Детски център за ранно развитие

Анда, радвам се, че заговори за това, защото ми предостави чудесната възможност да насоча вниманието към този явно неправилно разбран у нас въпрос.

Името Монтесори е доста звучно и популярно по света, тъй като трудът на д-р Монтесори е изключително ценен не само за последващите педагогически и детски психологически системи, но и за детето в домашни условия. Факт.
У нас обаче, ако изобщо се знае нещо за Монтесори, то се свързва предимно с духа на философията й и с домашното й приложение. По света съвсем не е така - по-точно не е само това.

Твърдението , че по-скоро се прилага общият дух на Монтесори категорично не е вярно. Когато говорим за програма по М., за център, градина и училище по М., т.е. излизането извън домашната среда, става въпрос за много сериозна педагогическа система, която се прилага едно към едно в основата си. Наред с осъвременяването предвид века на Монтесори, който апропо се чества преди три дни. 

И това се контролира и координира от международни институции като AMI и NAMTA например. Контролът е толкова сериозен, че всъщност никой, който няма лиценз от съответната институция, не може да твърди, че работи по системата на М. или по програма на М., или "на базата" дори на М. Изключвам домашните условия, разбира се.


Причината толкова горещо да обръщам внимание на този факт е една единствена.
В интерес на нашите деца и на нас е да сме правилно информирани по тъзи въпрос. Това е така, защото  само тогава ще имаме реалната възможност за избор на педагогическа програма, когато системи като Монтесори и Валдорф навлезат и у нас. Когато в Закона за просветата се запише, че обучението на българските деца може да се извършва по програми, изготвени от Министерството на образованието и програми по Монтесори (или Валдорф), точно, както е в по-голямата част от света. А аз вярвам, че това ще стане скоро.

Да. Не значи. Но може и да значи. Особено в съзнанието на хора, израснали на територията на нашата страна и на други като нашата страна, предвид експериментите с разни вундеркиндски системи от близкото минало. Тъкмо за това може би е хубаво Стефмари да помисли за друго име. Знам ли?! 

Наистина можеш да се занимаваш сама. Обясни й основните принципи на рисуването от натура - от по-общото към по-конкретното, как се мерят пропорции, какво е перспектива - намери достъпен за нея начин да го представиш.
Потърси из нета хубави сайтове за запознаване с изкуството - има разкошни неща, при това насочени тъкмо към избягване на шаблона.
Купи й хубави водни или темперни боички, говорете си за това кои цветове й харесват и защо, кой цвят как я кара да се чувства, с какви цветове би нарисувала една тъжна картина, с какви - една весела и т.н. Гледай тя да дава повечето отговори  
Обърни й внимание на различните текстури в ежедневието, кое е гладко, кое е грапаво или лъскаво, прозрачно или матово и т.н.
Играйте си на различни игри с нейните рисунки - например да се изрежат фигурките и да се апликират на различен фон, или пък да се залепят части от едно животно на друго, да речем змей с патешки крака и т.н. Идеята е да види, че този свят й е подвластен, че може да прави каквото си реши. Други смешни рисунки - игра с мащаба, например малко слонче под голямо цветенце и т.н.; оживяване на предмети, рисуване на нещата в необичайни цветове...

Не е страшно, че е почнала да копира начина на рисуване на другите деца, това също е умение. Според мен се пресилва страхът от имитация - повечето големи художници са започнали имитативно, въпросът е да не остане дотам. Пиши го майсторство на ръката, усвояване на различни стилове.

Деметра,
да, но от друга страна ми се вижда хубаво да се заимстват макар и непоследователно елементи от тази система. Като казвам, че масово се прави това, не твърдя, че става под това име.
Разказите на мои приятели за задморски детски градини и начални училища ми показват, че всъщност и стандартното образование може да бъде доста разчупено и да съдържа доста hands-on елементи, да е по-близо до природата и до естествените интереси на децата. По различен начин и в различна степен. Но пак е добре.

Мда, това е от "приложното изкуство" в детската 
май всички минават през този етап обаче... много е жалко за родителя да го наблюдава, но май бях чела в някаква психологическа книга, че детето минава през етап, в който иска да нарисува идеята за предмета, неговия инвариант, а не самия предмет. Малко като египетските релефи, където хората ходят в изчанчена поза, защото всяка част от тялото им е нарисувана в най-типичния си изглед - раменете анфас, защото така са най-разпознаваеми като рамене, краката обаче в профил и разкрачени, защото така си личат най-добре 
Според мен ще й мине.

а, ето ти един от сайтовете, за които споменах. http://www.nga.gov/kids/

и още един, в който се обясняват основни елементи на художеството 
http://www.sanford-artedventures.com/study/study.html

Много хубави идеи, може би трябва да се определи според възрастта на децата. Струва ми се много подходящо за  2-3 годишните, които не ходят на ясла.
Знаете ли някъде в София дали има нещо подобно, някакви занимания за тази възраст. Детето да е заедно с родителя. Знам само за пеене за бебета и ходим там, ама много малко ми се вижда.

Аз със своята дъщеря исползвам «Монтессори-материал (школа для малышей). Мария Монтессори» (вече го написах).
Няма да се придържаме стриктно само към програмата на Монтесори, както и не писах, че имам Монтесори квалификация. Написах, че имам свое дете на 2год., с което се занимавам усилено (по програмите на Монтесори и Г. Доман) и имам много добри резултати. Има и много руски автори, които, съм сигурна, че Вие не ги познавате. Това няма да е «Школа на Монтесори».
Когато се роди дъщеря ми, аз сериозно се замислих за подобна школа или център за ранно развтие и открих, че във Варна никой не предлага подобно нещо, за съжаление. Иначе щяхме да сме първите желаещи.
За бъдещия център ще изберем най-доброто от най-известните и и утвърдени методики за работа с деца. А Ваше право е да изберете.

От известно време се ослушвам за такива центрове и искам да водя щерката поне веднъж седмично. Ще следя темата с интерес

 stefmari много искам да намеря книгата на Масару Ибука за която спомена, но ми се струва че или доста отдавна е публикувана или не е издавана на БГ? Питам за да се ориентирам къде да я търся

stefmari  хубаво е да се предлагат алтернативи на яслите/градините.
Аз бих помислила за по-различно наименование от "детски център за ранно развитие", това ранно развитие на мен не ми допада .

Детето ми посещава Монтесори предучилищна (от 2 1/2 до 5 годишни), където ходи 3 пъти седмично от 9 до 1 часа. Както са писали и преди мен този вид система е доста разпространена на запад.
Въпреки че на 12 деца има 4 преподавателки, с детско пед. образовние, последвано от 2 години след дипломна квалификация в Лондонската школа-Монтесори, и доста години опит по Монтесори, нашата предучилища се води "по метода Монтесори", а не директно Монтесори.
Има доста различни неща в законово положение ако се обявиш за "Монтесори градина..".

Ако е само за 60 мин на ден само незнам как би могла да развиеш светоусещането у децата което е характерно за Монтесори възпитаници .
Успех в начинанието

Звучи ми сякаш малко лично си приела нещата. Недей! 

В този случай няма ли едно училище Монтесори в София?
И то по тази система ли се води?
Дайте нещо да прочета, общи насоки някакви, обаче на български, моля не ме мъчете с руски.

Така или иначе си от Варна, защо не помислиш като за начало за някакъв детски център през туристическия сезон? Ние бяхме това лято в България с децата за две седмици, определено усетих нуждата от такова нещо. Не съм търсила сериозно, но пък си мисля, че такива неща сами трябва да те търсят.
Нашите деца например много обичат да правят нещо, да има проекти, и не само те са така. Водих ги в детски център в София, но търпението им се изчерпваше за около половин час - след това или ги намирах да рисуват с каката, или да играят на каубои с баткото от персонала.
Огледах се на морето за някакъв детски клуб с проекти, но видях само един - беше на детски лагер за русначета, при това за по-големи деца (работеха самостоятелно с пирографи например, моите са още малки за такова нещо). Иначе детските алтернативи на морето, като изключим плажа и басейна, бяха шумни, адреналинови, свръхкомерсиални и незаслужено скъпи.
Така ще можеш да привлечеш вниманието и на деца на чужденци, няма да се чудиш как да конкурираш детските градини (нали и без това са във ваканция през лятото), и ако ти трябват помощници, ще можеш да разчиташ на ученически труд.

В този ред на мисли да ти нам още една идея или по скоро насока.
Моето дете ходи на ясла /дано и на градина/. Няма как да си позволя да не е така. Затова аз бих искала в подобен център да има разграничение в подхода и за такива деца. Да се използва това като база и като даденост.  Това което говориха за "шаблонизирането" важи в пълна сила за тези деца.
Просто през някои неща и игри те са минали и няма да са им толкова интересни.
И другата ми вечна болка - работно време. Както моето, така и на въпросния бъдещ център. Да има и съботно - неделни занимания, а не само игрални зали.

Ще следя темата с интерес  Идеята ми допадна