Здравейте! Преди време бях пъснал тема тук, тъй като живота ми с жената и детето беше зле. Е , все още е такъв. Имаше си възходи и падения , но главно падения. Не се разбираме и се караме постоянно. Тя е супер нервна, аз супер спокоен. Нарича спокойствието ми "мързел", а нервността е била породена от мен. Уморих се обаче от тази нервност. Излизаме с детето-нервна, прибираме се- нервна, не можело да ходим на кафе с детето, щото не сме били за кафе заради детето. Тръгваме на път за роднини, нервна, грижела се за детето през целия път. Мина през дупка "аре по внимателно бе". Вече не искам да ходя никъде с нея!! Излизам сам в парка без нея, леле, рай! Събота ,неделя тя работи, оставам сам с детето- РАЙ. Родителите и казват, че така не може и да се успокои , не става! Пращам я , моля и е да отиде някъде сама или с приятелки, за да се разсея , не става! Моля я да спи на дивана, аз да взема детето- не става! Преди дни детето падна, удари се , полудя, аз не бях намесен , но нищо не казвам. Дете е , ще пада, ще става, ще се удря и т.н. (на годинка е ). Вчера детето падна при мен- скандал, повече нямало да ми го дава. Е , реши да се извини, но я отрязах и казах да не ме занимава известно време. Ако се запознаете и с другата тема от преди няколко месеца ще разберете, че съм активна страна в домакинството и гледането на детето. Та, не я понасям и не ми е приятно с нея. Все го отдавах на детето, че и е тежко, но и помощ не иска, как да и обясня мамка му, че така не става. Вярно, сигурно съм дразнещ и т.н., ама като е неуравновесена кво да правя. Примирил съм се , че ще се разделим в даден момент. Не искам да си оставя детето, дори плача в момента, като си го помисля само, но не мога да живея с тази жена. Как да живея с някой с който не ми е приятно и всеки път навън се караме. Струва ли си да загърбя щастието си в името на детето и да има семейство, което да е заедно, но фалшиво...
Онзи ден си мислих, как уж двойките трябва да се допълват и помагат един на друг. Аз обаче ако не ни свързва детето, друго май няма. Мога и съм свикнал, тъй като съм отраснал без майка да си чистя, готвя, простирам, гладя, шия и т.н.. Дали пък и чувството за силна самостоятелност не се отразя във връзката ни.
Онзи ден си мислих, как уж двойките трябва да се допълват и помагат един на друг. Аз обаче ако не ни свързва детето, друго май няма. Мога и съм свикнал, тъй като съм отраснал без майка да си чистя, готвя, простирам, гладя, шия и т.н.. Дали пък и чувството за силна самостоятелност не се отразя във връзката ни.
