Ползи от ходенето на училище

Ние разбираме. Щом е гени, природа, какво общо има училището като институция? Ми вие сте такава и ще сте си такава. И в детската градина, и в училище, и на работа, и въобще в целия свят. Нали пораснахте, училището свърши? И какво, ми животът продължава да ви тормози... Сигурна съм, че и началниците ви тормозят, и колегите ви тормозят... Оправдания...

Точно така.

А с каква цел се борите с хора, които имат амбиции и искат да учат и да се развиват, че не разбрах? И пак да питам, с какво е виновно училището като институция, че има комплексирани, увредени генетично или от семейната среда хора? Длъжно е да ви бъде терапия?! Ами не, терапевтите са на друго място, ролята на училището е различна.

С нищо не е виновно училището.

Тоест да си мълчим, да нямаме мнение и да се съгласяваме с вас.
Значи все пак установихме, че училището е полезно все за някого...

Аз училището го описах като полезно, още в първия ми пост тук.

Да бе, госпожо, разбрах, че всички са ви виновни за положението, колкото и да ми цитирате психиатъра ви за гените, семейството и природата. Ами лекувайте се, друго не знам какво да кажа. Не искам да споря, защото съм далеч от това, което вас ви вълнува и затова ще спра да коментирам вашия конкретен случай.

Разбира се, всеки има право на мнение. Бисера, щом училището в този му вид е кошмар за Вас, имате възможност децата Ви да учат на индивидуална програма извън училище.
Последствията обаче ще са доста по-осезаеми от към социализация, справяне с проблемите и усвоимост на материала.
Вместо да се обвинява системата, би било добре да се извлече максимална полза от нея.

Училището не е затвор, не е средство за мъчение. И, да, има по-знаещи деца, с повече капацитет и амбиции. Но това, че други се чувстват потиснати, не е проблем на първите. Ако виждате, че детето Ви не може да настигне останалите, записвате го в училище, в което децата са на подобно ниво.
Има и такива, които тормозят другите - факт. И не е свързано с възможностите на децата. В живота си обаче децата ще се сблъскват и с такива хора и трябва да намерят начин да се справят с предизвиктелствата.

"Лузърите" не са станали такива благодарение на училището, така че да не търсят вината в него. Вероятно ще се държат така и с роднините си, със съседите, в службата...

OK, радвам се за Вас че сте далеч.

Бисера, а в живота по-натам как ще го "изтеглите"? Ако не може да се справя само с проблемите, какво ще прави след 10 години? Ще среща всякакви хора, пак ли ще го защитавате?!?

Да допълня: Как точно е тъпкано детето Ви? Чак пък такък огромен тормоз....? И кой с какво се доказва? Пак казвам - училището не е нито затвор, нито мъчение и, ако Вие го приемате така, може би това се проектира и върху възприятието на детето.
Иначе имате много варианти. Училищата не са едно и две, още повече в частните училища няма тормоз. Класовете са малки, повечето пъти с индивидуален подход, а словесен и физически тормоз пък изобщо е недопустим и, ако се случи, веднага се вземат мерки.

Съчувствам Ви! Аз самата съм била бита от съучениците си в основното училище. Не от ученолюбиви млади госпожици и господа, а от впоследствие пропаднали жени/и или бачкатори. Да уточня, че ме биеха, защото съм "двойкарка" и с грозни дрехи. Нито един от тях не е учил "вишУ", да уточня. Аз завърших висше образование като се подготвях САМА, ама като казвам сама наистина ги имам предвид. Никакви частни уроци, никакви учители. Основно завърших с 3.30, средно с 4.35 и висше с 5,60. Отделно спечелих няколко стипендии за обучение в различни държави в Европейския съюз. Просто с вълци не се получава. Ако си чувствителен, нежен, имаш повече нужда от определено внимание и т.н.

А, ето това не разбирам. Защо решавате, че имате нужда от повече внимание? Цял клас от 20-25 ученици плюс учители и директори са длъжни да ви обръщат повече внимание от колкото на другите... Защо, с нещо сте по-специални от другите ли?!

Училището е такова, каквото е обществото. Дори човек да пропусне училището, няма да може да пропусне живота в социума. А въпросният социум няма да му спести нещата, които евентуално би му спестило НЕходенето на училище. Просто училището е един умален модел на обществото, това е, нищо кой знае колко по-различно.
А иначе, разбира се, че добрата семейна среда е много важна за ДОобразоването на децата. То образованието не е само в училище. Учителите не могат да налеят всички знания и умения с фуния в главите на учениците. Ако беше така, всички щяхме да сме айнщайновци. Ама пък тогава нямаше да е интересно Но това е друга тема.
Статията всъщност казва, че българските четвъртокласници се справят на високо (или много близо до високото) ниво. Накрая се прави извод (по-скоро предположение, тъй като не е подкрепено с данни от някакво конкретно проучване или статистика), че все пак децата от образовани семейства, са малко по-напред с материала. Ама то това е близо до ума де, нормално и логично е да е така. Пак казвам - образованието не се случва само в уличище.
Относно "обучителните" способности на родителите и четенето на книжки от страна на детето като принос за по-високите резултати, мога много да поспоря, обаче ще е само от личен пример, а той може да не е правило, а изключение. Синът ми миналата година на четвъртокласните матури изкара по 94 т. и на двата предмета, без да сме се занимавали изобщо вкъщи. Неговият мързел е пословичен, нищо не е пипвал вкъщи допълнително, книги почти не чете (това ми е болна тема, ама такова е положението). И сега продължава да я кара така, но това е предмет на оплакване в темата за петокласниците
И последно - има една братска група в нашето общество, за което училището очевидно няма никакви ползи. Тяхното дередже какво е, някой може ли да ми го опише?

Не е казано че трябва да е като Вас, успяло, щастливо на върха на пирамидата.