КГБ = Клуб на Готините Баби - 213

Пътувахме и натам, и насам чудесно. Благодарим на ПИПИ и нейното момче. Още веднаж да благодаря на неуморната КАГ, усмихната, лъчезарна, готина, която ни беше повече от екскурзовод. Видяхме Историческия музей, Панагюрското златно съкровище, къщата на Райна княгиня, етнографски музей с изложени различни занаяти, типични за този край. Много ме впечатли килимарството и невероятния труд при ръчното изработване на  килими. После малко почивка, че от много ходене ни заболяха гъзобедрените стави. После на тържествена вечеря, с тостове, наздравици, смях и много приказки. Имаше и торта - видели сте я. Много вкусна! След това на голямата тераса на хотела имаше свирене и пеене под съпровод на китара. Имаше и танци, и съгряващи напитки. И отново приказки и много смях. Е, зарязахме бдителността. На тези години явно не се интересувахме от компроматите. Напротив - колкото повече, толкова повече! Поводи за завист, колкото искате!
След толкова положителни емоции сме спали като къпани. Сутринта по едно ободряващо кафе, а някои и по две, но в една чаша, за заблуда на околните. ЯНЕ, горят ли ти ушичките?
После на пазар - всички магазини работеха, защото в града имаше много туристи. Търговията процъфтя - страхотни хавлии и хавлиени кърпи на заводски цени и много качествени.
Дойде време да се позиционираме, за да можем да гледаме въстановката. Е да, ама не. Природата беше решила друго. Започна тържеството, започна и леко да вали, докато в един момент не плисна майския дъжд. Хората се разбягаха, други останаха, а артистите бяха непоклатими. Имаше гърмежи, топурдия, абе въстание е това, не е шега работа. Е, така премина времето ни - в шеги и закачки, научихме оригиналната рецепта за яйца по панагюрски, научихме и още неща за този борчески край. Още веднаж благодаря на нашата дружка КАГ - гостоприемна и много готина!