Не е научен да показва любовта си 😔

Не.
Съветът беше към buttercake

Че тя не е искала съвет.

Така е, но аз водена от най-добри чувства й дадох

Без да генерализирам всичко, ще заложа на това , че бързото развитие на отношенията може да е довело до загуба на интерес. Не казвам, че е адекватно за подобен тип отношения - семейство, а не гаджета, но се среща често. Излишно е да се коментира дали е трябвало да е прибързано, или не - нещата са такива, каквито са. Според мен говорете. Кажи му какво искаш от него и чу напомни какъв е бил. Нормално е да си искаш неговото старо “Аз”. Ти в това си се и влюбила, но не мисля, че е прав да ти казва, че драматизираш. То любовта в семействата с деца, когато е изразена с ласки и любов, да не би да е драма? Човекът може просто да не е бил готов за такова бързо развитие , а само да си е мислел, че е,знам ли. Ако не се оправят нещата и тъжиш, не се чувстваш обгрижвана и достатъчно обичана, ще избереш сама пътя.

Да добавя към мнението на Михаела, може би една от най-честите причини за раздяла е "искам всичко да е както беше в началото", или "ти да си какъвто беше в начало", или подобно. И това е особено вярно за връзки, започнати на възраст в началото на 20те години (каквито реално са повечето). Причината е проста - през 20те си години човек претърпява най-силни промени като характер, виждания, приоритети в живота. На 20-22г човек не е много по-различен от един 16-годишен тийн, с тази разлика, че има повече свобода и възможности да прави това, което на 16 не е можел. Само 5-6г по-късно, със завършено образование, започната кариера, и като следствие то това - коренно различна среда и тип хора, с които общува - човек се променя силно. Повече, отколкото между 30 и 40, за по-нататък да не говорим.

Затова си мисля, че да искаш от някой да бъде такъв, какъвто е бил в началото, е загубена кауза. А не е и много етично, всеки има право да търпи еволюция (дали е към добро - отделен въпрос).
Пътят към една стабилна връзка не е всеки да се консервира както е бил в началото ("завинаги на 22", както се пееше в една песен), и да очаква, че връзката ще е както е била в началото. Няма да стане. Трябва да се намери начин еволюцията на двамата да се случва (приблизително) паралелно. Всеки да уважава и да се съобразява с промените у другия, и да иска същото за собствените си желания. Няма да се получи с настояване непременно другия да е такъв, какъвто ние си го представяме, особено за сравнително маловажни неща от типа "аз пък искам да ме гушкаш, пък ти що не щеш - преди го правеше, значи и сега можеш". Щото и другия може да излезе с аналогичен каталог изисквания, и ако единия настоява на своето, по този начин валидира правото на другия също да настоява на своето. А като се тръгне по тая писта, нещата не изглеждат добре.

точно наскоро се замислих за това как връзката се променя с времето.
Но аз съм на мнение, че колкото и дълга да е тя е важно да показваш на партньора си, че държиш на него.
Било то с гушкане, жест, подаръче,  нали имаше там 5те езика на любовта.
Иначе ако оставиш всичко на течението любовта ще увяхне , ще се изгуби връзката.

Много е прав Слаши, че да се прекалява няма смисъл, защото всичко от хубаво се превръща в дежурно, губи смисъл.
Ако всеки ден ти носят цветя, няма да ти прави впечатление, а ще ти е досадно.


Но авторката изчезна и не ни даде яснота как стоят нещата всъщност

Сикнес, аз дори бих казал, че самата дефиниция на "връзка" е това да се променяте в относителен синхрон един с друг. То затова се казва "връзка" - защото се свързани, и това, което ви свързва, е точно този синхрон. Ако него го няма, започва всеки да тегли накъдето го влече, и вече нищо не ви свързва.

За жестовете съм съгласен, но е добре този, който дава жеста, да се съобразява с това, което другия очаква и изобщо е склонен да оцени. Същата тази "темерутка", която описах по-горе, по някаква причина беше маниак на тема "малки подаръчета". Явно беше нещо семейно, щото двете с майка си непрекъснато си разменяха такива, включително и  без абсолютно никакъв повод, или с измислен такъв. Резултатът беше, че вкъщи беше отрупано с всякакви дреболии, повечето безполезни, които само събират прах и заемат място. И много държеше и на мен да ми купува такива, което на мен пък ми е безкрайно досадно. На мен подаръци за Коледа и за рождени дни са ми досадни и натоварващи, особено когато трябва да ги мисля и да ги пазарувам, а пък когато е и през годината по няколко пъти в месеца, съвсем. Мина много време докато тя проумее, че аз това изобщо не го интерпретирам като жест, а като поредния боклук, на който трябва да му търся място. И че последното, което ми минава през ума, е че щом като не ми прави жестове, значи не държи на мене.

На мен ми е много мъчно за това момиче. Тя страда.
Заедно са само от три години, а той вече е охладнял към нея. Не бих търсила вината в нея. Тя иска нещо съвсем нормално - топлина и нежност, каквито е получавала преди, не е толкова сложно.
Не че това има общо със заглавието на темата, де...

Моят на четвъртата година ме "гушка" повече, отколкото в началото. Даже на моменти ми досажда Сексът е по-хубав он началото. А началото при нас беше мноооого бурно и емоционално. Ние също бързо заживяхме заедно. Но и минахме през много заедно, преодоляхме много "непреодолими" препятствия заедно - много разговори и компромиси. Сега пак имаме препятствие, което го кара да ме обича все повече.
Та, идеята ми е - не е виновно времето, нито бързото заживяване заедно. Мъжът ти е охладнял към теб, особено щом те пита: "Какво", когато искаш да се гушнеш в него. Вероятно му е неприятен допира ти. Аз така питах бившия ми, когато вече не исках да ме докосва. Може би сте изпуснали това да наградите отношенията си, да говорите и да се превърнете в "Тя" и "Той" един за друг, разчитайки само на първоначалните искри и забременяването. Една връзка се поддържа ежедневно и доживот - флирт, жестове, почивки, смях, подкрепа, разговори, войни, катастрофи, секс, лигавщини ваши си, подаръци и от всичко останало по много

уф и аз мразя да че затрупват с глупости, а в твоя случай е доста сложно да го обясниш на човек, който е научен така да си изразява привързаността.

Много вярно, че трябва да се съобразяваш с другия, и точно затова би било добре ако човек е по “cheesy” да си намери и такъв партньор , иначе ще се чувства отхвърлен.

Да ви кажа никак не е добре това, че 1000 пъти сте разговаряли, а на него не му пука. Въобще не е лиготия вниманието, което искате, нещо напълно нормално е в крайна сметка. Всеки човек има нуждата да усеща, че е обичан. Но вашата нужда явно не е от значение за него. Не е мъжко, родихте и какво, вече не ставате ли? Това поведение не ми го побира мозъкът. Доста взаимоотношения приключват след като се появи детето, вместо да станат още по-хубави. Ето, в нова роля сте вече, на родители, с нови емоции и вместо да се чувствате още по-добре… Сега може и аз да бъркам, разбира се, но мисля, че тези малки, ежедневни напомняния във вид на целувчица, поглед, докосване, усмивка, че другият ни е важен, че ни е радостно от неговото присъствие, са задължителни за хората, които са изградили семейство заедно. На мен не са ми досадни, напротив, някак си не мога да си представя да не получавам и да не давам внимание. Предполагам, иначе се затъва в битовизмите и… Трябва да успеете да се синхронизирате така, че и двамата да сте удовлетворени. Трудно е, ако единият някак си се откаже. Това е съвместно старание.

Монетата винаги има две страни Авторката вероятно не споделя доста неща, които са фактор за поведението на мъжа й. Просто за всичко си има причина и доста често тя е очевидна, но човек отказва да признае. Дали са битовизми, дали е липса на секс и интимност, дали просто чувствата са охладнели - причини си има.

Аз от свои опит мога да питам следното - Ако мъжът е обсъждал въпроса за секса 1000 пъти, а няма никакъв ефект, какво следва? Жената иска ласки и внимание, мъжът иска секс, който не получава достатъчно. След като е бил отрязван многократно, разбиаремо е да има промяна в отношението и начина, по който той се чувства и гледа на жената. От друга страна жената казва - няма секс, защото не се държиш добре. От което естественото заключение за мъжа е, че едва ли не той е едно кученце, което само когато се държи послушно, ще получи наградка. И докато ласките, прегръдките, милите разговори и комплименти са едно постоянно и ежеднево усилие, сексът може да е нещо, което ще отнеме на жената половин час например и с това ще си реши много много други проблеми.

Не знам при авторката как стоят нещата, може пък в секса всичко да им е перфектно, тогава може би трябва да приеме, че просто мъжът до нея не е толкова любвеобилен и в това няма нищо лошо според мен. Би трябвало да го познава, и ако е така, няма за какво да се притеснява и тормози, след като просто характерът и природата му са такива. Сигурен съм, че и тя си има своите черти в характера или поведението, което не са ок за него

Егаси и усилията...

Предполагам се има предвид не че е голямо физическо усилие (в тоя смисъл сексът май е по-голямо усилие ) а че като не ти идва отвътре, трябва да мислиш непрекъснато да не го забравиш. Т.е. го възприемаш като задача, нещо което трябва да отметнеш.

така е, явно за някои хора е трудно да го правят.
Обаче тя не беше ли казала, че в началото е било друго?

Иначе ако още в началото е  бил по-дръпнат, няма какво да се прави.
Лоша комбинация между жена, която е по-ласкава и мъж, който е по-студен.

Аз не мисля, че бих издържала с такъв човек, ще ме кара да се чувствам не на място и отхвърлена.
Всъщност за мен дори мъжът да е нежен и по-романтичен е основен критерий за влюбване.