ДВАНАДЕСЕТИ клас - 2023/2024

Много са ми любими нарочно провокативните изказвания. В тази тема специално си имаме установен приятелски тон, познаваме се добре, някои сме вече и приятели, и някак не върви
На когото не му харесва "този форум" не е нужно да се мъчи.

Моята дъщеря започна работа ваканцията между 11 и 12 клас - сервитьорка в ресторант с добри отзиви. Каза, че иска да си позволи неща, които не мога да финансирам като по- скъпи маратонки, дрехи. Като започна 12 клас каза, че ще продължи, защото изкара шофьорски курс и искаше да се придвижва с кола ( дадохме й едно малко МПС) и да си плаща сама горивото. Не бях на себе си, карахме се, спорихме, но тя вече беше на 18, трудно можеш да поставяш граници на пълнолетен. В крайна сметка се справи и то никак лошо. Сега е втори курс студентка, продължава да работи, справя се изцяло сама. Не е лесно, но е доста организирана и мисля, че всичко това за добро или лошо я направи доста силна. Разбира се, ако зависеше от мен, не бих била съгласна да работи от тази възраст, но от друга страна виждам колко много това й помага да изгради характер. В тази връзка мисля, че много зависи от самото дете, младите хора днес успяват сами до голяма степен да усещат какво могат. Така че щом едното не пречи на другото (работата на ученето) и детето е доволно, то няма причина да не се подкрепи - поне аз мисля така.

Днес пробвахме рокли за бала Три различни, едната в няколко цвята. Лепнаха й като ръкавица. Ще отидем в още няколко магазина, но се чудя как изобщо се решава коя рокля ще е? Ами, ако след месец два излезе нещо по-добро? Ако си промени мнението? Рано ли е?

Разбрах, че се е записала за матура и по философия и се изненадах. Мисля, че не е лесна и ще падне още повече учене.

Заявленията за матурите не се ли подаваха след Нова година Да не изпуснем нещо.

buni, наборът ходи с широки дънки - има 2 много сполучливи чифта (предпочита панталони, някои от тях - с ръб ). Едните са от H&M,  а другите - от Bershka. Той все още е много слаб - на ръст 178, не може да стигне 60кг, върти около 58. Добре му стои размер 29 от широките. Снощи имаше изява с групата след училище до посред ноща - сметнах му, че за целия ден е на две половинки дюнер. Вечерта щеше да яде, но тази сутрин заварих недокоснато - явно отново е забравил

buni, и моят младеж предпочита по - широки дънки и пазарува главно от HM и Bershka. Вчера ходи до Парадайс, защото в Сердика не успея да си хареса и се прибра с класическо сини дънки. Успех в търсенето днес.

Мартеа, разбирам, че Ви е станало неприятно от моя пост, но не мисля, че съм "нарушила приятелския тон", още по-малко че съм Ви обидила и заслужила такава реакция. Просто някои постове тук провокираха размисли за собственото ми дете и за неговото възпитание. И то дори не точно Вашият пост, а това какви възторжени отзиви предизвиква в болшинството от пишещите идеята за работещите ученици. Наборните теми неминуемо ни навеждат към съпоставка със собствените ни деца, та и на мен ми възникнаха някои въпроси в тази връзка - напр. какво трябва да изискваме от децата си на този етап, кое е обществено приемливото поведение и кое не, какво оценяват околните и други такива. Озадачи ме, че толкова хора са на мнение колко е положително съчетаването на работа и училище, как изгражда характер, дисциплина и др. подобни. Аз например винаги съм мислила обратното -- че на този етап трябва да освободя сина си от всякакви задължения и да му осигуря пълен комфорт, за да може да учи и да се готви за кандидатстване. Но знам ли - може пък да греша. Имам и по-малко дете и непрекъснато си анализирам възпитателните методи, преосмислям някои неща.
Както и да е, явно постовете тук се споделят само с цел да предизвикат одобрение и всеки, който не вика "Браво!" е линчуван. Разбрахме го и това, което няколко пъти беше изрично споменавано в тази толкова приятелска и доброжелателна тема - че няколко човека тук се познавате, че си имате затворена фейсбук група,  парола за поща. Но трябва да сте наясно, че в 12 клас темите се следят от огромен брой хора, много от които не намират за необходимо да пишат или не смеят, точно заради подобни изказвания. И тъй като на аутсайдерите  няма да ни позволят да си направим втора дванадесетокласна тема, ще се наложи да ви поразвалим рахата, извинявам се много.

Не, не всеки пост в темата е с очакване на поздравления. По-скоро сякаш Вие смятахте, че повече родители мислят като Вас и сте разочарована. Никой към никого и никога не е наричан аутсайдер тук, надявам се да продължи така и в размирната 12-класна година. Не ни слагайте думи, които не сме изричали, под клавиатурата.

Всеки е добре дошъл, може да пише, каквото си иска по темата 12-ти клас, но да приеме наистина, че може да има и други гледни точки. Или да няма друг в подобна на вашата ситуация и да няма кой да отговори на въпрос. Пишат различни родители, които не са минавали по този път, за други е втори или трети манш, всеки със своят опит, който споделят. И това е ценното, не налагат, а споделят. Решенията си вземаме като родители в реалността, според личното усещане и ситуация, извън форума - в реалността.

Аз бих подкрепила, ако има желание за работа и не страда учението на този етап. Ама няма. Важното е да сме живи и здрави.

Някой питаше за широки мъжки дънки, минахме по друг повод през мола и ми се стори, че имаше варианти в Cropp, в Reserved и в House.

Може да се изрази мнение и без дебело да се подчертава учудване и озадачаване от различните мнения, да се предполага, че въпросното мнение няма да срещне разбиране в "този форум" и без множество удивителни и риторични въпроси. Тогава може да се получи културна дискусия, без да се нарушава приятелския тон. Такова влизане с бутонките обаче, при това съвсем непредизвикано, няма как да събуди топли приятелски чувства:

Да се включа и аз в темата,че ми е много болно.
Децатата гледани в една среда също са различни.Едва ли не се получава все едно са гледани в различни семейства.Не знам защо се получава така.
с големия син нямах никакви проблеми ,ни за учене ,ни за кандидатсване,ни за бал.Всичко премина като по вода и слава Богу вече нямам грижи с него.С малкия е съвсем различно.Неориентиран,мързи го до учи.Изобщо не знам как ще изкласи и най-вече как да му помогна.Отделно има очен проблем,който му поставя много ограничения и със сигурност го изживява .Моля ви за съвет,ако има мами с такъв проблем да ме посъветвате .Чувсвам се безсилна.

hblagoeva, абсолютно е така, моите са напълно различни едно от друго също. Моят съвет е да не се притесняваш излишно. С каквото можеш помагай на детето, но му делегирай и задачи, които да бори самостоятелно. Давай го по-леко. Колкото повече се впрягаш, толкова по-зле вървят нещата (личен опит).

Нормално е децата да са различни.
Аз нямам две деца, за да сравня, като единствено дете също бях "несравнима" Все си мисля, че успешен е този родител, който съумее да подкрепи таланта на децата си, пък ако ще този талант да е "шиене на кондури".

Е да де ,ама нали в 21 век всеки иска нещо повече за детето си ❤️

И моите деца са съвършено различни. Най-голямото  предизвикателство е да не ги сравняваме, което лично за мен продължава да е трудно, но няма как, човек се учи в движение.

Очаквах ги тези реакции.

jd, не е необходимо някой изрично да те нарече "аутсайдер", за да се почувстваш така. Достатъчно е ти се подметне благовъзпитано и с намигване - "В тази тема специално си имаме установен приятелски тон, познаваме се добре, някои сме вече и приятели, и някак не върви На когото не му харесва "този форум" не е нужно да се мъчи" - и 20 лайка отдолу. Нещо като номерата, които ти прилагат в средното училище, когато не си от глутницата и искат да те уязвят. Но вече съм на възраст, в която виждам повече плюсове, отколкото минуси в позицията на аутсайдера, така че такива изказвания не могат да ме развълнуват особено.

Санака, мерси за литературния анализ, който си ми направила, но така и не разбрах с какво точно съм обидила някого или съм му "влязла с бутонките". Виновна съм, защото съм използвала "множество удивителни и риторични въпроси" и "дебело" съм подчертавала учудване?! Ами така съм го почувствала, така съм го написала - когато говоря за собствените си деца често съм емоционална. Истината е, че просто моето мнение беше различно. Ако бях изказала възторга си със същия брой удивителни и риторични въпроси, едва ли щяхте да ме заръфате от всички страни. Или за това, че ви се привидя някакъв страшно негативен смисъл в определението "този форум" и на няколко пъти го цитирате многозначително? Ами обърнете внимание в какъв контекст е казано - аз стоя зад мнението си, че по отношение гледането и възпитанието на децата всеки (включително и аз) смята, че прави най-доброто и споровете по тези теми са абсолютно безсмислени и непродуктивни. Но това значи ли, че не трябва да изказваме мнението си по тях? И по какъв начин с това обидих някого?
Както правилно бе отбелязано, въпросите ми са реторични - демек, не очаквам да ми се отговаря и не смятам и аз повече да отговарям.