Пускам тази тема да се посмеем една на друга, за "страха от раждането". Мен специално ме беше много страх, изчетох де-що видя, нафилмирах се и така. Сега 2г по-късно стоя и се смея сама на себе си, защо? Защото си мислех, че раждането е най-трудната част😂😂, мислех че бебетата само спят и ядат. Е, раждането се оказа най-лесната част. После хранене на 3ч, колики, зъби, прохождане... още немога да си отпочина. Нищо след 10г ще съм добре 🤣🤣🤣
- Публикувана: 19 апр. 2023, 00:49 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2023, 20:54 ч.
Как сте след раждането?
На последното изречение на авторката само мога да се засмея....🤣🤣🤣
Мен повече ме беше страх по време на бременността,дали всичко ще е на ред,нямах търпение да дойде момента.По време на раждането ми дойде едно мечешко спокойствие,не съм се притеснила и за секунда.Вече като се прибрахме в къщи,тогава дойде истинското притеснение,хвана ме депресията и не знаех как ще се справям със всичко и да видиш бабата как дотърча към вкъщи с двеста 
.Трябваше ми една седмица да се окопитя и после всичко си дойде на мястото
.Трябваше ми една седмица да се окопитя и после всичко си дойде на мястото 
Към 4тата година става по-леко. Чак съм се наспивала и съм бременна с второ 😹😹😹😹
Иначе аз се борих много години да забременея, стана, рискова бременност, но с едно невероятно спокойствие и кеф… просто не можех да си представя след ада, да е зле. Е много зле беше. Дъщеря ми не спеше, не ядеше нищо и под никаква форма. Пролази и стана рано, мяташе се, удряше се, викахме й 20минутката, защото около година се будеше на 20мин… е страхотно дете, но ни стопи лагерите с хиперактивност. С много работа нещата се оправиха. Още има прояви… навих се на второ, само защото знам, че няма време от репродуктивни проблеми и защото тя също има нужда от второ. Какво ще стане, ще видим. Пак обаче не изпитвам страх от раждането. А след първото имах толкова драми, че дори в момента карам много тежка втора бременност, баш заради това.
Иначе аз се борих много години да забременея, стана, рискова бременност, но с едно невероятно спокойствие и кеф… просто не можех да си представя след ада, да е зле. Е много зле беше. Дъщеря ми не спеше, не ядеше нищо и под никаква форма. Пролази и стана рано, мяташе се, удряше се, викахме й 20минутката, защото около година се будеше на 20мин… е страхотно дете, но ни стопи лагерите с хиперактивност. С много работа нещата се оправиха. Още има прояви… навих се на второ, само защото знам, че няма време от репродуктивни проблеми и защото тя също има нужда от второ. Какво ще стане, ще видим. Пак обаче не изпитвам страх от раждането. А след първото имах толкова драми, че дори в момента карам много тежка втора бременност, баш заради това.
На последното изречение на авторката само мога да се засмея....🤣🤣🤣
Планирах да раждам естествено, но разбира се четох мнения и за секциото. Честно казано не мога да повярвам колко лоши неща бяха изписани за него. Не мога и да разбера защо е нужно да има mom shaming. В крайна сметка напълно неочаквано родих секцио по спешност, буквално час след като отидох уж за преглед. Ами имам само хубави спомени, чувствах се добре, нищо не ме болеше. Само при раздвижването, но определено беше поносимо, а аз по принцип не издържам на болка грам.
На 3-тия ден си ходех нормално, когато се прибрах след 5 дни, се разхождах всеки ден по час с майка ми (разбира се с почивки), понеже бебето трябваше да остане още малко в болницата.
В момента имам още 4-5 кг за сваляне, минаха 6 месеца. Бебето има и лоши моменти, имахме повече от месец период без нормален сън, но като цяло се справяме. Нямаме никаква помощ от баби и дядовци, изнервяме се, изморяваме се, но в крайна сметка човек прави бебета, когато е готов и емоционално, и физически за това. Не съм и очаквала животът ми да влезе бързо в релси. Чувствам се прекрасно като майка дори да не ми личи винаги.
На 3-тия ден си ходех нормално, когато се прибрах след 5 дни, се разхождах всеки ден по час с майка ми (разбира се с почивки), понеже бебето трябваше да остане още малко в болницата.
В момента имам още 4-5 кг за сваляне, минаха 6 месеца. Бебето има и лоши моменти, имахме повече от месец период без нормален сън, но като цяло се справяме. Нямаме никаква помощ от баби и дядовци, изнервяме се, изморяваме се, но в крайна сметка човек прави бебета, когато е готов и емоционално, и физически за това. Не съм и очаквала животът ми да влезе бързо в релси. Чувствам се прекрасно като майка дори да не ми личи винаги.
Страшното дойде, след като родих второто и то започна да пълзи Направо сега ми е смешно като кажат на някои, че им е трудно с едно.
Пък най- страшно е като са 2-те болни, изживях малък ад декември. И двамата с хрипове. Малкото буквално за една нощ се влоши значително. Ходихме през ден на лекари, а колко пари оставих за лекарства...
Направо сега ми е смешно като кажат на някои, че им е трудно с едно. Пък най- страшно е като са 2-те болни, изживях малък ад декември. И двамата с хрипове. Малкото буквално за една нощ се влоши значително. Ходихме през ден на лекари, а колко пари оставих за лекарства...
На мен хич не ми е смешно 🤣🤣, казвах си на 1г ще се окроти... Годината мина, две дойдоха. Вече нямам лъч надежда в тунела, за това си давам кураж с това, че родих млада на 23г, след 10г ще съм на 33 ... тя ще е самостоятелна, ще се търкалям в леглото и така цял живот🤣🤣. Иначе аз бях "куражлийка", въпреки че не търпя на болка бях решила, че ще раждам нормално. Последният месец така се бях сковала, че се надявах да стане нещо и да мина секцио😧😧, така и стана тоновете на бебето спряха, толкова се уплаших и обвинявах, че съм мислила такова нещо. Всичко слава Богу мина добре, но ей това гъзенце ми стъжни живота. Ляга в 03:00, става в 12:00-13:00, злоядо, нервно, енергично, инато, ревливо. Първите 4м изобщо не спеше придремваше по 15-20мин, колкото да си почине- денонощно. 4м изкарахме само на яйца и пържоли, че са по-бързи😂😂
Дори и като не са при вас (баби, лагери например), пак ги мислите и се тревожите. 
След второто дете спокойно мога да кажа, че е до бебе. Синът ми( почти на 5) първите 2 години се будеше много често през нощта, дъщеря ми ( на 5м) си спи, буди се само веднъж да суче. Тя е толкова спокойно и тихо бебе, усмихната, доволна, щастлива от живота. Той сега вече е малък мъж. Откакто е проходил е почнал с дивотиите, палав е, пълен с енергия, беля след беля прави и ме гледа в очите как ще реагирам. Иначе няма агресия в него, което много ме радва. Имах притеснения като тръгне на градина как ще е, защото е по-палав, но изобщо няма проблеми с другите деца. Само понякога ми липсва тишината вкъщи, вечер като заспят двамата е толкова тихо и приятно.
Препоръчани теми