Ударих детето и сега ми е гадно

Маса поколения са си "възпитавали" децата с бой, нищо му няма (физически) от няколко шамарчета. Така проблеми обаче не се решават. Работете над себе си, защото този подход само ще увреди връзката ви с детето.

Да си биеш детето на 1.5г... Успяваш да го надвиеш, предполагам?

Абсолютно неадекватно поведение, проблемът е в твоите нерви. Родителството е трудно, тежко е. Спокойствие трябва, подход, внимание и любов. На година и половина детето не разбира, че боят е с възпитателна цел, не разбира причината, не разбира какво не трябва да прави, за да не получава шамари. На тази възраст има нужда от обич, от гушкане, от топлота.

Отвратих се, като те чета. Да беше някое еднократно плясване по дупето, айде, ама през ръцете .. нямам думи.

Нищо му няма.

Обезопасете домът, така че да ме може да достига до места, които са опасни или нежелани да пипа, удря и т.н. Има закопчалки, ако трябва заключвайте кухнята. Отделете едно чекмедже, което може да разхвърля на воля.
Отделете играчки или предмети, които може да удря.
Повече време навън.
Обяснявайте повече кое поведение не е ОК. Опитвайте да го разсеете с нещо друго.
Пробвайте да поставяте задачи, които детето да изпълнява. Например да извади нещо от чекмеджето.

Всичко е наред, не сте лоша майка. Има и по трудни деца и хора с по лабилни нерви.

Благодаря

Моят пък хапе и го пляснах леко с пръсти през устата (моето дълго чакано бебе,дето се бях зарекла  да не докосвам)- не се чувствам виновна,а и явно има ефект, защото вече не хапе(а преди това обяснявах ,и обяснявах,и обяснявах,аз съм страшно търпелив човек,а ефектът бе нула).Тъй че според мен нищо му няма и бързо ще забрави,но е желателно да не ви става навик.

Имаш нужда от почивка и помощ. Уикенда не може ли бащата да го поема повече? Разбирам те, аз стискам зъби до болка или като усетя, че губя самообладание, се съсредоточавам върху нещо локално - цветът на килима, звук на преминаваща кола, няма значение какво, само да е нещо сетивно тук и сега. Тепърва навлизате в бебешкия пубертет, тепърва ще те дразни и провокира и то съзнателно. Трябва да намериш начин да отпускаш, някои дни са ужасни, други не толкова, ужасните да се изтърпят някак.

Случвало ми се е. Никога не съм си представяла, че ще ударя собственото си дете. Но ми се случи в момент на безсилие. Нямам оправдание и не одобрявам такъв метод на възпитание.
Като се успокоихме и двамата, му се извиних. Няма значение, че е на 1-2г. Ще ви разбере. На вас ще си олекне малко. А и ще дадете добър пример. И няма нужда да е веднага. Може и на следващия ден да се извините.
И да знаете, че добрите родители не са безгрешните, а тези, които могат да поправят грешките си.

Няма повече,наистина съм от майките които не бият и не викат но напоследък...опитвам се да се въздържам

Първо се успокойте. Вие сте човешко същество, не робот на който като му се изтощят батериите, се сменят и готово. И в бъдеще ще има много изнервящи моменти и го казвам като майка на послушно дете. Даже и послушните деца понякога се държат като садисти и ни проверяват границите. Трудно е, затова отглеждането, възпитанието и обучението на едно дете, за мен, е един от най-големите успехи в човешкия живот. Един познат казва: като съберем всички кризи в човешкия живот, от бебешката до старческата възраст, ще излезе, че ние от кризи не излизаме, ахаха… Всички сме имали дни, в които ни се е искало да легнем някъде, в някоя гора, и хич да не станем. Или поне аз съм имала такива. Човек не издържа понякога - крещи, плясва по един, говори нелепости, но бъдете сигурна, че детето усеща, че е обичано. А тези,  които винаги се контролират и са усмихнати 24 часа в денонощието, и ах, сакън да не повиша някога тон, избухват един път и пълнят статистиките с убийствата после. Случва се, да, грешно е да се плясва дете, но дайте сега да се обвиняваме в следващото десетилетие, не става. Има и тъжни емоции, има и по-изнервени ситуации понякога. Само безгрешни хора няма. Забравяте и продължавате напред, няма какво друго да направите. Детето е много малко, няма как това да се превърне в спомен. Колкото и неприятно да се чувствате, извлечете максимума от ситуацията, трябва ви нещо, с което да си отпочивате, трябва да го измислите - шопинг ли, аромати ли, филми ли, игри ли някакви, нещо за вас, по-лесно се издържа така. Излизайте и стойте продължително време навън с бебето, затвореното пространство усложнява допълнително нещата. Бебешкият период е някакъв ужас, за мен поне беше, може да се побърка човек, за какво ли не плачат, за какво ли не мрънкат, повечето и претенции огромни относно храната имат и става една…  А майката се е разкъсала, скача веднага да осигури всичко и всичко му е наред във всяко отношение на детето и пак се държат все едно не са погледнати. Такава е, не е никак лесно. Не сте виновна, борите ли се за щастието на детето, борите се. Точка.

Благодаря🥲

Чакай сега.
Блъска с играчка по микровълновата?
Ти не искаш нова микровълнова?
Обясни ли достатъчно пъти да не прави така?
Предполагам, че отговорите са все положителни.
Утре като отиде при други деца пак така ли ще прави?
Или ще му ръкопляскаш, или няма да го оставиш да прави така.

Разбира се,че му обясних.Естествено че няма да го оставя,мисълта ми е с тази пръчка от играчка да не съм го наплашила

Идеята беше дали вкъщи, детската градина и в училище ще направи така.
Сега може да обяснявате по хиляда пъти по скандинавския модел или да решите проблема.
Утре като изтича през някоя кола пак ли ще се притеснявате да не се изплаши от реакцията ви?