Здравейте!
Имам нужда да получа малко подкрепа. Толкова съм стигнала емоциаонлано дъното, че вече няма на къде...
Извинявам се за дългия пост...
И така- женени сме от 20 години вече, като винаги е имало доста манипулации от негова страна още преди сватбата, но аз тъпо и упорито си затврях очите. Първата ми любов, голяма тръпка....
Още като гаджета все ме ревнуваше, все се карахме и разделяхме и все си мислех, че като му докажа, че не е прав в неуснователните си ревностни сцени, ще започне да се държи нормално и да ме обича както аз него..
През далечната 2003 спечелих зелена карта, оженихме се и заминахме за САЩ заедно..Тук вече на друга територия, без роднини зад гърба ни, трябваше да се борим със емигрантските проблеми сами. Както и да е...успяхме да се справим. Винаги съм имала по 2 работи за да мога да издържам "семейството" ни.... Той все беше болен, или не можеше да работи това или онова... Няколко месеца след като дойдохме в САЩ той се вьрна в БГ за да се лекува. 7 месеца аз работих по 70часа на седмица, за да мога да му пращам пари да ходи по лекари в БГ. Както и да е... Най накрая се прибра обратно в САЩ уж излекуван .Тогава започна да се сьревновава с мен- защо аз имам работа в офис, пьк той работи като общак...Не можел да работи с клиенти, не можел да работи на телефон, не можел на компютьр, защото никога не сьм му била показала, не сьм го била научила... Ами, кога да те науча бе, и защо аз трябва да те уча, да не сьм ти учител... Не че не може, просто не иска и се влачи по течението и само се оплаква. Така сменя работа след работа, все нещо не беше както трябва, не може да го прави или е под нивото му. Най- накрая аз му намерих работа в един офис, кьдето трябваше да подрежда документи. Там обаче пак се "разболя" - сега има проблем с краката и много го болели. Ама като вьрви дори не куца..Вече 3та година седи в кьщи и си прави гимнастика по цял ден, и чака да стане “чудото”...Работи само 4 часа на седмица.
През всичките тези години винаги е бил много ревнив, саркастичен, заядлив. Все нещо не сьм направила както трябва..Преди 10 год се роди детето ни. Най-прекрасното нещо което ми се е случило до сега. От както се роди, синьт ни е моя грижа. Много рядко той се е занимавал; с него. Детето естествено беше силно привьрзано кьм мен, като залепено, тогава пьк имах чуството, че ревнува от собственото си дете. Все ми се караше- няма да го хващаш за рька когато се разождаме в парка примерно, ( то детето само ме хваща- какво да му кажа- пускай ме веднага, нали тьрси някаква сигурност) или няма да го прегрьщаш и успокояваш когато плаче....
И все едни такива... аз все сьм идиот, к...а, за нищо не ставам, все не го разбирам, все сьм искала да грея пред него, да сьм се изкарвала по умната....и т.н.
Толкова ме пречупи, че вече не сьм аз. Ведньж си трьгнах с детето. Отидохме в една приятелка... Моли ми се, без нас не можел да живее, щял да направи каквото сьм поискала, бла-бла-бла, и аз глупачката се вьрнах. Няколко месеца беше добре и се започна сьщата картинка..., с тази разлика че сега се дьржи изключително добре с детето. Сега само аз сьм виновна за нашите проблеми...Всьщност то ние сме нямали проблеми, аз сьм си ги била измисляла. Дьржала сьм се като биполярна, сьрдела сьм се за нищо...то ако сьм се дьржала нормално той нямало да ми говори така.
Знам какво трябва да направя,- да си взема детето и да си трьгна- ще се оправя сама, но сьм като парализирана. Не знам защо и какво се случва с мен. Сьрцето ми започва да бие бьрзо, дланите ме се изпотяват, топка в стомаха, всяка вечер като се прибирам в кьщи от работа. И все не ми стига смелост. Трябва ли да загубя моето щастие заради детето? Ето от един месец насам той е коренно различен с него, дали ще се промени???
Така ми се иска, някой да ме хване за рьката, да ме заведе с детето на сигурно място, да заспя и да се сабудя когато вече целия цирк и разправии по раздялата са приключили...
И така има ли мами/татковци разделили се в САЩ и как точно го направихте без подкрепата на близки наоколо?
Имам нужда да получа малко подкрепа. Толкова съм стигнала емоциаонлано дъното, че вече няма на къде...
Извинявам се за дългия пост...
И така- женени сме от 20 години вече, като винаги е имало доста манипулации от негова страна още преди сватбата, но аз тъпо и упорито си затврях очите. Първата ми любов, голяма тръпка....
Още като гаджета все ме ревнуваше, все се карахме и разделяхме и все си мислех, че като му докажа, че не е прав в неуснователните си ревностни сцени, ще започне да се държи нормално и да ме обича както аз него..
През далечната 2003 спечелих зелена карта, оженихме се и заминахме за САЩ заедно..Тук вече на друга територия, без роднини зад гърба ни, трябваше да се борим със емигрантските проблеми сами. Както и да е...успяхме да се справим. Винаги съм имала по 2 работи за да мога да издържам "семейството" ни.... Той все беше болен, или не можеше да работи това или онова... Няколко месеца след като дойдохме в САЩ той се вьрна в БГ за да се лекува. 7 месеца аз работих по 70часа на седмица, за да мога да му пращам пари да ходи по лекари в БГ. Както и да е... Най накрая се прибра обратно в САЩ уж излекуван .Тогава започна да се сьревновава с мен- защо аз имам работа в офис, пьк той работи като общак...Не можел да работи с клиенти, не можел да работи на телефон, не можел на компютьр, защото никога не сьм му била показала, не сьм го била научила... Ами, кога да те науча бе, и защо аз трябва да те уча, да не сьм ти учител... Не че не може, просто не иска и се влачи по течението и само се оплаква. Така сменя работа след работа, все нещо не беше както трябва, не може да го прави или е под нивото му. Най- накрая аз му намерих работа в един офис, кьдето трябваше да подрежда документи. Там обаче пак се "разболя" - сега има проблем с краката и много го болели. Ама като вьрви дори не куца..Вече 3та година седи в кьщи и си прави гимнастика по цял ден, и чака да стане “чудото”...Работи само 4 часа на седмица.
През всичките тези години винаги е бил много ревнив, саркастичен, заядлив. Все нещо не сьм направила както трябва..Преди 10 год се роди детето ни. Най-прекрасното нещо което ми се е случило до сега. От както се роди, синьт ни е моя грижа. Много рядко той се е занимавал; с него. Детето естествено беше силно привьрзано кьм мен, като залепено, тогава пьк имах чуството, че ревнува от собственото си дете. Все ми се караше- няма да го хващаш за рька когато се разождаме в парка примерно, ( то детето само ме хваща- какво да му кажа- пускай ме веднага, нали тьрси някаква сигурност) или няма да го прегрьщаш и успокояваш когато плаче....
И все едни такива... аз все сьм идиот, к...а, за нищо не ставам, все не го разбирам, все сьм искала да грея пред него, да сьм се изкарвала по умната....и т.н.
Толкова ме пречупи, че вече не сьм аз. Ведньж си трьгнах с детето. Отидохме в една приятелка... Моли ми се, без нас не можел да живее, щял да направи каквото сьм поискала, бла-бла-бла, и аз глупачката се вьрнах. Няколко месеца беше добре и се започна сьщата картинка..., с тази разлика че сега се дьржи изключително добре с детето. Сега само аз сьм виновна за нашите проблеми...Всьщност то ние сме нямали проблеми, аз сьм си ги била измисляла. Дьржала сьм се като биполярна, сьрдела сьм се за нищо...то ако сьм се дьржала нормално той нямало да ми говори така.
Знам какво трябва да направя,- да си взема детето и да си трьгна- ще се оправя сама, но сьм като парализирана. Не знам защо и какво се случва с мен. Сьрцето ми започва да бие бьрзо, дланите ме се изпотяват, топка в стомаха, всяка вечер като се прибирам в кьщи от работа. И все не ми стига смелост. Трябва ли да загубя моето щастие заради детето? Ето от един месец насам той е коренно различен с него, дали ще се промени???
Така ми се иска, някой да ме хване за рьката, да ме заведе с детето на сигурно място, да заспя и да се сабудя когато вече целия цирк и разправии по раздялата са приключили...
И така има ли мами/татковци разделили се в САЩ и как точно го направихте без подкрепата на близки наоколо?
