Да се завърна ли в България

Само тази работа ли има там в държавата, в която си? Нарочно питам така абсурдно, защото по твоите думи излиза, че трябва да търпиш този грубиян, за да не се върнеш в България. Така ли е? Има ли други позиции в сферата, в която работиш? Потърси причината за твоята неувереност - мислиш ли, че са ти направили услуга, като са те наели? Дължиш ли им нещо? Ако не, кандидатствай другаде и задължително си вземи две седмици отпуска за интервюта.

Връщай се. В Бг. работа няма само за мързеливите дървени философи.
За 3 г. е ясно, че в тази държава няма да постигнеш нищо.
Ще продължаваш да живееш с гадежето, за да си делите наема и разноските. Явно вече сте си омръзнали, но се търпите. Ако стигнете до бебе - заради разходите и ангажиментите по него ще се обезличиш съвсем. Ще останеш в къщи да го гледаш и да обслужваш и детето на свекървата. Ще се невротизираш още повече.
Според мене няма смисъл да се крета и вегетира някъде си, само за да се водим в чужбина. Като не ни хареса там - има евтини билети към БГ. Тук е лесно, половината от проблемите ще ти отпаднат.

Напоследък на много магазини и заведения виждам залепени обяви, че търсят персонал. Говоря за София. Иначе то е ясно, че в малкия град няма да те чака на готово прекрасната работа с добро заплащане. Но в провинцията няма как хем без образование, хем за нормални пари. В София може да докараш до към 1,600 на месец, ако си без особена квалификация.

Не знам каква работа работиш там, но тук заплатите в Лидл и Кауфланд са съвсем нормални. Може да си касиерка. Имаш допълнително здравно осигуряване, ваучери за храна (и то май 200 лева). Работата е на смени и винаги може да ти се падне един глупак за шеф.

А дали не си от онези прекалено чувствителни хора, които приемат всяка критика като обида?
За мен е нормално мениджърът да посочва грешките,да коригира начина на общуване и да изисква подобряване на работата, вместо рев и треперене.
Това първата и единствена работа досега ли ти е? Обмисляла ли си курсове за повишаване на квалификацията?
Без образование и с това притеснение трудно ще надскочиш сегашната си позиция. Работи в тези 2 направления - самоувереност, вслушване в чуждата критика и подобряване на собствените професионални качества, защото трудът е стока и целта ти трябва да е да го продадеш на по-висока цена и срещу по-добри условия.

Не, не се връщайте. Просто си сменете работата там и помислете защо сте с човека до вас, след като не ви подкрепя в трудните за вас моменти. В България е страхотно, има всичко, животът е прекрасен, но за хората, които не са роби от сутрин до вечер на някого за едната смешна заплата. Доста и от тези с добро образование блъскат за жълти стотинки по 9-10 часа и са без перспективи пред себе си.  Тук се иска още по-силен характер и психика, защото сме си диваци, които са на принципа на другия да му е зле. Просто сменете работата и откачения си шеф. И бълг. шефове не са по-различни, с тази разлика, че ще се чудите да се отоплявате ли, да се храните ли, сметки ли да плащате.  С едната ниска заплата е това, а без силна психика и наистина сериозно образование как ще се борите, за да не сте от оцеляващите, а от живеещите хора.

Не видях да си писала какво работиш и какви позиции търсиш. Така че ако може да споделиш, може да ти дадем по-насочващи съвети.
Първо имаш нужда от почивка. Така че да, ако можеш си вземи отпуск и излез от тази среда, за да обмислиш нещата и с какво искаш да се занимаваш. Дали да се върнеш в България не мога да ти кажа. Мога да кажа със сигурност, че и тук има такива идиоти - от по-леки случаи до по-тежки. Разбира се има и свестни мениджъри както там, така и тук. Разбирам какво ти е, защото съм била във всяка ситуация - да ме следят до степен да ме подслушват зад вратата ежедневно, да ми крадат идеи и да представят за свои нещата, които правя, да ме обвиняват за чужди грешки и че не приемам негативна обратна връзка, защото не съм съгласна с обвиненията. Наричали са ме непрофесионалисти, неетична, враждебна, питали са ме за перфектна ли се мисля. Като четеш, ще кажеш, че съм най-ужасният служител. В същото време винаги съм имала прекрасни колеги и съм създавала страхотни приятелства навсякъде. За съжаление няма перфектна работа, перфектна среда и хора. Това не означава, ще трябва да спрем да ги търсим своето място обаче. Така че поплачи си, но не се отчайвай. Ще намериш своето място със сигурност. Направи си план, спести пари, започни някакви (онлайн) курсове, за да подобриш квалификацията си. Работиш по 10 ч. И не си спестила пари, толкова ли малко ти плащат? Тогава най-вероятно със сигурност не е твоето място.
Струпало ти се е едновременно доста - гаден шеф и незаинтересован приятел. Нормално е да си емоционална и тревожна. Усещаш се без изход вероятно, заради това гледаш към България. В друга ситуация дали би мислила за нещо такова? В хубавите моменти пак ли се прокрадваше такава мисъл или не?

Съгласна съм с Rumi11111.
Като те обхване носталгията и изведнъж почваш да идеализираш клоаката от която си избягал.
Хубаво ще иде в София - с какви пари?
И там шефовете са "прекрасни". Не те овикват, не те обиждат и е голям кеф нали?
Пак питам, като свършат спестяванията как ще се върне обратно?
Имам приятелка в София. Работи като продавачка и още живее с техните защото с тая смешна заплата не може да си позволи да се изнесе.
А как ще успее сам човек?

Аз за толкова години в чужбина се научих на едно нещо - да не им мълча. Последно заведох дело срещу шефа ми за физически тормоз. В момента е по-нисък от тревата. В България вероятно щях да съм освободена от работа и да получавам обезщетение от 300 лв. И в България са се отнасяли с мен като с парцал както съм "тяхна" и не съм чужденка. В чужбина поне ми плащат и имам права, които знам как да защитавам. Ей там е разликата.

Каква е работата, звучи като офис позиция, в същото време без образование? Кофти шефове навсякъде има, но да се твърди, че България е клоака... Ами не е. Който може в чужбина, може и в България, в чужбина дори е по-трудно- манталитет, език, ако щете имена.
Ако не се чувствате добре и не можете да си намерите друга подходяща работа, се връщате в България и продължавате живота си.

Не прави тая грешка. Много може да напиша. Ще съжаляваш. Не знам колко време си  там, но тука хората" еволюират". Аз такова чудо не съм и сънувала.
Смени работа, град. Ако ще и държава, само тук не се връщай.

Всъщност справяш ли се с работата си?
Приятелят ти, често ли трябва да те утешава и да се бори а трудностите вместо теб?
Нямаш средно образование?

Надявам се авторката да се появи в темата и да каже в кой град е и каква работа търси. Мога да успея да помогна.

В чужбина е така. Дискриминацията към нас (българите имам предвид) е огромна. Особено в такива чужбини като Англия, Германия и Франция, където ходят да работят най-голям брой българи. Аз работя с чужденци вече 12 години и дори и пред квалифицирани хора показват отношението си, при положение, че най-малкото ние сме по-образовани от тях, говорейки 2 чужди езика, докато те говорят само родния си. А към нискоквалифицираните е още по-зле, на тях се гледа като на бели роби, защото местните работодатели знаят, че ако се върнете, ще умрете от глад и нямате избор. Така че ако искаш не просто да припечелиш някой лев, а да живееш и да се развиваш там, трябва да свикнеш. Не носиш никаква допълнителна стойност на работодателя си. Там треперят над тези от бившите им колонии и над лилавите и всяка по-голяма фирма иска да наеме такива, защото имат квоти за diversity. Ти си християнка и европейка, така че един лилав да има, ще го предпочетат пред теб.

Както ти казаха вече, гадни шефове ще имаш не един път през живота си, трябва да се научиш как да отреагираш в такива ситуации и как да си подбираш битките. За да ти дадем съвети, трябва по-конкретно да кажеш какво работиш. Минава ли някаква част от тази комуникация писмено, за да можеш евентуално да докажеш тормоз и лошо отношение? Можеш ли да си вземеш по-дълъг болничен или отпуск, за да си търсиш друга работа? Имаш ли опция за вътрешнофирмено преместване, в друг офис/филиал/обект или поне на друга позиция, така че този да не ти е вече шеф?