Седемте смъртни гряха :
...
Грях е различно от грешка!
...
Грях е различно от грешка!
1. понякога
2. много често
6. признавам си го...
7. мълча по въпроса за магданоСа
Грешница съм, очевадно.
- Публикувана: 27 дек. 2006, 10:14 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2006, 09:29 ч.
Можем ли да признаем греховете си?
От тези, изброените, си харесвам:
1. понякога
2. много често
6. признавам си го...
7. мълча по въпроса за магданоСа
Грешница съм, очевадно.
Какво означава-смъртен грях?Че се наказва със смърт ли? 
Иначе-правя разлика между грях и грешка, но често преплитаме двете понятия...
Иначе-правя разлика между грях и грешка, но често преплитаме двете понятия...
Но съм сигурна , че не е убийството, изневярата, преяждането, препиването и пр.За тях има прошка.
Герик, това за вярващите, за православните....Ами понятието Грях има ли го сред атеисти, или вярващи в други религии?Съпругът ми например не е кръстен, не е християнин.Думичката, понятието Грях обаче е навлезнало в речника ни, имаме някаква смътна, бегла представа за редно и нередно като грях...Като прегрешение някакво тежко, спрямо близък човек например-то е по-скоро вътрешно усещане, понякога е само в нашата или чуждата глава, не за всеки е еднозначно...ако разбра какво питам, че май и аз не се разбрах... 
И още малко-изповядан грях пред Бог, казваш.....значи-изповядан грях пред приятел, близък или тук във форум-не е опростен.....такъв....Не е ли по-честно наистина да заявиш открито, пред близки например, отколкото тайно за себе си в Църквата само....Този, към който си извършил такъв грях как разбира, че се покайваш...
И още малко-изповядан грях пред Бог, казваш.....значи-изповядан грях пред приятел, близък или тук във форум-не е опростен.....такъв....Не е ли по-честно наистина да заявиш открито, пред близки например, отколкото тайно за себе си в Църквата само....Този, към който си извършил такъв грях как разбира, че се покайваш...
.Ами понятието Грях има ли го сред атеисти, или вярващи в други религии?
Ех, колко компетентна съм станала по религиозните въпроси, благодарение на една друга тема.
И ей това не ми харесва в хрисиянството: дори и убиецът може да бъде простен. Добре, че законите ни не са като тези в религията, че щеше да е война сигурно.
Бе да си признава грешките всеки може,то след свършен факт даже е много удобно,аз обаче не мога да разбера колко много хора се мислят за безгрешни,та критикуват другите ,когато не е тяхна работа дори?!
Има грехове които не бива да се признават,не можеш да нараняваш хората заради собствените си грехове все пак.
Има грехове които не бива да се признават,не можеш да нараняваш хората заради собствените си грехове все пак.
само две думи: широка душа, тъкмо го написах. Ей туй ми е най-кеф, като го срещна, било тук или риалити.
Не е лесно, да си признаеш греховете, а още по-трудно е да се надсмееш, сам на себе си. Да, необходимо е широка душа, но и житейски опит. А също така, и да не се взимаш много насериозно.
На практика, това си е цяла философия. Начин на живот. Но, да се смяташ за безгрешен, от това по-голяма глупост, няма. Чета някои постинги тук във форума и си мисля : Колко малко са хората, които открито могат да признаят грешките си, а още по-малко тези, които признават греховете си.Страхът от чуждото неодобрение, от критиката, срамът от самия себе си кара хората да прикриват най-лошите си постъпки и качества.Стремим се да се покажем във възможно най-добрата светлина, всички да мислят колко сме добри и идеални.Не можем открито да приемем слабостите си, а истината е, че и другите около нас трудно приемат слабостите ни.Критикуваш другия срещу теб, караш го да се срамува от себе си, нападаш този, който е имал смелостта да признае грешката си, но самият ти не смееш да си признаеш, че и ти си грешил, може би по същия начин, а може би дори още повече.Колко е трудно да признаем греховате си, а колко е лесно да критикуваме другите.Трудно прощаваме и трудно разбираме, лесно нападаме и критикуваме, трудно признаваме своите грешки, а когато друг ги признава ние го нападаме.Всеки крие своите "мръсни тайни".Толкова ли е трудно да признаем греховете си?
Току що описа човешката природа.Нищо ново.
Аз също си мислих вчера да пускам подобна тема, но от съвсем различна гледна точка... По-скоро за това как правим разни неща, които от доста хора или от ценностната ситема на други хора или от общоприетата и т.н., се смятат за грешни. А ние или тези, които ги правят винаги имат вътрешна мотивация или оправдания, за това което става...
Тук не бих споделила прекалено лични прегрешения, защото не искам да съм обект на обсъждане и клюки... неща, които за майка ми или някой друг са нещо като прегрешения ,а аз си имам мотивация да речем и ми се струват нормални...
Тук не бих споделила прекалено лични прегрешения, защото не искам да съм обект на обсъждане и клюки... неща, които за майка ми или някой друг са нещо като прегрешения ,а аз си имам мотивация да речем и ми се струват нормални...
Седемте смъртни гряха :
1.Лен (униние,апатия,безделничество)
2.Чревоугодничество
3.Гняв (ярост)
4.Алчност
5.Завист (ревност)
6.Високомерие (гордост,горделивост)
7.Сладострастие (похот, блудство)
Това ли са наистина според Християнството греховете?Излизам грешна само по седма точка... И то в рамките на нормалното...
1.Лен (униние,апатия,безделничество)
2.Чревоугодничество
3.Гняв (ярост)
4.Алчност
5.Завист (ревност)
6.Високомерие (гордост,горделивост)
7.Сладострастие (похот, блудство)
Това ли са наистина според Християнството греховете?Излизам грешна само по седма точка... И то в рамките на нормалното...
Е, само толкоз ли?
Че ти си направо светица, бе!
Че ти си направо светица, бе!
Хахахха! Ами явно, ако съм имала зачатъци на някои от другите, отдавна съм ги надраснала...
Де да занм , има тук разни форумки, които ме познават, те да кажат ...