Просто период .Всичко отминава и си влизаш пак в ритъм .Ще си намериш време за себе си .Първите 2-3 месеца ми бяха такъв хаос .Сега ,ако много бързам ,вързвам косата ,скачам в дънките и на разходка .Има дни ,в които имам повече време за всичко .Жертви ,няма как .Но в никакъв случай ,не съм съгласна ,че една жена като роди ,трябва да се занемари .
- Публикувана: 10 ян. 2007, 10:57 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2007, 23:30 ч.
Занемарихте ли се след раждането?
Не, не се занемарих, напротив.
Сега изглеждам даже по- добре отпреди да забременея дори
Иначе дори на изписването от болницата бях с грим и на висок ток. Период на занемаряване не съм имала нито за ден, без значение първия, втория или третия месец след раждането- нито веднъж не съм си позволила да излезна навън без грим, раздърпана и провлачена. Вкъщи- също
Въпрос на организация на времето е.
Сега изглеждам даже по- добре отпреди да забременея дори
Иначе дори на изписването от болницата бях с грим и на висок ток. Период на занемаряване не съм имала нито за ден, без значение първия, втория или третия месец след раждането- нито веднъж не съм си позволила да излезна навън без грим, раздърпана и провлачена. Вкъщи- също
Въпрос на организация на времето е.
След раждането малко се бях поотпуснала, толкова бях уморена и така се бях шашнала, че много много не обръщах внимание на външния си вид. След време си върнах килограмите, започнах да намирам време за фризьор, козметик. Добре казано!
Не се оставяйте ежедневието да ви завладее, отделяйте време и за себе си
о да , много се бях занемарила- излишни килограми, небоядисвана с месеци коса, никакъв маникюр... добре , че беше лято, иначе сигурно и краката нямаше да си бръсна 
Ами в това отношение не виждам да има особена разлика сега. Само дето вече доста трудно намирам време и място за тренировки, защото аз си ги правя в къщи, а малката щъка навсякъде. Но гледам вечер, като се прибере мъжо да отделя 30мин и за това. За жалост не винаги става. Но покрай това, че имам да свалям още поне 5кг от бременността си смених режима на хранене към по-полезен и балансиран, което си е плюс според мен попринцип.
Иначе точно тези дни седнах и се замислих, че не помня от кога не съм си купувала нещо и по този повод направих един шопинг уикенда. Отразим и се страхотно
И за моя изненада се набутах в панталон сам един номер над нормалния ми
Иначе точно тези дни седнах и се замислих, че не помня от кога не съм си купувала нещо и по този повод направих един шопинг уикенда. Отразим и се страхотно
И за моя изненада се набутах в панталон сам един номер над нормалния ми
Аз сигурно ще всея смут сред младите майки, но да си кажа мнението.
Когато родих на скромните за днешно време 20г бях редовна студентка и макар и трудно успявах да съчетая ученето с новите задължения. Тогава не се запуснах, даже напротив, чувствах се и изглеждах добре, освен няколко трупнати килца, и бях страшно организирана.
При мен срива дойде четири години по-късно, когато след комоцио ми се наложи да си полежа вкъщи няколко месеца. Запуснах се страшно и физически и психически, вече две години се боря с проблема и осъзнах, че човек се запуска, когато е лишен от социалния живот който е свикнал да води.
Не детето ви е проблема, а стоенето вкъщи. Това демобилизира най-много.
Опитайте да си извоювате време само за себе си, време което да прекарате с приятели или сами, но сред възрастни хора, чиито теми за разговор не са свързани с деца и дом. Само така се излиза от кризата.
Успех!!!
Когато родих на скромните за днешно време 20г бях редовна студентка и макар и трудно успявах да съчетая ученето с новите задължения. Тогава не се запуснах, даже напротив, чувствах се и изглеждах добре, освен няколко трупнати килца, и бях страшно организирана.
При мен срива дойде четири години по-късно, когато след комоцио ми се наложи да си полежа вкъщи няколко месеца. Запуснах се страшно и физически и психически, вече две години се боря с проблема и осъзнах, че човек се запуска, когато е лишен от социалния живот който е свикнал да води.
Не детето ви е проблема, а стоенето вкъщи. Това демобилизира най-много.
Опитайте да си извоювате време само за себе си, време което да прекарате с приятели или сами, но сред възрастни хора, чиито теми за разговор не са свързани с деца и дом. Само така се излиза от кризата.
Успех!!!
Изглежда всеки минава през такъв период - аз в началото се чувствах адски дебела, грозна, и нямах желание за нищо - пълна депресия, изпаднах в дупка. Но се амбицирах да сваля килограмите и всичко започна да си идва на мястото.
Надявам се този път да не стигам до такива моменти , но знае ли човек
Надявам се този път да не стигам до такива моменти , но знае ли човек
