До астрала и обратно...или какво има "отвъд"

Здравейте на всички!

Много готина и хубава тема, да подчертая!

И аз нека се включа тук.
Като много малък, на около 2-3 години, майка ми и баща ми ми разказа много интересна случка.
Моят дядо от страна на майка ми е починал доста преди аз да се пръкна на този свят. Когато съм бил на 2-3 годинки, един ден майка и татко решили да ме закарат на гробищата да видя гроба на дядо, но тогава станало нещо интересно. Не те, ами аз съм ги завел там, без никога да съм ходил. Накрая съм се обърнал срещу тях и съм казал: "Дядо ми ми каза и показа, че тук е новият му дом. Виждам дядо, той е щастлив!".

Също съм разправял как когато сме били на село съм говорил с него всяка вечер и той е идва при мен.
От тогава, поне аз откакто мога да си спомням качествено, някъде от 7-8 годишен можех да говоря с мъртвите, защото ги чувах. А на сън, се разхождах на различни места, които никога не съм виждал на тази земя.
Знам едно  - Сънят е братовчед на смъртта.

Беше 7-ми Май, преди около 12 години някъде или 10, ще излъжа тук с конкретна цифра. Лягам си аз, и тамън блажено да заспя, усещам нечие чуждо присъствие. Обръщам се към телевизора (беше си изключен и в стаята тъмно, разбира се!) и виждам една фигура - тъмна, обаче на мъж. Не знам как да го обясня, но сякаш телепатично ми каза следното: "Искам да живея още!", а аз му отвърнах: "Не мога да ти помогна! Продължи напред!", след което изчезна. На следващия ден разбрах, че комшията от 7-мия етаж е починал в същия час в който ми се е превидял.

Година някъде по-късно, спя на дивана, котката до мене спи, вече зимно време наставаше тогава. По едно време са разбуждам и един с червено лице  и рога ме хванал за глезените и ме влачи. Реално съм буден, но анистина се влача, защото котката се стресна, обърна се към това чудо, изхъска го, но той не се стресна никак даже. Едвам се отървах.

Минаха се няколко години, а през това време сънувах, бившата си вече приятелка, с която тогава още не бяхме заедно. Не я знаех по име нито по лице, нито нищо! Просто знаех, как ще се разделим, но не и как ще се запознаем, това сънувах и то така и стана.

Преди 5 години и малко, сънувах настоящата си съпруга ве дин много интересен сън. Аз съм в нещо като центъра на моето село, а жена ми идва да ме посреща. Дойде забързана, усмихната, видях й лицето, косата, устните - абсолютно точно така както  исега изглежда! Прегърна ме, целуна ме и ми каза следното: "Толкова дълго време те търсих и чаках! Моля те, не си отивай!". Тъкмо тръгна да си казва името, защото аз и отговорих, че не я познавам! А тя ми каза така: "Разбира се, че ме познаваш! Аз съм жена ти! Казвам се А..." и се събудих. Така ме хвана яд, направо чак исках да си посегна, но не и за хубаво (Хихи). След което я търсих повече от три месеца във всякви социални мрежи, като гледах всички жени с почваща буква А. Много са - да. Накрая се отказах. Още 3 месеца и когато отидох в София, се запознах с жена на име Анна. Ама тогава бях позабравил съня си и как изглежда, защото честно казано, ми беше вече все тая, бях огорчен от жените. Няколко седмици по-късно, след като се събрахме и вече бяхме гаджета - демек, аз всъщност тогава като се загледах повече в очите й, осъзнах, че точно нея съм сънувал. Познах я по прегръдката и усмивката, когато ме прегръща.

Минаха се около година и половина от връзката ни, вече и щастливо женени разбира се, когато сънувах една вечер покойната й майка (Бог да я прости!). Сънят ми беше реален и много тъжен за мен, поне!
Сънувах, че съм в някакъв апартамент, в който правя ремонт. Входната врата беше една блендирана врата, бяла, със шпионка. Влизам аз вътре и гледам наредени най-различни инструменти вътре. От маркуч - до отверка - все инструмент. АЗ съм гол до кръста, изпотен и изморен, защото знам, че правех ремонт. Влизам в една от стаите и виждам дъщеря си (а аз нямам такава все още, но в съня ми знаех, че това е МОЕТО дете!), и правя опит като посякам с ръцете си да я взема от коляното на баба й (покойната майка на жена ми), а тя издърпа дъщеря ми и не ми позволи да я взема с думите: "Когато свършиш с ремонта, тогава ще ти дам щъреря ти!". Направо плаках и я проклинах, защото исках си дъщеричката, исках да я прегърна и да си я целуна, обаче не. Събудих се със бърза сърдечна честота, насълзени очи и ръце свити на юмруци. Проклинах на глас и 3 дена бях като настинал!

Сънувал съм и двете си деца - Момче и Момиче. Момичето от предния сън беше същото, но като бебенце. Но не ги наричах по имена, защото аз го отдавам на това, че те сами ще си дойдат, когато това стане с имената.

Но от година и половина, нищо не сънувам. Ако ще сънувам, ще е нещо много рядко и като цяло все едно е няколко секунди. Защо говоря всичко това като за сън? Защото в повечето ми сънища, аз съм от първо лице, но се движа много бързо и където си наумя - отивам там. Обаче усещам, че не съм на "този свят", а някъде другаде, на друго място, което е различно от това тук.

На откакто не сънувам и не разговарям с покойните хора и не виждам наяве покойници да ми се разхождат и да искат от мен, да кажа на децата им или внуците, че те са добре и че много ги обичат (Както искате, така ме приемайте. Отначало аз се смятах за луд! Даже бях ходил на психолог за това!), изведнъж всичко приключи, след като лелята на жена ми почина. Една вечер, лягайки си чух леля й да ми  казва Здравей и от него момент, сякаш нещо се закачи за мен, което не беше леля й! От тогава - аз не съм същия! Имам направена магия и я усещам, тя ме яде. Но не съм сигурен кой я е направил, но усещам, че е жена - възрастна и ме е нарекла да не ми върви в нищо! Наистина, не съм същия, защото много почнахме да се караме с жената, една вечер изведнъж едни физически симптоми, едно чудо.. и все още съм в невидение, но знам вече от какво е.

Както казват Софиянци - "Мани, бегай!" (хихи).

Та такива са моите неща. В петък отивам да ми видят тази магия, защото аз не мога, много ме е изяла вече енергийно.

Поздрави!

Жоро, пожелавам ти да си върнеш силите. Не можеш ли да опиташ с регресия, там може и да разбереш какъв е точно проблема, с това, че вече не можеш да "виждаш" и сънуваш. Това с направената магия и ходене да ти я махат не ми е добра идея. Нещата може и още по-зле да станат след това.

Те вече станаха. Аз съм при нашите във Варна, да се лекувам, всички лекари ми казаха нищо ми няма, а жената е в София. Боли ме, че не сме заедно, но когато сме, ставам зле и си го предаваме. Няма да станат зле нещата, сигурен съм. Преди бях бодър човек, як българин. Сега съм отпуснах, като на стар циганин акордеона, направо не мога се търпя. А тази магия, аз подозирам може би кой може да е, но по-наложително ми е да се развали, за да грейна и аз като слъчице, за да не стане накрая, да съм звездичка. (Хихи).

Понякога черния ми хумор ме е спасявял. Я да не си изям боя, я нещо лошо да ми се случи. Като влизам в църква и рева като дърта мома, насред поле от момъци от мъка, че не може си избере и един. После ми е ок, а след 2-3 дни - айде пак от отначало всичко тръгва.

Мани - бегай!

Като цяло - правя неща против волята си. Все едно искаш да пиеш вода, ама ръцете ти я разливат, а не ги контролираш ти. Като цяло е много интересна, но всъщото време грозна гледка и опасна работа. 3 в едно - неочаквано зла комбинация!

Пробвал ли си преди сън да визуализираш?

Не искам да правя спам, но ако съфорумците позволят ще разкажа.
Ако имаш в предвид, да визуализирам нещо приятно и хубаво, или пък да разбера кой я е направил - не мога.
Единствено успях, да си направя защитна стена, която всеки ден едвам я поддържам, защото усещам силата, която се опитва да я пробие и да ме обвземе изцяло.

Хич не го пожелавам и на най-големия си враг!
Относно визуализацията, понякога ми се получава, понякога не. Като цяло докато седя мирно и пъдя магарето в следващия момент. Това не съм аз. Виждам откъсначи неща от това което може би ще стане. Преди няколко дни казах на жената по телефона, че ще се свърже с мен стара моя приятелка и ще ме прати при точния човек - така и стана. После ме боля глава, сърце ми прескача, крака ми танцуваха, а, бе, като цяло - пълен шанс. !

То не е смешно, но ако не го избия на шега, ще стане трагедия, а хората не желаят да слушат тъжни неща. Нека се посмеем, разбира се, на гърба на Жорката. Той е приятел на всички!

Самоиронията е много приятно качество!

Само искам едно: Всички да сме живи и здрави! На този свят няма невъзмжони неща, единствено:
- Не можеш да влезеш от там - откъдето си излязъл. - В утробата на майка си.
- Не можеш да излезеш от там - откъдето си влязъл. - От ковчега си.

Имаше и още нещо, но го забравих.

Поздрави!

Така, както си описваш симптомите, вземи и иди на невролог. Подобни кошмарни физически симптоми имах преди години. Оказа се невроза. Точно нестабилни крака, главоболие, задъхване, умора и още куп неприятни неща.
Чета темата, защото ми е интересна, но аз нямам такива пътувания. Не съм сигурна и дали ги искам. Всяко нещо с времето си.

Преди 5-6 г моя син беше доста стресиран.У дома имаше една огромна тонколона,която не работеше.Посред бял ден от нея гръмва силна оперна музика.Отделно е чувал странни шумове в стаята.И в кухнята,върху хладилника е намерил нещо като монета,която никой не знае от къде се е взела.Това не е точно монета.На едната и страна има изрисуван нещо като свещенник,но е изрисуван като дявол и е с книги в ръце.Потърсих из интернет за тази монета,оказа се ,че това е нещо като талисман,много стар,който пазел от магии.Преди много години е имало само 5 такива.Казах на сина си,да го носи със себе си и че е за хубаво.Наскоро го питах ,но уви,загубил го е ,а аз не мога да го открия отново в интернет.
joro933 ако можеш да откриеш информация за този талисман и да се сдобиеш с такъв,мисля,че ще ти е от полза.
Аз лично винаги нося със себе си една много малка книжка с кипряновата молитва.Вече 3г дори не съм я прочела,но усещането ми е,че ми носи спокойствие и някак си откакто е с мен ,нещата ми се нареждат

Аз не бих носила за талисман нещо, което се е появило неизвестно откъде и как.

Mimoza111, ще се опитам да намеря тази монета (талисман).
Poni69, на всякакви лекари съм ходил - здрав съм като бик и стабилен като кон.

Иначе да споделя още нещо свързано вече по темата:
Преди две години, спим си ние с жената в хола и по едно време аз се разбуждам, защото нещо усещам много зло. Отварям очи и от ляво до мене една топка от енергия сякаш в бяло и сиво, постоянно си менкаше двата цвята. Говореше ми и то не хубави работи. Искаше да вземе жена ми, да й вземе душата. Не съм спал, видях го. Преписах го на съня си, защото понякога дори и да имаш разни способностти, винаги си имаш едно на ум. Когато обаче отказах на тази енергия, да докосне жена ми, тя премина през мен и усетих най-мрачното нещо на света - нищото. Въздуха ми спря за няколко секунди това нещо като премина през мен със силен рев, който чувах в моята глава само. Не можех да мръдна, бях като препариран. Разказах го на жена си, а тя си спеше като пън - няма ядове, че и по-добре.

Имаше време, в което се стържеше по стените в апартамента. Още не бяхме преспали котенцето, животинката почти всяка вечер в кухнята мяучеше, искаше си внимание, аз отивах и си го галех. Но една вечер ми направи силно впечатление, че котката не мяйучеше както за внимание, а като за предупреждение. Тъкмо заспивахме и тя започна, ама едно силно и поривно мяукане, сякаш пада тавана. И аз настръхнах целия, ставам като войник от леглото, само къде гащята ми не ме чакаха изправени пред леглото да скоча в тях, жената се изправи и докато изрича думите: "Къде, бе?", прайвеки в същото време намека с "Завивам крушка", който се отнасяше към мен, аз отварям кухнята и гледам котката настръхнала като родопско одеало след шампоан, качила се на масата а пред нея един черен с едни червени очи - убавец. Тази енергия ли, какво беше ме накара да го изпъдя и да се разкрещя. След което котката направи си се сгуши в мене и си легна на леглото животинчето, не мърдаше цяла вечер, а аз бях на тръни, защото каквото и да беше това, не беше за хубаво.

Спомням си преди година - две - отивам за до магазина, ама вече вечерно време към 8-9 часът така, почти вече есен, по едно време ме потупва някой по рамота, а аз се обръщам като първия човек да видя кой е - никой няма. Казах си, полудявам аз, няма друго обяснение!

Вървя и пак същото. Стреснах се, викам сега почнаха и да ме потупват по рамото, другия път може и да ме дръпнат на някъде. Прибирам се аз с покупките, настръхнал като мокра котка, чистя зеленчуците, ще правя салата да пием по ракия с жената. Звъни и телефона и така ми дойде на мен, и викам не жената, защото беше в хола - "Телефона ти звъни! Търсят те, някой е починал!". Тя дойде такава една и ми вика: "Глупости. Кака ми ме търси.". След 10 минути идва и ми вика, леля ми е починала, а ти от къде знаеш...

Как да й кажа, че сигурно е била леля й тази, която ме потупваше по рамото... После вече си говорихме, защото аз запазих това за себе си, за да може да осъзнае жена ми какво се е случило.

Все странни неща около мене.

joro933 вероятно трябва да смените жилището .Всяко зло се храни със страх и негативна енергия.Медитирай,отиди на почивка,сам мотивирай себе си,че си по-силен от това,което те "изяжда".Не сваляй гарда и колкото и да е трудно,вярвам,че ще се пребориш.
Poni69 в началото и аз се стресирах от тази монета,но когато разбрах за какво служи,смятам,че за добро се е появила.А и сина ми се успокои и всичко премина.

Мимоза, и аз това си го мислих, за смяната на жилището. Но не помага. То просто друго нещо играе роля тук. Ще се оправя, то е от ясно, че по-ясно. Но има време до тогава. Каквото е писано - това е станало. Не можеш да избягаш от съдбата си.

Имах навремето един приятел, с който се разделихме, тъй като поехме по различни пътища, той беше много запален по окултното, впрочем, искаше да овладява енергийте и да ги манипулира, някакви такива неща. Една вечер се бяхме събрали цяла тайфа от такива идиоти като него, разбира се и аз ( барабар Петко с народа ), ще викаме духове.

По специално, искаше да говори с починалия си дядо. Аз му повтарях, че не е хубаво това което прави, защото не знаеш дали дядо ти ще дойде, или нещо друго, което ще се представи за него. Както и да е, седнахме, хванахме се за ръце и там де със смях, де със затворени очи, но ни избиваше отново на смях, ние викаме дядо му. И аз, за да го откажа от това, което си беше наумил да направи, защото съм чувал за такива "инциденти" и то нелепи, докато казвах на останалите да се направят, на идиоти, аз отидох и спрях тока на апратемнта от главните бушони. После другите почнаха да се правят, че някой ги избутва от стгола и падаха. Беше си цяло приключение. Но накрая успяхме да го убедим, да не прави такива неща.

Но явно каквото и да сме правили е било донякъде "успешно", защото сънувал дядо си, как му е ударил шамар и то силен. На по-следващия ден ка то се видяхме ни разправя съня си и му видяхме отпечатъка на лицето от шамара. А пък той живееше с майка си само, а майка му няма такава голяма ръка (слава Богу, че като малки много бели правихме и ни гонеше с една гьостерица).

Жоро, така като те чета си мисля, че си направо за екзорцист.
Кажи, като много малък, бебе, боледувал ли си от менингит, енцефалит или много силна треска със силна температура.

Не, не съм боледувал. Аз като малък гол съм си играл в снега и нищо ми е нямало. До 25 годишна възраст се разболявах на 3-4 години веднъж и то мъжката.

Екзорсист, - не мисля, ама знам ли вече (хихи).

Аз имам една теория - когато ползваме термина “паранормално“, в съзнанието ни изниква понятие за нещо не от този свят, с липсваща земна функция, невидимо, свръх, извън нормата, по-силно от нас.... Да приемем, че духове реално съществуват. Фактът, че някаква невидима енергия иска да ти се яви, да те накара да се страхуваш, в мига, в който тя придобие земна форма, не губи ли вече от своите свръхестествени способности?? Сякаш цената, която трябва да плати, попадайки в “нашия свят“, е да изгуби превъзходството си над смъртния човек?. А това се случва веднага, щом интуицията ни я засече и направи връзка с мозъка ни, който да я “визуализира“..? В такива моменти много е важна нагласата. Да знаеш. Силите ви са изравнени или най-малкото - винаги ще превъзхождаш някого, чието място не е в твоето измерение. Неканен гост, натрапник,.. винаги по-силният ще бъдеш ти. Това не означава, че ако видиш някакъв дявол с червени очи, да почнеш да го замерваш с разни неща. Ключът е в нагласата. Духовете са като кучетата - усетят ли страх в теб, са безпощадни.

Mimoza111, няма нищо случайно във вашата история.🙂 Както се е появила, така е и изчезнала монетата. Може би някой друг е имал нужда от закрила в даден момент от живота си.🙂
Стана ми интересно обаче, можеш ли да намериш информацията за въпросната монета или снимка как изглежда?

green_lizard от доста време се опитвам да токрия информация за този талисман,за сега безуспешно.Ако успея,ще побликувам информацията