Практикуващи педагогическо захранване-да се преброим

Много се бях запалила по ПЗ, и все ви чета, ама моят юнак е с АБКМ, и последвал много сериозен запек, та затова се отказах от ПЗ-трябваше да го храня само с 5-6 вида храни...Обаче, както писах в други теми, Мартин не проявява никакъв интерес към храната-отваря си устата само на определени клипчета по ТВ. Иначе само като види лъжицата и почва да пищи. Ама ние сме си виновни де. Затова се връщам към ПЗ. Предлагам пюрето, докато сме на масата всички, естествено той даже не го опитва. После му връчвам краставица, оризовка или нещо друго. И той изяжда не повече от 10 грама. Не посяга към нашата храна(и по-добре  , че хич ме няма в готвенето и я караме само на поръчки). От вчера се опитвам да слагам на масата само неща, които и той да може да яде(боклуците си ги хапваме тайно с баща му, когато заспи). Днес му дадох череши-изяде 3, ама пак му ги тикнах в ръцете, не пожела да си вземе от масата. И основно си мина на кърма. А ще ми трябва време, за да възстановя предишните количества мляко, защото пред ТВ изяждаше по около 300 грама храна дневно, и правеше паузи от 4-5 часа без сукане, което ми беше много удобно, и това целях. Сега крачка назад( за мен), но се надявам да е крачка напред за дребния...И какво пране ме чака, леле с тия череши какво стана...Ама не е лесно(уф, разводних си поста, сори)...

Иначе как ви се струва, на прав път ли съм с моето злоядо диваче?

И още нещо да попитам-не се ли притеснявате да се храните от общи съдове и прибори с бебоците? На мен лично това хич не ми допада...Нали кариесите се причиняват от бактерии, които живеят в човешката уста(която е по-мръсна от стредно статистическа WC), и се предават чрез ползване на общи прибори, целуване, облизване на биберони и т.н.

При нас проблема е почти същия като при Desiteam. Нашето мъниче също яде САМО на реклами и някои клипове, с тази разлика, че сме по-големи и вече разбира всичко и не винаги се лъже с рекламите.  Сядаме заедно на масата и се храним пред нея сладко-сладко, но тя си играе с нейните неща и изобщо не ни обръща внимание. И да мляскаме и да се облизваме няма да й направи никакво впечатление. Питаме я иска ли да опита само от нашата храна, естествено последва категоричен отказ и плач при вида на лъжица. Изобщо няма желание да опитва каквато и да била храна. Просто за нея не представлява никакъв интерес храната, каквато и да е тя. Ако случайно изяви желание за коричка хляб /хляба и краставичката са  единствените храни от масата, които има вероятност да поиска!/, започва да си играе с хлебчето, да го рони, но не и да яде. Как да се справим?

  Тъкмо тази тема си мислих да засегна,още повече,че тука някъде прочетох как някоя майка предъвквала хапка и после я давала на детето си.Това не е правилно,особено ако се касае за майка с много и нелекувани кариеси или с гингивит или пародонтит.Устата на такъв човек "гъмжи" от стрептококи (основно Str.mutans) и др.патогенни бактерии.А колко са хората които могат да се похвалят,че нямат нито един кариес или болни венци,дори само с леко кървене?Може би около 1%.Все някога тези бактерии попадат и в устата на детето,защото те са навсякъде около нас,но е по-добре да стане по-късно и не в такива големи количества.Известно е,че в началото при пробиването на зъбите минерализацията им не е толкова добра,колкото може да стане с времето под влияние на екзогенни фактори(храна,флуорид ).Тогава те са най-неустойчиви.Дали ще има,обаче едно дете много кариеси зависи основно от гените и не е фатално,ако попадне в устата му някоя и друга бактерийка.
  Аз лично,когато давам на детето ми от моята чиния гледам да е в началото на храненето от местенце от което още не съм яла или с чист пръст,или с негова чиста лъжичка.За сега го пазя от моите бактерии,въпреки,че имам сравнително малко и то лекувани кариеси.
   

Сладкишка, на каква възраст е дъщеря ти? И какви са тези нейните неща? За храна от нейната чиния ли говориш или за играчки?
desiteam, на много места попадах на един и същ отговор относно това, какво се прави, ако детето е злоядо. Съветват майките първо на първо да се успокоят, ама наистина да не мислят, дали детето е яло или не. Да оставят детето само да се грижи за това. Детето няма да гладува, противоестествено е. А и гладно дете няма да играе спокойно, гладни деца плачат.
Знам, колко е трудно да спреш да се притесняваш, че детето ти не яде. И моят бебок не е от много ящните. На 6 месеца, когато тъкмо се каних да го захраня, му откриха инфекция на пикочните пътища, и се захранихме с антибиотици   Две седмици го тъпчех насила с лекарства, и той така се е наплашил, че след това просто нищо не даваше да му сложа в устата. Почна да пробва микро дози едва след 3 седмици, и то много малко, ту взима, ту не, а ако пробва, то само 2-3 и губи интереса. Тогава много завиждах на мами, които питаха по форуми, какво да правят, ако детето не иска да се ограничава с 3 микро дози от всеки продукт, а иска още и още. Продължавах редовно да го взимам на маса, но, се признавам, постоянно се борех с желанието да му набутам нещо да хапне пустото ми възпитание, не можах да се отпусна, все се вайках, че детето ми никога няма да иска да яде. А след това той изведнъж прояде, започна да се протяга към храна, да пробва всичко с удоволствие. И тъкмо се зарадвах и се успокоих - и интересът му пак намаля. Пак спря да взима храна от моите ръце, ядеше само големи парчета, които може да държи сам, особено банани и кашкавал. Но аз вече съм станала по-спокойна, реших да отпусна нещата и да чакам. И преди няколко дни той започна да яде сам. Вече му слагам отделна чиния и в нея подреждам няколко храни, например ориз, елда или леко намачкан картоф; вадя от супа варени зеле, моркови; пиле, яйца, кашкавал, домати, краставици... И той се храни с ръце. Много е несръчен и повечето неща ги разпилява, голяма свинщина става, но затова пак той се старая да се храни сам! Старая се да не му мисля, колко всъщност му попада в коремчето, а колко изпуска на пода. Осъзнах, че колкото повече се притеснявам, толкова по-малко ще се получава.

Bungichka, тази работа с флуорида ми е съмнителна .
Иначе не бих дъвкала храна на малката.

Деси, аз отделям на малката неща в "нейна" чиния, не давам от нашите, а пък с нашите прибори абсурд. Има си нейни. Защо трябва да е от " нашите" чинии за да е от масата? СЪщо така никога не съм давала предъвкана храна. Това не е част от ПЗ, просто трябва да се дават микродози от разнообразна храна, не е необходимо тя да е предъвкана от някого или с приборите на някой друг. 

My Moonka като прочетох поста ти за злояди деца и малко се поуспокоих.Малкия е като цяло злояд и много отбира храната.Когато сме на масата давам от нашето ядене дотолкова доколкото на него му е позволено да яде и не съм си мислила че мога да му слагам така в чинийка от всичко и той сам да си хапва от там.Ние сме на 7 месеца и май вече не е зле да го подхвана с тази процедура.И той на моменти яде повече а друг път по много малко.Аз все още не съм превъзмогнала спокойствието и да го оставя да яде когато заплаче че е гладен и все пак си спазаваме режима.
Като цяло не наддава добре и за това смятам че е много капризен и постоянно има едно скрито безпокойство у мен.

От ПЗ само със стоенето на коляното докато се храня не можем да се справим с моя син.Той така размахва ръце,че аз изобщо не мога да се нахраня.Затова стигнах до компромис.Храним се на ниска маса в хола и той седи до мен на дивана или го слагам на столче за хранене,прилепено до масата.
  Няма нищо съмнително,правени са многобройни проучвания и има цяла индустрия.

Tandoori (всеки път като прочета ник-а ти, така ми се дояжда едно chicken tandoori ), виждам, че твоята Елена и моята Мария са на една възраст, но и ние като при Ви сме предимно на кърма и по няколко лъжички от нашата храна един-два пъти на ден. Аз ще тръгвам на работа през септември и дотогава трябва да заместя дневните кърмения, както си направила ти. Моля те, разкажи за колко време се случи това при вас и как по-подробно.
На питането ти за храненето на Елена - защо не пробваш да я кърмиш през деня непосредствено след всяко хранене с твърда храна? Нещо като "десерт". На мен Мария никога не ми е отказвала да посуче, дори и да не е гладна. За два месеца 320 грама са "незадоволително" наддаване, както казваше предишния ни педиатър , ама нали затова го смених. Не че е толкова важен кантара, щом детето е здраво и жизнено, но ако й предлагаш кърмене през деня и не ти отказва - толкова по-добре!
Благодаря на My moonka за преводите и за съвета да оставяме бебето да го храни друг човек - ще опитам тези дни, стига да се намери мераклия .
Що се отнася до децата, които ядат на реклами - смятам, че това е много погрешно. Телевизорът не бива да работи, докато храната е на масата - това правило спазвам независимо дали се хранят възрастни или деца.

My_Moonka, мерси за страхотната идея, ще пробвам скоро някой ден на обяд друг да нахрани бебка.
desiteam, никога не съм облизвала бибероните на баткото /бебка поти не ползва такива/ , много нехигиени4но ми се струва. А гледам, е майките в парка редовно го правят
Tandoori, вие много си похапвате, браво! И вее ядете сирене, жълтък, кисело мляко... Така ли препоръват лекарите при вас? Аз още не съм давала тези храни, тези дни смятам да вклю4вам сиренето. И аз като prokibar смятам, е можеш дадаваш сукането "за десерт", едва ли ще ти откаже бебка.

Педиатърката ни ако я питам само на изкуствени каши и АМ ще я гледа Не, това е схемата, която имах с баткото от алерголожката ни в БГ, въвеждани са пак по специална схема и не яде огромни количества разбира се. Много други неща няма да кусне скоро( поне до годинката), например краставици, домати, череши, сол, захар, прясно мляко, сметана, свинско месо и т.н( списъка е дълъг).

Тези неща са базирани обаче на нашата лична история в семейството с алергии и т.н.



Prokibar, аз я захраних на 6 месеца навършени. Целия процес ми отне 3 месеца, т.е реално отскоро започна да не суче съвсем през деня.  Елена проявяваше интерес към нашата храна още като беше на 4 месеца, но аз си настоях на своето и чак на 6 я захраних. Започнах с малки дози, като си записвах реакция ако има на нещо. До средата на 7 месец не беше заместила и 1 ядене. Само опитвахме какво понася, какво не. После в средата на 7 месец започнах да давам закуска сутрин ( редовно), към края на 8 месец вече ядеше и обяд и следобедна закуска. И от началото на 9-ти яде и вечеря.
Ако нещо по-конкретно те интересува, питай.

My Moonka, детенце е на две годинки и половина. От раждането е много злояда. Ако не настояваме много за яденето и не я залъгваме няма да потърси храна. Случвало се е когато пътуваме да не яде през целия ден и изобщо не търси храна, нито като бебе е плакала за храна. А тези неща, за които писах са играчки и други предмети, които в момента са на масата или около масата.

Сладкишка, аз мислех, че е по-малка...
Явто у нея вече се е сформирало трайно негативно отношение към всичко, свързано с хранене. С по-малките деца е по-лесно, те забравят бързо, ако не са захранени правилно, оставяш ги няколко дена само кърма и след това започваш на-ново по нови правила. При по-големи не знам, как се прави. Но пак едва ли има друг начин да я заинтересувате с храна, освен с личен пример.  Хубаво е да намерите начин да ходите на гости или да каните при вас деца, които ядат добре и с апетит сами, и дъщеря ви да ги гледа по-често. А ако не и предлагате нищо цял ден, а просто да оставяте храна някъде, където тя ще я вижда и може да стигне?

Ами посяга единствено към сладки неща - бонбони, кроасани, вафли като ги види. И към хляб /по-рядко/ и краставичка. Това ще е нейното меню, ако трябва да я оставям да избира храна. Притеснена съм...

Въпросът е дали наистина е необходим. Не знам защо, но имам чувството, че напоследък стана модерно първо да се създава пазарната ниша, а после да се правят "проучвания", които да потвърдят "необходимостта" от даден продукт...