Здравейте!
За първи път пиша тук и най-вероятно няма да бъда особено кратка 😅
На 28 години съм и винаги съм мечтала да срещна човек, с който да живея, да създам здраво и щастливо семейство. Естествено и аз съм си мечтала за принца на белия кон, но съдбата ме срещна с 2 разочарования. Е, третия казват, че е на късмет.
Срещнах МЪЖ, който се отнасяше и продължава да се отнася с мен страхотно. Разбира ме, подкрепя ме, помага ми, говори ми и се държи романтично. Особено преди доста романтично. Пиша мъж с главни букви, не заради възрастта, а заради поведението.
Общо взето бяхме кратко време просто гаджета (според моите разбирания за това колко време е необходимо за следваща крачка), след което заживяхме заедно.
Всичко страхотно, първо на мен ми беше много трудно, защото смених коренно живота си, но той си беше и е до мен.
Та, на проблема, който май си е в моята глава.
Задължително ли е след, като заживеете заедно, ежедневието тотално да ви завладее, и някои романтични навици да отшумят или аз съм прекалено наивна, за да мисля, че през целия ни съвместен живот те могат да се запазят. Говоря за дребните работи - да ти се обажда всяка възможна минута, например, да ти казва, че му липсваш, когато не сте заедно.
Сега изливайки го на бял лист “хартия” ми звучи абсурдно до някъде, но признавам, че тези неща ми липсват и усещам, че правя глупости. Не става дума за търсене на чуждо внимани, това е абсолютно табу за мен, а по-скоро от няма накъде, все едно, започвам да си набивам в главата съмнение, подозрения, някак съм несигурна.
Преди копнеех за момента, в който ще заживея с правилния човек, а сега все едно не е достатъчно и не е толкова просто, колкото съм си мислила. Хората сами създаваме проблеми в главата си и дълбаем, докато не изкараме нещо гадно от тях. Повтарям си всеки ден, че без повод няма нужда да изперквам, но нещото в мен не ме слуша.
За първи път пиша тук и най-вероятно няма да бъда особено кратка 😅
На 28 години съм и винаги съм мечтала да срещна човек, с който да живея, да създам здраво и щастливо семейство. Естествено и аз съм си мечтала за принца на белия кон, но съдбата ме срещна с 2 разочарования. Е, третия казват, че е на късмет.
Срещнах МЪЖ, който се отнасяше и продължава да се отнася с мен страхотно. Разбира ме, подкрепя ме, помага ми, говори ми и се държи романтично. Особено преди доста романтично. Пиша мъж с главни букви, не заради възрастта, а заради поведението.
Общо взето бяхме кратко време просто гаджета (според моите разбирания за това колко време е необходимо за следваща крачка), след което заживяхме заедно.
Всичко страхотно, първо на мен ми беше много трудно, защото смених коренно живота си, но той си беше и е до мен.
Та, на проблема, който май си е в моята глава.
Задължително ли е след, като заживеете заедно, ежедневието тотално да ви завладее, и някои романтични навици да отшумят или аз съм прекалено наивна, за да мисля, че през целия ни съвместен живот те могат да се запазят. Говоря за дребните работи - да ти се обажда всяка възможна минута, например, да ти казва, че му липсваш, когато не сте заедно.
Сега изливайки го на бял лист “хартия” ми звучи абсурдно до някъде, но признавам, че тези неща ми липсват и усещам, че правя глупости. Не става дума за търсене на чуждо внимани, това е абсолютно табу за мен, а по-скоро от няма накъде, все едно, започвам да си набивам в главата съмнение, подозрения, някак съм несигурна.
Преди копнеех за момента, в който ще заживея с правилния човек, а сега все едно не е достатъчно и не е толкова просто, колкото съм си мислила. Хората сами създаваме проблеми в главата си и дълбаем, докато не изкараме нещо гадно от тях. Повтарям си всеки ден, че без повод няма нужда да изперквам, но нещото в мен не ме слуша.
