Аз съм кандидат-многодетна и недоумявам от първата реакция на майка ми, че даже и на свекърва ми (тя иначе е доста тактична), както и на една приятелка. Откакто се помня съм мечтала за 3 деца, но не съм го споделяла с почти никого, само мъжът ми знаеше, казвала съм го и като тинейджърка, но предполагам са го взимали на шега. А реакцията на въпросните хора е недоумение, че даже и въпроси от сорта - ама ти си решила да го оставиш (при условие, че съм едва ли не в 6я месец ). При това като съобщавам новината нарочно го казвам така, че да не остане и съмнение, че бебето е наистина желано. Знам наистина, че 3 е малко извън "нормата" от макс. 2 и затова бързам да разсея съмненията предварително, че сме направили бебето "случайно". И въпреки това не могат да се зарадват първо, ами веднага задават нелепите си въпроси. Тъпо ми е, че не казах първо на баща ми - той със сигурност щеше да се зарадва. Не си мисля и че е кой знае каква загриженост - имаме прекрасни условия да отгледаме и още едно дете, а и на майка ми и веднага казах, че няма проблем и секцио да е както ме увери и лекарката (2то беше със секцио).
Сблъсквали ли сте се с такива неприятни за вас реакции?