умиращата земя )- ми бяха най-интересни. В целия сборник долових някакъв приказен елемент - донякъде от стила на Хиляда и една нощ, където героят трябва да избяга от кралстовото яхва вълшебен кон и изведнъж отива на приключение в друга кралство, където пък започва ново приключение и пр. Т.е. вътре в самите приключения има нови приключения.
https://chitanka.info/book/11491-zalezyt-na-zemjata
Магиите са по-скоро дадени за ефект, тук малко ми напомни на Повелители на Руси, където един има 100 дара, друг - 1000. Тук всеки маг може да контролира различно количество магии едновременно и като се изхабят, трябва време да се заредят.
Телек
е интересена истори за една не/състояла се революция. Знаете че обичам книгите за революции -Мъглороден, Червен изгрев и пр. Тук телеките - телекинезисти - управляват земята. Хората се чувстват поробени има съпротивително движение. Малко Х мен история. Съпротивителните сили се готвят за кървав терористичен акт. Финалът бе леко неочакван за мен, но е в духа на 50-те, когато е писана книгата. https://chitanka.info/book/11413-telek
Препоръчани теми