Здравейте. Предварително благодаря, че ще изслушате проблема, който споделям тук. Ще бъда благодарна на обратна връзка и всякакви идеи от рода какво да направя, за да се справя и може би според вас на какво се дължи ситуацията.
Момиче на 29 г. съм. Това, което разказвам започна да се проявява леко и преди пандемията но ситуацията със затварянето сякаш много го засили. Имам силна връзка с родителите си и се виждаме всяка седмица, нищо че живея в друг град от 10 г. Нямам приятел. Преди 2 години почина баба ми малко над 80 г., а преди една - леля ми на 63 внезапно. От тогава изпитвам големи страхове да не загубя някой от тях, особено баща ми, те са почти на 60, да са живи и здрави. Слава богу са добре, няма причина за страховете ми. Понякога сънувам и големи гадости, свързани с починалите ми близки. Например последно онзи ден, че баща ми е в къщата на баба ми с нашата котка и аз се местя в друг град и я взимам със себе си и той остава сам. Много ме е страх, чувствам се и много сама до степен, че обмислям да се прибера при тях. Какво да правя?
Момиче на 29 г. съм. Това, което разказвам започна да се проявява леко и преди пандемията но ситуацията със затварянето сякаш много го засили. Имам силна връзка с родителите си и се виждаме всяка седмица, нищо че живея в друг град от 10 г. Нямам приятел. Преди 2 години почина баба ми малко над 80 г., а преди една - леля ми на 63 внезапно. От тогава изпитвам големи страхове да не загубя някой от тях, особено баща ми, те са почти на 60, да са живи и здрави. Слава богу са добре, няма причина за страховете ми. Понякога сънувам и големи гадости, свързани с починалите ми близки. Например последно онзи ден, че баща ми е в къщата на баба ми с нашата котка и аз се местя в друг град и я взимам със себе си и той остава сам. Много ме е страх, чувствам се и много сама до степен, че обмислям да се прибера при тях. Какво да правя?
