Не искам да се обвързвам, а ме е страх от самотата

И аз мислех, че не съм готова да се обвържа докато не срещнах човека, с когото искам да остарея.
Обвързването:
- не пречи да работиш и да се развиваш;
- не спираш да планираш бъдещето, дори напротив;
- не пречи да поддържаш стандарта си на живот ни най-малко;
Освен това:
- дискотеки и купони винаги ще има, дори когато се пенсионираш;
- всеки си има нуждите и потребностите, но това не пречи на семейния живот;
- миенето и прането си ги има винаги- и за теб и за него...

Виждането ти за обвързването е напълно погрешно. Нямам представа защо гледаш на него като някакво заробване, а не като на една стабилна основа за още по-добро развитие. Някакъв горчив опит ли имаш...не знам...Да, във вида, в който си го описала, бракът е един кошмар. И, да, има много такива бракове, които погубват индивидуалността. Но това се случва само ако и двамата го позволят или просто имат такава нагласа. Далеч не всички връзки са от този тип. Напротив, бих казала, че зрелите отношения между мъж и жена изключват всякакво сливане на личности, лишаване от свобода, отказване от поставени по-рано цели, лишаване от забавления и т.н.
Боя се, че ако не промениш начина си на мислене в тази насока, има сериозна опасност наистина да няма кой една чаша вода да ти даде

Никой не те кара да се обвързваш. Защо изобщо го мислиш. Човека до теб или ще те чака до последно, или ще му писне. Не се безпокой, мъже за неангажираща връзка се намират къде-къде по-лесно, отколкото такива за сериозна. 

Ако не си сигурна, че искаш да се обвързваш, не го прави, дори с риск да останеш самотна.Насила хубост не става.
Това, май, наистина не е точно твоя човек. Иначе изобщо нямаше да изпадаш в подобни размисли.

Все си мисля, че не схващаш много добре какво е любов...Аз ще ти дам един цитат, за мен това е изчерпателно определение:

"4. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи."
 
Омъжена съм от пет години и не смятам, че това ме е ограбило, нито личноста ми нито възможностите ми за развитие, нито развлеченията ми. Сега просто правим нещата заедно. Вярно е, че не можем за момента да пътуваме както преди, защото децата ни са малки, или да обикаляме по планините... Но миговете които прекарваме заедно не могат да се сравнят с нищо.
А ти мислиш ли някога да имаш деца, защото тогава наистина ще е необходимо да се отречеш от себе си, и да се съобразяваш с някой друг и да сменяш миризливи памперси, да переш на още някого, да не те оставят да спиш, когато на другия ден си на работа, а шефа ти ще иска максимума от теб...Да не можеш да отидеш на някой купон, защото малкото взело, че вдикнало температура, а майка ти не може точно днес да дойде...Дали ще си щастлива тогава. Дали ще се чувстваш пълноценна?
Мисля, че просто бива да си преосмислиш ценностната система, за какво наистина си заслужава да живееш и кое е наистина успех. Защото за мен лично не е успех да си с голяма кариера, а в същото време да не си възпитал поне едно дете и да не си се научил да даваш любов на някого...Какво означава преуспял?
На тези въпроси сама ще си намериш отговорите, но се помъчи да излезеш от стериотипа от който гледаш на живота и да погледнеш и от други ъгли.

Ами не си готова за това и това е, какво го омуваш толкова.Те тия работи насила не стават.Обясняваш му, че не си готова и толкова. "Обичам те, но не съм готова все още за семейство". Ясно и  просто.

   Описваш съвместния живот като някакъв филм на ужасите.
Предполагам, че си имаш своите основания да смяташ, че точно ти не можеш да го направиш точно с тоя човек, точно както го искаш - защото аз, след 7-8-9 години съвместно съжителство с един мъж, мога да кажа, че всичко винаги е зависело и зависи от нас двамата. И свободата, и удоволствията, и (не)приятните задължения.
Може и да остана сама някой ден, но не ме е страх от самотата. Душата ми е пълна 

според мен това не е "твоят човек", не и на този етап. щом така чувстваш нещата, че ще се случат след сериозно обвързване, така и ще бъдат. може пробно да поживеете заедно, но ако имам такива съмнения и чувства не бих тръгнала да се омъжвам. не бързай, аз никога съм нямала съмнения, че ще искам да се будя до моя мъж до края на живота си, нито откакто съм го срещнала съм си мислела за евентуални бъдещи влюбвания...при такива желания и съмнения, семейство не се създава.

Off: Bubu_to, откъде е този цитат в подписа ти? Много ми хареса.