Със сигурност не очаквам непознати да ми кажат дали да имам дете или не 😀 Друг беше въпросът и доста от вас ме разбраха правилно, а аз разбрах това, което ми трябваше, и заради, което писах. Друга част от отговорите ме развеселиха искрено 😀 Така че благодаря на всички!
- Публикувана: 8 май 2023, 00:00 ч.
- Последно мнение: 17 май 2023, 03:10 ч.
Второ дете
Не съм уточнила някои неща, защото щом сме стигнали на този етап, е ясно, че всичко останало, като това дали ще се справим по всякакъв начин, е обмислено. Колкото и да искаме деца, ако не можем да си го позволим по какъвто и да е начин, изобщо няма да си го помислим. Знаем си възможностите. Относно разликата, точно това е и идеята ни - да бъде вазможно най-малка. Не ме притеснява. Знам какво ме очаква и нямам колебания.
Единственото в случая беше дали всички бащи изгарят от желание да имат деца или това е по-присъщо за майките. Да спра да се чудя за какво да се тревожа и да бъда щастлива, че най-хубавото може би предстои отново. Както ми каза и мъжа ми всъщност.
Единственото в случая беше дали всички бащи изгарят от желание да имат деца или това е по-присъщо за майките. Да спра да се чудя за какво да се тревожа и да бъда щастлива, че най-хубавото може би предстои отново. Както ми каза и мъжа ми всъщност.
Какво значение има дали всички бащи изгарят от желание да имат деца, ясно е че не са всички, някои изгарят някои не. Има значение само твоят мъж дали изгаря от желание - както го описваш не изгаря, но все пак е съгласен. Това би трябвало да ти е достатъчно. Ако се опасяваш да не чуеш някой ден, че е било твоя идея и всъщност не е искал особено, то няма как да се предвиди отсега. Все пак повечето хора при родено вече дете не могат и да си представят живота си без него и дори и да има такива, които съжаляват, аз не съм срещала.
Така че щом и двамата сте съгласни, няма какво да се чудиш.
Ако смятате,че "нелишаването" се състои в това да не ходят гладни, боси и голи - ок.
Да, има дрехи втора употреба и да могат едни и същи дрехи са се износват от 3-4 деца.
Има хора, за които това е ок и такива, за които не е.
Да, има дрехи втора употреба и да могат едни и същи дрехи са се износват от 3-4 деца.
Има хора, за които това е ок и такива, за които не е.
Но да, ако държиш да сме буквалисти - точно така е, да не ходят гладни, боси и голи е базова нужда.
Оттам нататък са екстри
Ясно е, че авкорката не го е докарала до тоя тип "нелишаване", то даже циганите във Факултета са с кабелна телевизия и Интернет, децата им са с маркови маратонки и якета. Така че айде да не издребняваме и да се хващаме за думата.
Където едно, там и две деца се гледат. Да се посочват някакви материалистични аспекти като някакъв огромен проблем в гледането на дете ми се вижда смешно.
И ми става в пъти по-тъжно като видя презадоволено самО дете, върху което се е излял рогът на изобилието, но то няма брат или сестра понеже родителите му "не са можели да си го позволят" ?!? в сравнение с "лишавано" от частно образование дете с брат или сестра.
Помисли си в чисто финансов и времеви план как ще се справите с второ дете. Обикновено детето е катализатор на много промени в личностните отношения между двама партньори. Аз лично бих изчакала голямото дете да стане поне на 3-4 и тогава да мисля за второ. За мен майки, които раждат през една година са си направо камикадзета, ако няма кой да им помага в грижите. Е, ако има детегледачки, баби и лели, така и баба знае, може и 5 да родят едно след друго. Говоря от моята камбанария и според собствените си скромни възможности като родител. Аз лично, ако имам един ден второ дете, бих искала да имат поне 8 години разлика с първото, без майтап. Понеже си знам възможностите и колко ми беше и продължава да ми е трудно като самотен родител, който трябва да мисли за всичко сам. А и много бащи често абдикират от отговорност след появата на още едно дете и когато цялото внимание на жената е съсредоточено върху децата, сексът е нередовен или жената е в следродилна депресия, примерно. Ако имате здравословни отношения преди появата на децата, те се затвърждават. Ако имате пропуквания във връзката преди децата, след раждането им се превръщат в кратери.
Повечето хора гледат децата им да получат добър старт в живота - добър квартал означава добро училище, добра среда, езици, спорт.
Не се гледат еднакво две деца - ресурсите време и пари не се възобновяват.
Иначе е много миличко, но децата стават възрастни и може да не се виждат с години ако са на различни континенти. В крайна сметка всеки си поема по пътя.
И наистина е много тъжно да не може да се прави разлика между презадоволено и наистина добре гледано дете.
Говори за незнание какво е гледане на дете от родители с финансови възможности. После моделът се повтаря и се приема за нормално - износване на дрехи и втора употреба магазини, но да да пет деца, защото е миличко.
Детство с вехти дрехи не е миличко.
Не се гледат еднакво две деца - ресурсите време и пари не се възобновяват.
Иначе е много миличко, но децата стават възрастни и може да не се виждат с години ако са на различни континенти. В крайна сметка всеки си поема по пътя.
И наистина е много тъжно да не може да се прави разлика между презадоволено и наистина добре гледано дете.
Говори за незнание какво е гледане на дете от родители с финансови възможности. После моделът се повтаря и се приема за нормално - износване на дрехи и втора употреба магазини, но да да пет деца, защото е миличко.
Детство с вехти дрехи не е миличко.
Ако става въпрос за гледане на дете от родители с "наистина финансови възможности", за тях не е проблем от финансова гледна точка да гледат и второ дете.
Колебание, касаещо липсата на финансови, жилищни и изобщо материални въпроси изпитват хора с по-скромни такива. Но обикновено и те се справят с повече от едно дете , без децата задължително да разполагат с "наистина финансови възможности".
Въпреки, че има много примери на лошо отношения между братя и сестри, все пак по-обичайния случай е на семейна привързаност, така че заради динамични показатели като финансови възможности към момента ми се вижда нерелевантно да се отказва човек, който желае да има повече от едно дете
Аз самата имам едно, но причината е, че родих на доста късна възраст, което към днешна дата смятам за минус и неправилно решение
Колебание, касаещо липсата на финансови, жилищни и изобщо материални въпроси изпитват хора с по-скромни такива. Но обикновено и те се справят с повече от едно дете , без децата задължително да разполагат с "наистина финансови възможности".
Въпреки, че има много примери на лошо отношения между братя и сестри, все пак по-обичайния случай е на семейна привързаност, така че заради динамични показатели като финансови възможности към момента ми се вижда нерелевантно да се отказва човек, който желае да има повече от едно дете
Аз самата имам едно, но причината е, че родих на доста късна възраст, което към днешна дата смятам за минус и неправилно решение
И мъжът ми беше много колеблив относно второто дете, но аз съм родена в семейство с три деца и бях сигурна, че ако нямам поне две ще съжалявам цял живот. Второто дете е нова вселена, голямо щастие е че го имаме в семейството. Ако бях родила по-млада, сигурно щях да имам и трето, но не било писано в този живот, ще ме радват двете.
Какви точно са притесненията? Че мъжът в някакъв момент (трудност) ще абдикира с репликата: "Ти искаше второ, сега не мрънкай и се оправяй сама!", както вече беше казано тук?
Подозираш ли такъв развой?
Ако пък останете с едно дете, добре ли ще си с компромиса, който си направила?
Има тема за хората с по едно дете, но от моя опит с две: най-доброто, което успяхме да дадем на децата ни, е това, че имат брат и сестра. Техните отношения са много по-различни, отколкото с нас. Те си имат техни си игри, закачки, дразги... още някого, когото да обичат и от когото да бъдат обичани безусловно. Май нищо не ме умилява повече, отколкото гледката на двамата, когато се занимават заедно.
Подозираш ли такъв развой?
Ако пък останете с едно дете, добре ли ще си с компромиса, който си направила?
Има тема за хората с по едно дете, но от моя опит с две: най-доброто, което успяхме да дадем на децата ни, е това, че имат брат и сестра. Техните отношения са много по-различни, отколкото с нас. Те си имат техни си игри, закачки, дразги... още някого, когото да обичат и от когото да бъдат обичани безусловно. Май нищо не ме умилява повече, отколкото гледката на двамата, когато се занимават заедно.
Мъжът ми много искаше второ дете. Аз също. Но втората бременност беше неуспешна. И аз се отказах. Годините си минаваха. Той все казваше, че ще имаме второ дете, когато е писано, НО ще имаме. А и в света на детето все бяхме ние тримата. Не искаше и да чуе за братче или сестричка. Тръгна в първи клас и аз осъзнах, че не е добре, че го оставихме сам. Още повече, че няма и братовчеди. За щастие въпреки напредналата ми възраст 40+ нещата се случиха бързо и синът ми чака с нетърпение бебето. Когато му купуваме нещо, иска да вземе и за нея 
. Радвам се, че второто дете не остана само мечта.
. Радвам се, че второто дете не остана само мечта.
С две си е по-тежко. Материално не чак толкова, макар че ако са момче и момиче като моите, не може да се износват дрехи, то дори колелетата или ските не искат да си карат от другия, че едните са с женски картинки и цветове, другите с мъжки. Или като ходим на хотел, не мога да взема двойна стая за 150 лева, защото не може с 2 деца, а трябва да взема апартамент за 250.
Но това са белите кахъри - все може човек да се справи с тях. По-натоварващото е, че постоянно трябва да си арбитър, съдия, едното вика нещо от едната стая, другото от другата, или се чува оттатък, че се карат, и ти трябва да ги помириш. Или пък организационните въпроси: единият родител е на работа, а децата трябва да се водят едното тук, а другото - там. Всякакви логистични проблеми са не по х2, а все едно х4, защото няма как да се разкъсаш да угодиш на всички.
Но въпреки това никога не бих си и помислил да си ги нямам и двете, обичам си ги еднакво. Удоволетворението и щастието е много по-голямо, отколкото неудобствата и стреса.
Но това са белите кахъри - все може човек да се справи с тях. По-натоварващото е, че постоянно трябва да си арбитър, съдия, едното вика нещо от едната стая, другото от другата, или се чува оттатък, че се карат, и ти трябва да ги помириш. Или пък организационните въпроси: единият родител е на работа, а децата трябва да се водят едното тук, а другото - там. Всякакви логистични проблеми са не по х2, а все едно х4, защото няма как да се разкъсаш да угодиш на всички.
Но въпреки това никога не бих си и помислил да си ги нямам и двете, обичам си ги еднакво. Удоволетворението и щастието е много по-голямо, отколкото неудобствата и стреса.
Имам подобна дилема в момента с разликата,че ще ни е трето дете.Много , много искам,но ММ го е страх за мен, защото бременността ми не бе от най-леките,а и вече не съм в София под око на лекарите ми.Въпреки това се надявам да го доубедя(първата стъпка я направих,когато го убедих да запазим последният ни ембрион, защото той искаше да го унищожим,но аз не бях съгласна и някак си го убедих).
Ние по принцип искахме повече от едно дете, но след първото и двамата бяхме доста разколебани, като имаше моменти, в които един от двамата е навит. В един момент се случи и двамата да сме навити и действахме. Разликата им е почти 4 години.
Честно казано на ММ най-големите му притеснения бяха как ще ми се отрази на мен, защото с големия имах някои доста драматични периоди. Да речем, че аз свиквам по-трудно с промените и не съм толкова адаптивна.
Но ако не се бяхме улучили в този конкретен момент, не съм сигурна дали щях да се съглася по-късно. Големият тъкмо започна да се очовечва и нещата да стават по-лесни.
Честно казано на ММ най-големите му притеснения бяха как ще ми се отрази на мен, защото с големия имах някои доста драматични периоди. Да речем, че аз свиквам по-трудно с промените и не съм толкова адаптивна.
Но ако не се бяхме улучили в този конкретен момент, не съм сигурна дали щях да се съглася по-късно. Големият тъкмо започна да се очовечва и нещата да стават по-лесни.
Аз не виждам реално да имате проблем, и двамата сте навити за второ дете, така че си действайте.
Ние с ММ определено искаме още едно. Малкият в момента е на 2г8м, ходи на ясла, почва да става самостоятелен, говори и се обяснява. Една идея вече е по-лесно, въпреки че периодите на тръшкане не са никак малко. Живот и здраве другата година ще си изговорим пак нещата и кой къде се намира. ММ ако го питам и веднага е готов за второ, аз обаче имам нужда още малко да поработя, не за майчинство, а за психичното ми здраве най-вече (амбициозен човек съм и не мога да издържа дълго да не се развивам в кариерен аспект, обичам си работата). За трето виж трудно бих се навила, но второто не е под въпрос. Имам брат и знам колко е хубаво, ММ е пък само дете и много иска нашето да не е така (винаги е искал брат или сестра).
Щом финансово нямате притеснения, другото ще се нареди. Това е моята философия. Здрави ли сме и имаме ли средства ще се справим. Семейството е да се подкрепя, а бебешкият период минава толкова бързо и още по-бързо се забравя (тук броя и този тодлър период до 4-5г докато се поочовечат).
Ние с ММ определено искаме още едно. Малкият в момента е на 2г8м, ходи на ясла, почва да става самостоятелен, говори и се обяснява. Една идея вече е по-лесно, въпреки че периодите на тръшкане не са никак малко. Живот и здраве другата година ще си изговорим пак нещата и кой къде се намира. ММ ако го питам и веднага е готов за второ, аз обаче имам нужда още малко да поработя, не за майчинство, а за психичното ми здраве най-вече (амбициозен човек съм и не мога да издържа дълго да не се развивам в кариерен аспект, обичам си работата). За трето виж трудно бих се навила, но второто не е под въпрос. Имам брат и знам колко е хубаво, ММ е пък само дете и много иска нашето да не е така (винаги е искал брат или сестра).
Щом финансово нямате притеснения, другото ще се нареди. Това е моята философия. Здрави ли сме и имаме ли средства ще се справим. Семейството е да се подкрепя, а бебешкият период минава толкова бързо и още по-бързо се забравя (тук броя и този тодлър период до 4-5г докато се поочовечат).
И аз често мисля по темата. Синът ми е на 1г.10 м., аз лятото правя 34. От една страна - нямам много време, предвид, че план-максимума е за 3 деца 😃 От друга -тъкмо започнах да навлизам в нова професия (минах 6те месеца де), имаме планове за къща. А и искам детенцето ми да поотрасне малко, да можем да го оставяме на свеки, за някой-друг уикенд, да си попътуваме с мъжа ми. Връзката ни започна малко преди Ковид и нямахме такава възможност в началото, все си бяхме вкъщи. Засега сме го оставяли за часове само със свеки и ни се иска да се поочовечи, да почне да говори хубаво, преди да го оставяме с преспиване. И сякаш гласа на разума казва, че не е сега времето. Ама пък чисто по женски, понякога като правя тест, ако ми закъснее и виждам едната черта, ми става мъчно. Чудя се дали ако чакаме няма да започнат някакви проблеми, знаете, обикновено с напредването на възрастта не става по-лесно...И ми е трудно да поставя срокове, в които бих искала да се случи (не че всичко зависи от нас де, Божа работа си е), но поне да си имам груба сметка как аз бих искала да стане. Та засега сме по течението.