Тази година реших, че дъщеря ми може вече да сурвака, и гордо-гордо закупих една дрянова неокастрена пръчка от най-старата баба на пазара
Седнах преди малко да творя, обаче...........някак си не ми се получава така, както в спомените ми от детството
А тези, дето ги продават....ми някак си не ми е ....сурвакарско....
Спомням си, че като деца, нашите винаги бяха по-различни и най-хубави и най-близки до традициите, в сравнение с тези на комшийските деца. Сега разбирам, че заслугата е била изцяло на майка ми и за пореден път ми се прииска детето ми да расте близо да нея, ама уви! Или поне аз да бяхнаследила повечко от нейната сръчност, творческо въображение и неизчерпаема енергия за такива неща
Е, все пак тя си е художник, ама ...и на мен ми се иска да можех да правя чудеса като нея
Кажете, как се справяте вие?