Бихте ли дарили органите си?

наистина jam да пази Господ от такова нещо.
все пак въпросът е за нашите тела - дали бихме дарили органите си. добре е в такива хипотези да не се намесват аргументи от друго естество като твоя. хубаво е човек да се замисли негово ли е тялото му наистина, по въпросите които засегнах по-долу и за които пишат и други форумци /за това, че продължаваш да живееш чрез този свой орган, което ако е така означава че уж си умрял пък част от теб живее и ако наистина отиваш някъде след смъртта излиза че отиваш на части/, а не всички да казват "о да това е много благородно"
далеч съм от мисълта, че знам всичко за живота и смъртта, за вечността, че да правя преценки че даряването на органите ми е благородно.
последните изследвания на днк показаха че хората са много различни и че всеки е абсолютно уникален, доказаха че днк е нематериална т.е. аз си обяснявам, че тя носи или самото днк е нещо като цифров модела на душата и тялото е физическа проекция на тази душа от което пък следва, че част от душата остава да живее в тялото на човека на когото е трансплантиран органа.
а това което имах предвид по-горе в един от постингите ми е относно християнската есхатология. предполагам повечето тук са "християни" но не се замислят за това, че при идването на Христос ние ще възкръснем в телата си /изменени от възкресението, но все пак телата ни/ така както Той самият възкръсна - възкресено беше тялото Му.
истината е че може да не съм права - библията не пише нищо по въпроса за даряването на органи, но това което чета в нея и доколкото го разбирам ме кара да имам такива убеждения

Уриел,

първо, не съм сигурна, че в християнството има изрично изискване човекът да бъде погребан с всичките си органи за целите на възкресението. още повече, щом има и кремация. виж, в юдейската религия това е задължително. затова и в Израел няма донорство, та се налага нуждаещите се израелци да пръскат луди пари по целия свят и да са готови дори на екскурзии до Китай за трансплантация с органите на екзекутирани затворници.

второ, болшинството хора у нас, а и по целия останал "християнски" свят, са или атеисти, или християни на едно базово ниво, което не предполага чак такива притеснения за втория живот след възкресението. и слава богу! но пак казвам, за момент се замисли, какво ще ти се върти из ума, ако на твой много близък (айде, нямаш деца, но родители сигурно имаш? братя, сестри?) се наложи да има нужда от орган. убедена съм, че страхът за нереализираното второ пришествие ще остане на заден план...

jam ще се повторя - аргументът ти е в друга посока. едно е моето убеждение за органите в тялото ми, друго е  това на мой близък. той си преценя дали би приел да му трансплантират орган и т.н. пак смесваш нещата.
сигурно не знаеш, че католическата църква доколкото ми е известно не одобрява кремацията. другото което само ще ти поясня е че християнството произлиза от юдаизма и корените му са си в тази религия. ти си направи извода
а тия "християни" дето са ще  отговарят всеки сам за себе си[/color][/b]

Бих дарила - приживе и след смъртта си.

не ги смесвам изобщо, просто ти не можеш да разбереш какво се опитвам да ти кажа.

едно е твоето убеждение за твоите органи в твоето тяло, когато разсъждаваш абстрактно-философски.

друго е твоето убеждение за твоите органи в твоето тяло, когато става дума евентуално да спасиш живота на баща си или сестра си, като им дадеш твоя бъбрек.

сигурна съм, че няма да откажеш да спасиш живота на баща си, въпреки религиозните си убеждения.

сега по-ясно ли стана?

Да,бих дарила органите си,след което искам да ме кримират!

да, наистина ми стана по-ясно но темата е за даряване на органи след смъртта ни, а не докато сме живи. две различни неща са. едно е близък да се нуждае и ти да решиш да му дадеш органа си, друго е дали искаш след смъртта ти да присадят твоя орган на непознат човек.

Така ли,не те разбрах че имаш това впредвид,но наистина доста неприятно е близките ти да не се съобразят с желанието ти приживе.

Май трябваше да пусна анкета,ама кой да се сети

Да, анкета щеше да е екстра
На въпроса - да, и след като се замисля. И да, ако става дума да дам съгласие за свой починал близък. И то точно, защото искам, ако на мен или мой умиращ близък ни трябва орган, да се намери кой да ни го дари.
Прекланям се пред родителите на децата, които загинаха в последните месеци, намерили сили да кажат "да" в такъв тежък и безутешен момент от живота си, давайки шанс на непознати хора да получат качествени лечение и живот.
На близки хора, особено деца, бих дарила и приживе.
Не ми пука дали ще живее някъде си частица от мен - аз съм силно скептична по този въпрос и смятам, че по-скоро филмите отклоняват мислите в такава посока. Това е просто шанс за човек, за когото все още има надежда. Защо не, след като вече ме няма, със или без кой да е орган?!
Колкото до целостта при и след смъртта, хм... хора живеят и умират с ампутирани крайници, извадени очи, бъбреци, далаци, жлъчки... и те са били отстарнени, за да живеят още. Тях, предполагам, не ги чака възкресение?
Аз СЪМ вярваща, но вярвам също така, че щом ние дадено право на избор (най-висшето право, дадено ни от Бог, впрочем), то ние не ставаме по-лоши, правейки разумен такъв и помагайки някому със свой орган след смъртта си. И освен това, ако така ще разсъждаваме, Бог е дал дарба на някои лекари и учени, за да ни даде чрез тях още шансове в живота. Аз смятам, че това е част от опазването на живота и обичта към ближния както към самия себе си. Ако даряването на орган ще е причина да горя в Ада, то там не моят Бог ще ме изпрати
А колкото до това, чие е тялото ни, еее... не е ли прекалено? Ами че телата на животните, които ядем, чии са?!

Purmamarca     
Едва се устисквам цял ден само да следя и да не се включвам, но вече просто не моем да не питам 
Где да си потърся собственика на тялото, че ми се ще да го заменя     
Ако може с това на Ел Макферсън 

За различието е ясно, но... доказването за нематериалността на ДНК - това къде го чете? Питам съвсем сериозно, без никакво желание да се заяждам (щото често прозираш такива желания без да ги има) - от чисто любопитство.  Ако ДНК молекулите бяха нематериални как щяха да "разчетат" генома?

Нищо не ти е ясно.
Представи си..пътувате с кола, ти и семейстовто ти.
Катастрофирате и ти умираш, но бъбрека ти е годен.
Баща/майка/сестра/брат ти имат нужда от него.

Но ти си отказала да даряваш.

Хепи ли си?

... спести си религиозните доводи, защото за мен те нямат никакъв смисъл. 

Да. И съм предупредила за изричното си желание.
Дори и малко жестоко да звучи, но дори не ме интересува как ще ме погребват. Да не се харчат много за ненужното ми тяло, а да го използват колкото могат поне, може и за някои студенти да съм полезна.

давам ги всичките, за какво са ми. Даже съм казала на близките ми, че ако не изпълнят желанието ми, ще ги преследвам непрестанно 

Я, това е хубава идея, ще я открадна, че някои от близките ми са суеверни

Aми питай го(собственикът на тялото ти)!