Защо в чужбина не е като в България?

Аz zатова се опитах на майтап да го иzбия, ама дежойката неЩо много се връzва на фльонга
Хич не ми е приятно да бъдем обиждани, zаплаШвани и др след като си водим мирна и човеШка дискусия zаЩо това или онова тука по чужбините не е така както в българско, ама нейсе.

Някои раzбират погреШно наШата свобода и раzвалят добрия тон

Момичета, честно казано, не виждам причина за спор - всичко е въпрос на приоритети, среда и най-вече вътрешната нагласа и себеуважение. Всеки да се носи така, както се чувства най-добре. На мен лично обаче ми става адски мъчно и тегаво като видя запусната млада жена (или мъж). При жените обаче това повече личи някак. Миналата година организирахме среща на гимназията по случай 18 години от завършването - ами повечето ми бивши съученички на вид го докарват почти като леля ми, която е вече на 65 години жената    И определено това не е заради тежък живот или липса на средства. Освен, че ме стегна здраво под лъжичката, се почувствах и неудобно някак    Среща с бивши колеги - подобна картина. Какво излиза значи - всичко е в главата май.

От 18 годишна работя и с чужденци, и с българи, налагало ми се е да пътувам много, виждала съм всякакви хора - и добре изглеждащи, и неподдържани, и пак казвам - всичко е въпрос на вътрешна нагласа и светоглед. За мен лично да изглеждам добре е важно и се старая да правя каквото мога по въпроса, надявам се - с успех    Това не означава, че пазарувам в кварталното магазинче с бална рокля, както и не мога да отида на важна среща или в офиса с анцуг. Но доста пъти се налага директно от работа да се телепортирам на следващото по график мероприятие без да имам възможност да минавам през къщи, за да се преобличам и приготвям, така че трябва да се съобразявам и с това. И още нещо - съвсем не маловажно. На скъпия не би му направило впечатление, ако леглото е неоправено или къщата е малко по-разхвърляна, но ако всяка вечер си лягам до него и съм 'пропуснала' да извърша определени козметични процедури или пък редовно тръгна негримирана и неглиже - определено ще забележи. Ако си занемаря работата и му висна на ръцете да ме издържа - също. Преди всичко обаче аз самата ще се чувствам некомфортно. За последствията няма да говоря, те са предмет на друга тема.

Ще ме прощаваш обаче какво означава "пропуснала определени козметични процедури"?

Аз не съм от заядливите госпожи, обаче не мога да не прокоментирам постинга ти - от него лъха явно неодобрение към тези от нас, които "сме визнали на ръцете на мъжете си" да ни издържат. Сега, ако трябва да бъда откровена, ако не бях спряла да работя доходът ни щеше да е двойно по-висок, а е възможно и да получавам повече от него. Обаче аз "му вися на ръцете", защото в момента това е най-доброто което мога да направя за детето си. От постинга ти не разбрах дали говориш от позицията на жена или на МАЙКА. Не искам да възпитавам у тригодишната си дъщеря чувстовото, че е нормално леглото ми да е неоправено и къщата ми да е мръсна, стига аз да съм добре облечена и гримирана. Не искам да изпадам и в другата крайност - къщата ми блестяща, а аз приличаща на Пепеляшка (тази от приказката, ти да не се обидиш сега, Пепеляшке   )
Не искам да оборвам думите ти, напротив, просто искам да ти кажа, че както за всяко нещо и тук има различни гледни точки и няма правилен или грешен отговор - това, което за теб работи при друг не. Да бе, я ни открехни какви са тези процедури? Моята процедура е душ, приказка и сън; честно казано нямам време за друго.

Laura, Теодора - далеч бях от мисълта да развихрям нови спорове по тая тема - напротив - исках да подчертая, че всеки живее така, както е подредил приоритетите си за момента и както се чувства най-добре. За мен може да са едни, за друг са други - не би следвало от това да произтича някакъв проблем, в крайна сметка животът за това е толкова шарен, не сме всички по калъп правени  

Не съм си занемарила къщата, но и не съм първа домакиня - втелявам се, като се заема с тая дейност, отнема ми страшно много време и съм си решила проблема по друг начин - срещу съответно заплащане идва една близка жена да почиства, подрежда и т.н. Динамично ми е ежедневието, работният ми ден минава и 12 часа понякога, често пъти имам и 'домашно' за в къщи  , но няма начин просто.

По отношение на въпросните 'козметични' процедури - темите за обезкосмяване и т.н. станаха прекалено много, реших да се изразя малко по-деликатно  

Много щастие и усмивки ви желая!  

Ясно. Аз не те питах от желание за заяждане, просто реших, че имаш някакви особени процедури. Поздрав.

Аз досега не съм се включвала в тази тема, ама сега да кажа и аз   Без да се заяждам.
Аз съм абсолютна повлекана - на издръжка на мъжа ми, излишни килограми, дънки, пуловери, "редовни" козметични операции веднъж седмично (може и да му боцкам на моя, ама не се е оплакал досега   ), грим 1/2-1 път месечно, както в Бг, така и тук, чиста, но разхвърляна къща. Не държа на това, самочувствието ми не се гради на дрехи и грим и см талия. Сестра ми твърди, че съм старомодна, но готина  
Аз съм си такава. Мъж ми ме обича и харесва. Имам много много време да се забавлявам със сина си, да се забавляваме и цялото семейство.  
Не се възприемам като нискокултурна, не се самосъжалявам - всеки ден правя избор да съм такава. Надявам се съучениците и приятелите ми да не се притесняват от това, но мене хич не ме е срам.
Единственият ми проблем са кг, чисто здравословно, но ще ги сваля, както съм правила неведнъж досега.
Поздрави на всички изискани и запуснати  - нека сме приятели!  

БРАВО
ДОЙДОХМЕ СИ ПАК НА ТЕМАТА
ТОЧНО ЗА ТОВА СТАВАШЕ РЕЧ
Давай все така и Ще си много по Щастлива Щото имаШ време да се насладиШ на удоволствието да си мама, а не робиня на някакъв имидж

Towa maj e най-важното.

Не успях да прочета цялата тема, та ако се повторя да ме извините.

И тук има разлика и за много българки, холандките ще се сторят повлекани.... Не си слагат грим и не им прави дори впечатление, ако са неглиже на някое събиране. Аз не ги критикувам /въпреки,че не разбирам как поне за сватба не се постарят малко/ и си казвам, че това е личен избор....Естествено има и такива, които се грижат за себе си....

Аз специално гледам да се обличам прилично и елегантно. Не си позволявам да изляза навън току-така, ама ако ми се наложи....Знам, че няма да ме гледат странно.

Нещото, за което свалям шапка е, че няма да те видят и да ти кажат: "леле, колко си надебеляла". Това страшно съм го мразила в България и не мога да разбера защо хората там правят подобни забележки. Дори честно да си кажа, изтръпвам от мисълта, че сега ще се прибера след толкова време за пръв път и пак ще се намери някой да ми   го каже. Аз го намирам за просташко!

Ами нали точно за това идеше реч - всеки да живее така, както намира за добре и му е удобно и другите по възможност да не му се бъркат в живота с компетентни съвети    

Но, Kalinka, права си, че по нашите ширини такива не липсват - за каквото и да се сетиш.

Хубава вечер желая на всички  

А на мен пък всеки път в селото ми казваха, че съм станала кожа и кости, даже братовчед ми изтърсил пред майка ми, че съм се изсушила и тя ми реве после, че така говорели хората...Е нема угодия и това си е!

[
А на мен пък всеки път в селото ми казваха, че съм станала кожа и кости, даже братовчед ми изтърсил пред майка ми, че съм се изсушила и тя ми реве после, че така говорели хората...Е нема угодия и това си е![/quote]

Ами, явно си по-късметлийка от мен....На мен все така ми говорят....Тогава ми иде да ги  

Има ли някой друг с подобен проблем?

Калинке и аz съм на съЩия хал.
И мен кате ме лепнат = леле , какво прасе си станала, кви са тия кореми, тия цици. мале мале. каква си се zапуснала.
А те сичките Ще се счупят от слаботия и zлоба.

Ми като им харесва така на децата ми да се гуШкат на мекичко? Пък на мъжа ми Шепите пълни.
Тя майка ми едно време ми викаШе = мъжете може да са кучета ама не обичат да глоzгат кокали, окаzа се жената права.

А туй че съм се върнала от оня свят и че съм оцеляла след 2 раждане никой не ме пита. Аz се радвам на това че съм жива и си дебелея колкото си искам.
На такива вече метани не правя и ги подминавам по улицата, че единствените на които съм длъжна са децата ми , майка ми и мъжа ми.
Кервана си минава, кучетата си лаят както е каzал народа

Да ме прощават тогава, ама такива ги говорят все тези, дето пък хич не ги засяга и са по-големи крокодили. Мен ме ядосва това, че майка ми много се връзва на такива коментари и реве после по телефона. А наистина никой освен семейството не знае кой с какво се е напатил. Аман!