Проблем с приятеля ми

Щом е на антидепресанти, явно и той има своите проблеми. Само че се опитва да си ги решава по странен начин, като те изнудва емоционално.
Ти нали разбираш, че това не е нормално? Още повече, след като ти си преживяла толкова тежка загуба.
Искаш да се върне миналото, когато той не се е държал така. Не виждам как може да стане.

Ох, мило момиче, така ме жегна за теб....

Мама щеше да ти каже, да не правиш нещо, което го чувстваш леко насилено, заставящо, задължително. Че ти имаш право ясно да ти се чува гласа и зачита волята. Също така, да го обереш малко, да му кажеш, че така си решила ТИ и нямаш потребност да се обясняваш.
Също така, че живота е пред теб и ще имаш още любови, даже и големи и тази не си струва, ама грам!

Сорри ама ако ще се самоубива да го прави сега а не после като има и деца . НО не му ярвай - това е женски маниер да стане на неговата

Момиче, прочети следващото много, много, ама МНОГО внимателно и хубаво го запомни: направи всичко възможно тоя мухъл да не те забремени докато ще се самоубива, че после не той, а ти ще искаш да си метнеш въжето! Да, да, ясно ми е - млади сте, не искате и не мислите за това сега. Ама ти запомни, че в живота е като на общите снимки - всеки първо гледа него си.

Съжалявам! Като майка бих те посъветвала да бягаш далеч от такива. На 20 се предполага човек да бъде зрял, а това ми звучи като сага на тийнейджъри. Няма да се самоубие, не се притеснявай, както казаха - това са женски номера.

В която и да е аптека младият господин ще може да открие географска казта за търсене на топки. Научете го да ползва компас и ще ги намери

Хич не ти трябва такъв приятел. С времето ще става по-зле. Бягай далеч от него.

Мило момиче, съжалявам за загубата на родителите ти. Това е труден период за теб, и ще ти е нужно известно време докато се стабилизираш. За съжаление точно когато човек е обезверен и уязвим, става лесна плячка за всякакви емоционални пиявици. Склонна си да се ловиш "за сламка" и да си мислиш, че можете да се спасите, да сте си опора, и да се извадите от дупката взаимно. Но не е така. Двама уязвими и нестабилни човека могат само да затънат още повече. Моят съвет е, да скъсаш рязко и без обяснения с този индивид. Окончателно - късаш, изтриваш, блокираш, без никакви последващи контакти. След това се погрижи за себе си. Излекувай душата си. Поскърби на воля, а след това си направи план за живота, изправи се и продължи напред. Родителите ти са си отишли, но ти носиш всичко това, което те са заложили в теб - като грижа, възпитание, любов. Имаш вуйчо и баба, имаш сигурно други роднини и приятели. Така че ревизирай и заздрави тези връзки, за да не се чувстваш сама  и изоставена - явно не си. След това си набележи стъпките в професионалната област, постави си някакви цели (малки или големи - ти си знаеш), постави си някакви срокове, и действай. Когато станеш спокойна, самоуверена и реализирана, ще привличаш и същите хора.
Разбира се че е важно човек да има партньор (приятел, гадже, любовник). Но на тази възраст връзката трябва да носи само хубави емоции - да те кара да летиш, да се усмихваш, да мечтаеш, да те зарежда със сила и воля да постигаш неща. Човекът до теб трябва да те гледа с желание и обожание, да се забавлявате и да нямате търпение да се видите, защото ще изкарате прекрасно. Всяка "връзка", която те натоварва, напряга, кара те да се чувстваш несигурна в себе си или в другия, кара те да плачеш и те изпълва с тъга - това не е връзка, това е тежест, която само ще те спъва.
Извинявам се че се получи толкова дълго, но съм чувствителна по темата, и много паля като прочета как млади момичета губят времето си и влагат чувства и усилия в подобни подобия на "връзки".

Много добър пост на АнаИва. На 100% споделям написаното.

И ще дам пример с моя живот. На 20 г. излизах с един младеж, с който се познавахме от гимназията, 2 г. по-голям, учехме в един и същи университет, различни специалности.  Много си допадахме, можехме да ги говорим с часове или да миткаме по улиците. В един момент като че ли нещата тръгнаха към връзка и точно тогава той се спря. И каза, че много ме съжалявал, защото нямам родители, но съжалението не е добра основа за сериозна връзка. После го разбрах - съжалението ни поставя ни в неравностойно положение един спрямо друг. //За незнаещите четящи обяснявам: майка ми почина, когато бях на 15 г., а баща ми веднага се пропи, така че реално нямах и него; той почина, когато бях на 27.//

И аз съм съгласна с предните два поста.
Авторке, загубата на родителите ти те прави видимо уязвима за такива "спасители", които да те засмучат в техните психопатии и да те заградят само за тях, отделяйки те от всички, точно защото мислят, че нямаш защита.
Заздрави отношения с роднини и приятели. Бъди по-мнителна към мъжете, особено, когато усещаш, че нещо не е наред.
Ще се справиш! ❤️

До модератор - моля темата да бъде заключена.

Истината е като леката жена - всички я искат, но никой не я обича.