Кога е време за сватба?

Ами не е просене. Ще си обърнеш живота изцяло, ще изоставиш всичко и ще тръгнеш след него в трета държава. При такива условия той трябва да покаже наистина сериозни намерения. Иначе.. за какво е цялото упражнение? Да загубиш 1-2 години в друга страна и после да търсиш нова любов на 34 ли?

А обмисляла ли си какво ще правиш, ако в някакъв приемлив за теб срок той не предложи?
Имах един половин, който след година връзка ми шикалкавеше как ще видим и първо искаше да ми направи бебе, след това евентуално (!!!) брак. Такова мислене в комбинация с липсата на каквито и да е житейски постижения (даже книжка и висше нямаше) и статус доведе до много бърз край, когато И остана без работа, освен другото.

Аз съм против деца без брак честно казано... Ако не предложи в приемлив срок, сигурно аз ще му предложа.

Между другото наистина ме плаши това губене на по 2 години, предишната ми връзка беше точно 2 загубени години.
Но там човека още от началото показа признаци на несигурност, аз си бях виновна, че се надявах на нещо.
Той също няма книжка

На мен ми харесва, че човек на тази възраст знае като влиза във връзка,че търси брак и семейство а не забавление.
Защото аз вече не търся забавления за няколко месеца.

Без да се живее с някого няма как.. Според мен и връзките от разстояние си имат своите специфични предизвикателства и разкриват черти на характера, но в крайна сметка нали търсиш някого, с когото ще се гледате цял живот. Докато не ставаш и не лягаш до този човек поне едно 6 месеца, няма смисъл изобщо да се мисли за брак.

С теб сме на сходни години и наскоро приключих връзка и разсъждавах доста по тези въпрос. Според мен точно като си на 30 и нагоре:
1) трябва да разбереш по-скоро дали можеш да живееш с някого или не, не бих си играла на гаджета 2-3 години с някого без да живеем заедно, още повече да сме в различни държави. 7 месеца е добро време да заживеете заедно, ако го харесваш този човек, направи приоритет в живота си как ще стане да живеете под един покрив (и той също да го направи). А ако не усещаш, че даже искаш да заживееш с него, ами отговорът е ясен ..

2) Според мен с годините се скъсява времето, което е нужно за да узнаеш дали този човек е твой или не, имаш житейски опит и предполагам опит във връзките. Винаги може да има изненади, даже след 5 години или 10 брак, да изникне някоя ситуация, която да те шокира и да ви раздели. Но на най-базово ниво, на 32 вече предполагам знаеш какво търсиш у един човек, какви ценности имаш, какви трябва той да има, какви компромиси си склонна да направиш, които са нещата, които никога не би изтърпяла или не би променила в себе си. Ако не си до сега, помисли сериозно над тези неща като погледнеш предишните си връзки. Ако изглежда ок, предприемете стъпки да заживеете заедно сериозно. Ако толкова не е възможно близките няколко месеца да заживеете заедно, не знам, може би бих търсила някой на своите географски ширини.

Пожелавам ти успех и се надявам това да е твоят човек

Бракът като гаранция да зарежеш всичко ми се струва абсурд. Защо си мислиш, че с брак не може всичко да стане на пух и прах? Може, тогава вместо да си продължиш живота, трябва да водиш дела. Ти до толкова не го познаваш този мъж, че търсиш нещо, което да гарантира отношенията ви.

Мисля , че имам доста романтични представи за брака.Един вид да покажеш на някого, че искаш да прекарате живота си заедно.
И аналогично, за мен отказът от брак значи, че очакваш да излезе нещо по-добро, но за сега става.

Но разбира се, не е гаранция за нищо, разводи колко щеш.

Мисля си,че го познавам, но това не знам дали е истина или не.
Не знам възможно ли е въобще да си сигурен, че знаеш всичко за някого.

Но от това, че ми е споделил наистина болни и лични неща си мисля, че го познавам доста вече.Както и той мен

Аз не допускам, че мъжът може да бъде пълен мизерник и да си играе с чувствата ѝ толкова време. Такъв много ясно, че нито брак, нито само съвместно живеене, ще го оправят. Но то няма нищо сигурно в този живот. Дългото “гаджосване” не е гаранция за щастлив брачен живот.

В ежедневието ти след сключване на брак нищо не се променя. Ако не сте живяли преди това заедно и след брака започнете, може просто тогава със закъснение да установите как всъщност въобще не ви се живее заедно.

Както и други казаха, сама по себе си дължината на връзката (или бракът) нищо не ти гарантира. На тези години обаче според мен, при активно общуване и живеене заедно, след година до година и половина би трябвало да се проведе сериозен разговор как ще продължават нещата, ако поне един от двамата иска брак и/или деца. Повече от това време аз лично на твое място не бих инвестирала.

Пожелавам скоро да си намери той работа и да направите следващата стъпка към живот заедно, независимо къде.

Понеже пишеш, че мислиш, че доста го познаваш - вероятно бъркаш. Колко ти е най-дългата връзка? Аз имам няколко дългогодишни връзки, които освен ежедневна комуникация са включвали и живеене на общи начала, и във всеки случай съм имала чувството, че чак може би на третата година съм имала по-добра представа. Преди това въпреки всички разговори все са успявали на моменти да ме изненадат. По принцип и след това, но по-рядко.

Не е добре бракът да е единственото нещо, което спира някой да те зареже. Иначе, всеки в различна държава, гледате към трета... сложна схема. И аз като Ънкоун мисля, че това да заживеете заедно трябва да ти е приоритет, а не да го отлагате. Ако чакате пълно удобство, то може и никога да не дойде. Разбирам обаче, че това значи да изкорениш целия си живот. Но пък ако той няма желание да намести нещата... не знам, аз бих го приела за червен флаг. Защото при сегашната схема, той реално е две седмици ерген. Много хора водят двойствен живот по такъв начин. Не казвам, че това е случаят, но на тези години бих очаквала по-сериозна ангажираност и нещата да се случват по-бързо. Разбира се, това не значи да се шашнеш и да започнеш да го притискаш. Деликатно действай, поразпитай го за конкретни планове, почни да споменаваш, че ти се иска да живеете вече заедно за постоянно... с две думи, опипай хубаво почвата и усети нещата. Така бих подходила аз.

Аз не разбирам защо, след като казвате, че времето ви притиска, все още не сте се събрали да живеете заедно? До колкото разбрах, единия от вас може да си позволи да работи хоум офис. Защо трябва да чакате до следващата година?

Защото тя дори и да може да работи от вкъщи, това не прави работата от “вкъщи в друга държава” по-малко незаконна. Може да си навлече сериозни проблеми с работодателя.

Зависи от договора, който е сключила. Аз работя за чуждестранна компания и буквално им е все тая дали днес ще работя от България или от Гърция, за тях е важно работата да е свършена и поне половината ден да съм на линия когато и те работят.

Явно връзката просто не им е основен приоритет в момента.

Ами щом имаш възможност за хоум офис, нанасяй се при него преди брак. Задължително трябва да поживееш с този човек преди това. Изкарайте поне 6 месеца нон-стоп завдно и после пак помисли.

Ако си на свободна практика и работиш като контрактор няма значение, защото сам носиш отговорност за данъците си.

Ако имаш трудов договор към конкретно дружество (примерно българското дружество на компанията) не им е все тая дали ще работиш от Гърция 9 месеца, защото след 6тия месец те са длъжни да те осигуряват в Гърция и се води, че и ти, и те криете данъци. Да не говорим за здравни осигуровки и всякаква друга отговорност на работодателя. И тук изключения няма, защото законите са си доста подобни в това отношение, още повече в ЕС са хармонизирани. Това, че масово хората не ги знаят и си мислят, че хоум офис е да работиш отвсякъде, си е тяхна лична заблуда

Напълно наясно съм с това как стоят нещата с хоум офиса, работя от вкъщи много преди ковид да се появи и имам опит с доста разнообразни работодатели. Това, което исках да кажа е, че има много по-добри варианти от това да се виждат на всеки две седмици и пилеят времето, което уж им е ценно в момента.