Гледахте ли днес мизерията в " Искрено и лично" ??????

 

Сега..тук въпросът е тя дали разбира какво значи това.

И ако "да"...чий по дяволите го дири при този "съпруг".
Ако "не", то се касае за психично разстройство и тя трябва да се лекува, а децата - да се настанят в поне малко по-човешки условия.

При нито един вариант не съм склонна да дам пари или каквото и да е в ръцете на тази жена.

Сигурна съм,че разбира в какво положение се намира(ако положението е такова),но мисля,че страхът и  това,че няма да се справи сама надделяват.А може би пък така и е добре да не му мисли много за прехрана,дом ...знам ли .Опитвам се просто да я разбера тая жена

Да бе, без да иска милата ги ражда, защото е жертва. И какво?!
Значи тя е принудена, няма изход, затова нека, моля, държавата и доброволно хората да й помагат - да пращат дрехи и помощи на децата - пък тя ще ражда още, щото без тоя мъж не може...

Ако въобще трябва да се помага, трябва тая жена да разкара тоя мъж или да му се опълчи и да спре да ражда. Тука се препоръчват разводи за далеч далееееч по-несериозни неща.
Какво разбиране да проявя, че ражда, принудена от мъжа си, без да може да осигури елементарни неща на децата си - ми не мога да проявя разбиране.

Ако се опитваш достатъчно дълго - ще успееш да си обясниш всички нейни постъпки и да ги оправдаеш.
Ще ги пречупиш през призмата на желанието си да помогнеш.

Тя на това разчита.

след н-страници най-после стигнаме до психологическия момент.
жената не е наред.
не е наред от мизерия, от отношението на мъжа й, баща й и тн
всичко, което на нас ни се струва рационално в случая, за нея може да е
на космически разстояния.

от 2 дена я чета тая тема и съм категорично ЗА децата да бъдат отнети и
да бъдат дадени в дом - там, ще имат самостоятелни легла, ще бъдат хранени, ще имат вода и контакти с други деца. ще се отърват от едно настояще, което не им предлага никакво бъдеще.
за мен в момента домът е шанс на тези деца ( дори и временен) да се махнат от тоя кошмар!

Не искам никой да ме съди за това, което ще напиша... мое мнение е и не ангажирам никого с него!!!

Нищо на този свят не те оправдава за да нямаш работа, за да създаваш деца, когато нямаш условия за такива, за да не поддържаш елементарна хигиена и да живееш на принципа "естествен подбор". Щом хора незрящи могат да работят, хора инвалиди имат с какво да изкарват прехраната си.... нямам думи...
Седя на стола си (от естествена кожа), на лаптопа си, пиша от топлия си апартамент (парното работи на 5, и е платено), облечена в анцуга си на Sergio Tacchini, хапнала съм добре (този път свинско със зеле), приготвено от домашната ми помощтница. НЕ, НЕ се хваля, но всичко това съм постигнала с много труд и лишения, работа по 22 часа понякога в денонощието. Миела съм прозорци на коли по светофари и бензиностанции, продавала съм вестници на подлези, събирала съм помощи за деца сираци по домовете на хората, семки продавах пред стадион, барманка съм била, секретарка във фирма, модел бях 12 години и вместо за лъскави парцалки даваах парите си за обучение и за да направя рекламната си агенция, тя ми искара пари и направих и печатница, в последствие със първия си съпруг инвестирах и направихме фирма за работни облекла (накрая имахме и 3 цеха), сега със втория ми съпруг направихме фирма за внос на медицински продукти. Родителите ми нямаха хигиенни навици, но с времето се научих, че за да успееш не ти трябва повече от един сапун. Съпруга ми на 10 години сам е отгледал сестра си защото родителите му са били студенти и са пътували на стаж в други градове. Уважавам го защото всичко е постигнал и той като мен сам.
Не сме имали деца досега защото не сме били готови и сме преценили, че финансово не сме готови за тях. Детето не е куче, когато не ти е удобно вече да го дадеш на съседите, трябва да си готов.
Не помагам на такива хора с пари ( а мога), готова съм да им помогна със съвет, но никога няма да им дам пари, дрехи, жилище. Човек трябва да се научи сам да се справя с незгодите на живота, а не винаги някой да му решава пробемите.
Тази жена няма нужда от метла, а от лопата за да изрине живота си и да се изрине самата тя., да се откопае от окопите на "искам съжаление". Не ме разбирайте погрешно, плаках, много плаках докато гледах и дверте предавания, сърцето ми подсказваше направи нещо, съзнанието ми казваше, не и правиш услуга така, само ще влошиш нещата.
Жената, която работи при мен е малтретирана, мъжа и е лентяй и не работи, тя работи при мен, в офиса, в още 2 жилища чисти, гледа почасово 1 дете, а през уикенда е продавачка на 1/2 ден в магазин за детски дрехи. Не е най-добрата чистачка, но се старае и никога не се е пожалила. Давам и мои стари дрехи, защото знам, че това е нещо което не може да си позволи.
Има толкова много неща които съм насъбрала и искам да кажа, но сълзите ми напират (сълзи ная яде и болка). Чуствам се безпомощтна не защото не мога да даря, а защото няма кой да ме чуе.
И като за последно "държавата не ние виновна, ние сме тези които съсипваме това което ни е дадено" служители-мужители, те също са граждани, подкупите ги даваме всички ние, които плачем от корупцията, всички ние хвърляме обелките от вафла на земята, а ревем от мръсотията.... ако ние пречистим сърцата и душите си и се откажем от готованстването си, само тогава ще живеем нормално.

Добре де тоя мъж като е толкова лош що се е върнала при него след като преди година е живеела в Димитровград сама   Защо не си е потърсила работата там ? Колко годишно и е най-малкото дете ?
Ако я е държал толкова изкъсо как е успяла да отиде до София ?
 Ако беше си сложила спирала мъжа и как щеше да разбере   дори и с фенерче да и свети надали щеше да я види  

Тя защо е отишла в това предаване........вероятно да търси помощ ....не съм гледала предаването ........ явно жената търси начин да се справи

Не.
Жената търси някой да я оправи.
Така е свикнала.

aq_kiara , прочети пак постовете на ddddd...
Имала е работа.

Аз съм за помощи за децата ако някои ще дава имам дрехи за бебе.

Всеки има своята гледна точка,
но едно не мога да разбера - да,
всеки постинг е написан с оглед
най-доброто за децата, но никой
не се замисля и за момент, че тези
деца въпреки всичко може да
обичат майка си така както
нашите деца ни обичат. Може да
предпочетат да живеят в мизерия,
но да са близо до майка си. Никой
не помисли за това. Хайде най-малкото
и бебето на път е възможно да ги вземат
в дом, но по-големите ?
Диди Великова - абсолютно съм съгласна
с теб, но като наказваш майката с това,
че отказваш да помогнеш въпреки, че
го искаш, децата каква вина имат пак питам ?
Или да разсъждаваме така - тая нищо не заслужава -
да не е раждала, да се оправя. Изобщо не ми дреме за нея,
но като видях момиченцето ми се скъса сърцето.
Аз мисля, че трябва да се даде шанс на тези деца.
ddddd мислиш ли, че ако изпратим помагала и
дрешки за децата тази жена няма да ги продаде или
нещо подобно ?

...и се завърта колелото.
Те живят с майка си, като майка си, мислят като майка си...стават като майка си.
Та нали пишете по-горе, че тя е такава заради баща си и мъжът си.

И децата ли трябва да станат такива?

Пък свижданията в домовете не са забранени.
Тя ако си стъпи на краката някак - ще си ги върне евентуално.

Това ще е шанс и за нея и за тях.
Не нашите помощи...

И аз мисля,че децата са привързани все пак към майката и не е удачно да се изпратят в дом.От тази гледна точка ми е жал за майката може би покрай децата .Но тя не е толкова за съжаление(освен това което и причиняват мъжът и и баща и-изхождам от предаването,съседите и роднините).Само за това я съжалявам.Но въпреки трудностите би могла да намери изход от ситуацията.А що се отнася до това ако някой и изпрати дрехи и пособия за децата-не мисля,че ще ги продаде  Но каквито и дрехи да се изпратят децата ще си останат мръсни и всичко това ще изгуби смисъл.Не мисля,че може да се помогне на това семейство щом майката не го иска

Мисля,че един добър вариант е тази майка де се изнесе от службите в дом за временно настаняване на жени, жертви на насилие.Да й се даде шанс да излезе от порочния кръг, така ще има възможност да си отгледа спокойно бебето, да обърне внимание на децата си.А по-късно, след като с нея се работи професионално-психологическа подкрепа, социални работници, да си потърси работа.Живота не е толкова страшен, ако имаш варианти-тя в момента просто няма избор.

По повод на първото, което си написала - мога само да кажа, те и жените, които са подложение на физически тормоз от съпрузите си ги обичат, може да предпочитат да живеят с разкъсан и зашит далак, разбита глава, счупени крайници, но да са до "любимия". Така ли да разсъждавам?????(Въпреки, че е имало случай, в който оправдавах насилник!!! Жената бе толкова нетърпима, че и аз бих я фраснала....но това е друга тема... може би!)
Ако ние сега подадем ръка и облечем тези деца, дадем им покрив над главата... как тогава социалните да имат довод за да и отнемат родителските права? Нали се е погрижила.... докога, за колко време?? до следващия спонсор... Та тя само повтаряше колко много се грижела и колко много чистела..... Видяхме!!!!
Не мога да спра да плача!!!! Искам да помогна на тези прекрасни деца, има тук във форума прекрасни майки, които мечтаят за такова мило момиченце и всеки ден гледат празното бюро, молят господ едно такова момченце да протегне към тях така ръка, да имат "теглото" на мърдащо човече в корема си.... да готова съм да помогна с всичко, което е по силите ми, всяко едно дете от тези да намери истински родители!!!! Защото всичко друго е помощ за "майката"!!!