Защо жените трудно съвместяват работата и семейството
В исторически аспект жените излизат на пазара на труда сравнително отскоро. До 19. век включително, дори когато финансовото положение на семейството е било плачевно, жената си е оставала вкъщи да се грижи за домакинството и децата.
Днес обаче ситуацията е много по-различна. Според статистиката през 2021 г. 67,7% от жените в ЕС работят, а този факт неминуемо се отразява върху семейните отношения и раждаемостта.
Съвременните жени са подложени на силен обществен натиск. От една страна, това е натискът на работодателите, които изискват пълно отдаване на професията, подкрепен от култа към кариерата и амбициите, налагащ се в наши дни. От друга страна, имаме все по-засилващото се влияние на експертите по отглеждане и възпитаване на децата (психолози, педиатри, педагози и т.н.). Те непрекъснато усложняват и детайлизират стандартите за „правилното“ родителство, с което на практика превръщат майчинството в професия – със свой набор от компетенции, за които се предполага някакво обучение. От трета страна, все още битува патриархалното разбиране, че грижата за дома и децата е „женска работа“, в която мъжът може само да помага и то ако има желание.
В същото време самите жени са твърде взискателни към себе си и живота си. Те искат да се раздават пълноценно в най-различни сфери: на работа, в семейството, в личните си интереси – хобита, спорт и т.н. Те са готови да се трудят активно, да правят кариера и при това да отделят достатъчно време за децата си. А това води до двойно натоварване. Такъв енергоемък начин на живот плаши младите жени и те отлагат раждането на деца до момента, когато работата им вече няма да е толкова важна за тях.
Родителството като втора професия
Майчинството в наши дни преживява един вид „надграждане“, то се усъвършенства и става по-интензивно. Жените се стремят да станат по-компетентни майки.
„Интензивно майчинство“ – това е новият стандарт при възпитанието на децата. А подобен родителски перфекционизъм предполага по-големи загуби на сили и време за всички сфери от живота на детето – от здравето до обучението. Да се съвмести „интензивното майчинство“ с активната работа не е никак лесно. Това на практика води до двойна трудова заетост.
Като резултат младите жени не бързат да раждат деца, твърдят специалистите. Плюс това наложеният избор между едно от двете – или семейството, или кариерата – противоречи на традиционните представи за хармоничен живот.
Дискриминация на работното място
Жените, които са вложили много време и сили в образованието си и които искат да правят кариера, често възприемат раждането на деца като пречка в професионалното израстване. И това не е случайно. Много работодатели и мениджъри считат, че служителите без деца са им по-изгодни. Подобна дискриминация на жените майки се обяснява с това, че те обикновено не могат да работят извънредно, излизат по-често в болнични, гледат да се прибират по-навреме вкъщи. Още една претенция към майките е, че е възможна загуба на квалификация и трудови навици по време на отпуска по майчинство. А всичко това се отразява върху професионалното им израстване. Понякога те се превръщат дори в аутсайдери в колектива, защото не могат да остават до късно и да обсъждат работните въпроси с колегите си.
Това налага на жените да се връщат по-рано на работа, поверявайки децата си на баби, бавачки или ясли. При това много майки предпочитат да работят на непълен работен ден или с гъвкав график, за да имат възможност да прекарват повече време с децата си.
Жените с деца работят по-ефективно
В същото време майчинството носи и определени бонуси в работата. Много работодатели признават, че:
• Жените майки са по-дисциплинирани, по-организирани и често успяват да свършат работата си по-бързо от останалите си колеги.
• Служителите с деца работят по-съвестно и са по-лоялни, защото за тях работата има много по-голямо значение (все пак някой трябва да храни децата) и е по-трудно да си намерят нова работа в сравнение с хората без деца.
• Когато децата вече са поотраснали, кариерните възможности на работещите майки нарастват значително.
Жените и пазарът на труда
Статистиците от Евростат обръщат внимание върху някои проблеми, свързани с положението на жените на пазара на труда. Макар нивата на заетост при жените да са се повишили, те все още изостават от тези на мъжете. Като цяло изводите са, че: жените работят повече на непълно работно време, получават по-ниско заплащане и все още изпълняват по-голямата част от домакинските задължения и грижите за децата.
• Жените остават недостатъчно представени на пазара на труда. През 2021 г. едва 67,7% от жените са били заети, докато заетостта при мъжете е била 78,5%. С други думи, все още има разлика в заетостта между половете от 10,8 процентни пункта.
Но дори и повече жени да вземат участие в пазара на труда, тежестта на домашните задължения и отговорности, т.е. неплатената работа, все още лежи до голяма степен на техния гръб. Увеличаването на работното време на жените обикновено не води до по-балансирано разпределение на домакинската работа и грижите за децата между жените и мъжете. В резултат на това, когато се комбинира времето, посветено на платен и неплатен труд (ежедневие, домашни задължения и грижи за децата), се стига до извода, че като цяло жените работят повече.
• Неравномерната концентрация на жени и мъже в различните сектори на пазара на труда е постоянен проблем в ЕС. 3 от 10 жени работят в образованието, здравеопазването и социалните дейности (при 8% от мъжете), които традиционно са нископлатени сектори. От друга страна, почти една трета от мъжете (срещу 7% от жените) са заети в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, които са по-добре платените сектори.
• Работещите мъже обикновено заемат по-високи позиции от работещите жени. 33% от ръководителите в ЕС през 2016 г. са жени. Техният дял не надвишава 50% в нито една от държавите членки, като най-голям е в Латвия (47%).
• Работещите мъже получават по-високо заплащане от работещите жени. В ЕС през 2015 г. средната брутна почасова заплата при жените е била с 16.3% по-ниска от тази при мъжете. Средно жените са печелили по-малко от мъжете във всички държави членки на ЕС, като най-голяма е разликата в почасовото заплащане при ръководните кадри – с 23% по-ниско при жените, отколкото при мъжете.
• Половите стереотипи във всички сфери на живота влияят много силно върху избора на работа и нейното съчетаване с личния живот. Те са в основата на професионалната, секторната, времевата и йерархичната сегрегация между жените и мъжете.
Половите стереотипи, свързани с разпределението на грижите за дома и семейството, обикновено се оказват пагубни за жените и тяхното кариерно развитие. Жените избират по-често работа на непълно работно време, което има последици за доходите им през целия живот, включително пенсия, и въздейства върху възможностите им за кариера. По същия начин стереотипните норми за мъжественост пречат на мъжете да участват пълноценно в родителството и в полагането на грижи за семейството в по-широк смисъл.
• Грижите за децата, домакинската работа и готвенето са приоритет на жените. Във всички държави членки много по-голям е делът на жените, които полагат грижи за децата, готвят и извършват домакинска работа, в сравнение с този на мъжете. През 2016 г. в ЕС 92% от жените на възраст между 25 и 49 години (с деца под 18 години) се грижат за децата си ежедневно в сравнение с 68% от мъжете. За домакинската работа и готвенето разликите са още по-големи. В ЕС през 2016 г. 79% от жените са готвели и/или са извършвали домакинска работа ежедневно в сравнение с 34% от мъжете. Най-голяма е разликата между жените и мъжете в Гърция – 85% от жените и 16% от мъжете, и Италия – съответно 81% и 20%, а най-малка е в Швеция – 74% от жените и 56% от мъжете, и Латвия - съответно 82% и 57%.
• Икономическата загуба поради разликата в заетостта между половете възлиза на 370 милиарда евро годишно. Предприемането на действия се налага както като социален, така и като икономически императив. Подобряването на равенството между половете може да доведе до увеличение на БВП с до 3,15 трилиона евро до 2050 г.
• Жените стават все по-добре квалифицирани: в Европа повече жени, отколкото мъже, завършват университет. Въпреки това, поради отговорностите, свързани с грижите за децата и семейството, много жени не се чувстват толкова свободни в избора си на работа или не получават същите възможности за работа като мъжете. По същата причина жените са по-склонни от мъжете да работят на непълен работен ден.
• Като цяло жените печелят на час средно по-малко от мъжете. Тази разлика в заплащането на жените и мъжете възлиза на 13% за 2020 г. и е намаляла само с 2,8 процентни пункта от 2010 г. насам. Няколко фактора допринасят за тази разлика: различни модели на работа на жените, често свързани с прекъсване на кариерата им или промяна в модела на работа, за да се грижат за дете или други роднини; сегрегация по пол в нископлатени сектори; работа на непълен работен ден... Някои жени дори получават по-малко заплащане от мъжете за една и съща работа.
На базата на тези данни специалистите предлагат следните препоръки:
За да могат и мъжете, и жените да участват еднакво на пазара на труда, отговорностите за полагане на грижи в семейството трябва да се споделят поравно. Това е залегнало в основата на Директивата на ЕС относно равновесието между професионалния и личния живот за работещите родители.
Статистиката показва, че мъжете също биха предпочели да работят по-малко часове по време на фазата на родителство. Тези констатации предполагат потенциал за промяна: стремежите на мъжете могат да бъдат удовлетворени чрез предлагане на по-добри и по-равномерно споделени споразумения за баланс между професионалния и личния живот на семейството. Тези договорености включват мерки като платен отпуск по бащинство и адекватно платени запазени периоди на родителски отпуск за бащите („месеци на таткото“). Мъжете с отговорности за полагане на грижи също имат право да поискат гъвкаво работно време, намалено работно време и дистанционна работа.
Въпреки че все повече и повече жени работят и увеличават работното си време, те все още поемат по-голямата част от работата в домакинството и по грижите както за децата, така и за други членове на семейството, нуждаещи се от грижи. Тези отговорности трябва да се споделят по-равномерно с мъжете.
Работните договорености трябва да позволяват по-добро съвместяване на работата с личния живот. Наличието на леснодостъпни и висококачествени услуги, свързани с грижите за децата, също е от решаващо значение за улесняване на ангажираността на жените в платената им работа. Освен това така се намалява рискът от бедност и социална изолация сред възрастните жени, децата и уязвимите групи.
Източници:
https://www.nsi.bg/The_life_of_women_and_men_in_Europe_2017/bloc-2.html?lang=bg
https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justic … ket-participation