Здравейте! Моля не ме съдете.Който не му харесва да подмине. Имам момиче на 7г. От както стана на 2 и половина, нещо в мен се обърна. Мразя времето, което прекарвам с детето си. Искам да не ме занимава.Имам помощ и възможност за личен живот, но въпреки това чувствата не изчезват. Отначало плачех и се съсипвах от вина. Сега също се чувствам като някакво чудовище. През цялото това време не съм спряла да търся отговори. Всичко помага само временно. Идва ми да си събера нещата и да избягам.Има ли някой минал през нещо подобно и как се е справил.?
- Публикувана: 4 фев. 2023, 16:01 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2023, 18:46 ч.
СледрОдилна депресия ли е или ?
Добре помисли така. Това е едно малко невинно същество. Това, което едно време са ти дали родителите ти, ти му даваш на него. Ти учиш едно малко дете, твоя плът и кръв на всичко. Ти си неговия свят. Ти си учител. Закрилник. Възпитател. Другар. Не те ли кара това да се чувстваш силна и щастлива. За първи път чувам за такива емоции.
А как се чувстваш, ако детето ти се разболее? Сигурна ли си, че наистина мразиш да прекарваш време с нея и искаш да “избягаш”? Ако е толкова сериозно състоянието ти, според мен имаш нужда от терапия и хапчета може би. В какви отношения с бащата си? Кой основно се грижи за детето, кой прекарва най-много време с нея и я обгрижва?
А как се чувстваш, ако детето ти се разболее? Сигурна ли си, че наистина мразиш да прекарваш време с нея и искаш да “избягаш”? Ако е толкова сериозно състоянието ти, според мен имаш нужда от терапия и хапчета може би. В какви отношения с бащата си? Кой основно се грижи за детето, кой прекарва най-много време с нея и я обгрижва?
хапчета за любов
Тъжно!
Следродилна депресия след 7 години?
Подсъзнателно или не, вярвате че детето ви пречи. Не сте първата, нито последната. По мои наблюдения обикновено се случва с майки на момичета.
Важно е да проумеете, че детето с нищо не ви е виновно. Ако нямате и не можете да създадете връзка с мъж, е заради вас. Ако пък имате мъж, а нещата не вървят или смятате че обича повече детето, отново проблемите произлизат от вашата неудовлетвореност.
Мога само да гадая за причините, надявам се тази обич да я има някъде там дълбоко във вас.
Така ми дожаля.за детето.
Психолог, психиатър или лекарства не могат да променят чувства.
Препоръчвам повече време с детето, никакво оставяне на баби.
Следродилна депресия след 7 години?
Подсъзнателно или не, вярвате че детето ви пречи. Не сте първата, нито последната. По мои наблюдения обикновено се случва с майки на момичета.
Важно е да проумеете, че детето с нищо не ви е виновно. Ако нямате и не можете да създадете връзка с мъж, е заради вас. Ако пък имате мъж, а нещата не вървят или смятате че обича повече детето, отново проблемите произлизат от вашата неудовлетвореност.
Мога само да гадая за причините, надявам се тази обич да я има някъде там дълбоко във вас.
Така ми дожаля.за детето.
Психолог, психиатър или лекарства не могат да променят чувства.
Препоръчвам повече време с детето, никакво оставяне на баби.
А защо от тази възраст - 2 и половина? Какво се е случило тогава? Да не би да сте вие човекът, който се грижи основно за детето, но и за домакинството и общо взето всичко вкъщи и тогава да сте се върнали на работа? И съответно задълженията да са станали повече, ежедневието още по-забързано, по-малко сън и повече нерви? Какви са отношенията със съпруга и детето планирано и желано и от двамата ли е?
Противно на предишното мнение, аз пък смятам, че е добре да се дава детето на баби (стига те да имат време и желание), за да си почивате или да правите нещо за себе си.
Противно на предишното мнение, аз пък смятам, че е добре да се дава детето на баби (стига те да имат време и желание), за да си почивате или да правите нещо за себе си.
Здравейте! Моля не ме съдете.Който не му харесва да подмине. Имам момиче на 7г. От както стана на 2 и половина, нещо в мен се обърна. Мразя времето, което прекарвам с детето си. Искам да не ме занимава.Имам помощ и възможност за личен живот, но въпреки това чувствата не изчезват. Отначало плачех и се съсипвах от вина. Сега също се чувствам като някакво чудовище. През цялото това време не съм спряла да търся отговори. Всичко помага само временно. Идва ми да си събера нещата и да избягам.Има ли някой минал през нещо подобно и как се е справил.?
А как се чувстваш, ако детето ти се разболее? Сигурна ли си, че наистина мразиш да прекарваш време с нея и искаш да “избягаш”? Ако е толкова сериозно състоянието ти, според мен имаш нужда от терапия и хапчета може би. В какви отношения с бащата си? Кой основно се грижи за детето, кой прекарва най-много време с нея и я обгрижва?
Самотна майка съм, пия антидепресанти и посещавам психолог. Определено съм по-добре сравнение с преди, но имам чувството че това чувство никога няма да изчезне.С майка ми си поделяме грижите, но си личи любовта при нея, а при мен като че ли е насила. Да, от както стана на 2 и половина започнах да работя. Бабите я глезят и мен това ме влудява.Може би това е причината донякъде.
Самотна майка съм, пия антидепресанти и посещавам психолог. Определено съм по-добре сравнение с преди, но имам чувството че това чувство никога няма да изчезне.С майка ми си поделяме грижите, но си личи любовта при нея, а при мен като че ли е насила. Да, от както стана на 2 и половина започнах да работя. Бабите я глезят и мен това ме влудява.Може би това е причината донякъде.
Самотна майка си, работиш имаш помощ от родители...ще се справиш.
Когато си тръгнала на работа се е преобърнало нещо, предполагам чак тогава си осъзнала, че си самотна майка..
Мислиш си, че всички други имат "семейство" а ти си прецакана и детето е като "товар" все едно е пречка някой да те обича заради теб...то ти е като товар.
Детето е твоето семейство.Ако някой ще влезе в твоя живот е ще е заради теб и няма да го спре , че имаш дете.Ще иска да е част от живота ти.
МОже би не осъзнаваш, но помоща от родители е много добре.МОже би подсъзнателно изпитваш ревност, от тях.
Предполагам детето е буйно, струва ти се разглезено и се разтройваш, че не може да контролираш ситуацията.Под съзнателно се ядосваш, че не си могла д а контролираш живота си до тук.
1.оказваш се с дете
2.сама
3.работиш.
4.уж си майка а някой друг изземва функцията ти.
Нормално.Помисли трезво.Можеш да си сама без дете и нещастна.Щеше да мислиш, че ти е време за дете, а няма подходящ човек.
ПОгледни ситуацията отвън, като страничен наблюдател.Имаш всичко за да си щастлива.Промени гледната си точка.
Имаш родители, които те подкрепят, имаш детенце, имаш работа, здрава си.Ти можеш да излезеш от дупката.
Прекарвай повече време с детето...не казано да ходите някъде...ей така вземи един бял лист , едни пастели и рисувайте 10-15 минути.Тя почва да рисува слънце например, ти нарисуваш цветя. Това ще даде на детето някаква сигурност и ти ще се почустваш като част от неиния живот. Знам, че е изтощително да търчиш на работа и като се прибереш ти се иска да се проснеш на дивана и да изключиш, но не става. Намери балнс.
Когато си тръгнала на работа се е преобърнало нещо, предполагам чак тогава си осъзнала, че си самотна майка..
Мислиш си, че всички други имат "семейство" а ти си прецакана и детето е като "товар" все едно е пречка някой да те обича заради теб...то ти е като товар.
Детето е твоето семейство.Ако някой ще влезе в твоя живот е ще е заради теб и няма да го спре , че имаш дете.Ще иска да е част от живота ти.
МОже би не осъзнаваш, но помоща от родители е много добре.МОже би подсъзнателно изпитваш ревност, от тях.
Предполагам детето е буйно, струва ти се разглезено и се разтройваш, че не може да контролираш ситуацията.Под съзнателно се ядосваш, че не си могла д а контролираш живота си до тук.
1.оказваш се с дете
2.сама
3.работиш.
4.уж си майка а някой друг изземва функцията ти.
Нормално.Помисли трезво.Можеш да си сама без дете и нещастна.Щеше да мислиш, че ти е време за дете, а няма подходящ човек.
ПОгледни ситуацията отвън, като страничен наблюдател.Имаш всичко за да си щастлива.Промени гледната си точка.
Имаш родители, които те подкрепят, имаш детенце, имаш работа, здрава си.Ти можеш да излезеш от дупката.
Прекарвай повече време с детето...не казано да ходите някъде...ей така вземи един бял лист , едни пастели и рисувайте 10-15 минути.Тя почва да рисува слънце например, ти нарисуваш цветя. Това ще даде на детето някаква сигурност и ти ще се почустваш като част от неиния живот. Знам, че е изтощително да търчиш на работа и като се прибереш ти се иска да се проснеш на дивана и да изключиш, но не става. Намери балнс.
Самотна майка си, работиш имаш помощ от родители...ще се справиш.
Когато си тръгнала на работа се е преобърнало нещо, предполагам чак тогава си осъзнала, че си самотна майка..
Мислиш си, че всички други имат "семейство" а ти си прецакана и детето е като "товар" все едно е пречка някой да те обича заради теб...то ти е като товар.
Детето е твоето семейство.Ако някой ще влезе в твоя живот е ще е заради теб и няма да го спре , че имаш дете.Ще иска да е част от живота ти.
МОже би не осъзнаваш, но помоща от родители е много добре.МОже би подсъзнателно изпитваш ревност, от тях.
Предполагам детето е буйно, струва ти се разглезено и се разтройваш, че не може да контролираш ситуацията.Под съзнателно се ядосваш, че не си могла д а контролираш живота си до тук.
1.оказваш се с дете
2.сама
3.работиш.
4.уж си майка а някой друг изземва функцията ти.
Нормално.Помисли трезво.Можеш да си сама без дете и нещастна.Щеше да мислиш, че ти е време за дете, а няма подходящ човек.
ПОгледни ситуацията отвън, като страничен наблюдател.Имаш всичко за да си щастлива.Промени гледната си точка.
Имаш родители, които те подкрепят, имаш детенце, имаш работа, здрава си.Ти можеш да излезеш от дупката.
Прекарвай повече време с детето...не казано да ходите някъде...ей така вземи един бял лист , едни пастели и рисувайте 10-15 минути.Тя почва да рисува слънце например, ти нарисуваш цветя. Това ще даде на детето някаква сигурност и ти ще се почустваш като част от неиния живот. Знам, че е изтощително да търчиш на работа и като се прибереш ти се иска да се проснеш на дивана и да изключиш, но не става. Намери балнс.
Когато си тръгнала на работа се е преобърнало нещо, предполагам чак тогава си осъзнала, че си самотна майка..
Мислиш си, че всички други имат "семейство" а ти си прецакана и детето е като "товар" все едно е пречка някой да те обича заради теб...то ти е като товар.
Детето е твоето семейство.Ако някой ще влезе в твоя живот е ще е заради теб и няма да го спре , че имаш дете.Ще иска да е част от живота ти.
МОже би не осъзнаваш, но помоща от родители е много добре.МОже би подсъзнателно изпитваш ревност, от тях.
Предполагам детето е буйно, струва ти се разглезено и се разтройваш, че не може да контролираш ситуацията.Под съзнателно се ядосваш, че не си могла д а контролираш живота си до тук.
1.оказваш се с дете
2.сама
3.работиш.
4.уж си майка а някой друг изземва функцията ти.
Нормално.Помисли трезво.Можеш да си сама без дете и нещастна.Щеше да мислиш, че ти е време за дете, а няма подходящ човек.
ПОгледни ситуацията отвън, като страничен наблюдател.Имаш всичко за да си щастлива.Промени гледната си точка.
Имаш родители, които те подкрепят, имаш детенце, имаш работа, здрава си.Ти можеш да излезеш от дупката.
Прекарвай повече време с детето...не казано да ходите някъде...ей така вземи един бял лист , едни пастели и рисувайте 10-15 минути.Тя почва да рисува слънце например, ти нарисуваш цветя. Това ще даде на детето някаква сигурност и ти ще се почустваш като част от неиния живот. Знам, че е изтощително да търчиш на работа и като се прибереш ти се иска да се проснеш на дивана и да изключиш, но не става. Намери балнс.
Виждала съм го и при други майки. Сякаш пада нещо като мъгла. Гъста, непрогледна лепкава, прилича на депресия ама не е. Дано покрай детето има други близки, които да му дават любов, но нищо не може да замени майчината ласка.
Самотна майка си, работиш имаш помощ от родители...ще се справиш.
Когато си тръгнала на работа се е преобърнало нещо, предполагам чак тогава си осъзнала, че си самотна майка..
Мислиш си, че всички други имат "семейство" а ти си прецакана и детето е като "товар" все едно е пречка някой да те обича заради теб...то ти е като товар.
Детето е твоето семейство.Ако някой ще влезе в твоя живот е ще е заради теб и няма да го спре , че имаш дете.Ще иска да е част от живота ти.
МОже би не осъзнаваш, но помоща от родители е много добре.МОже би подсъзнателно изпитваш ревност, от тях.
Предполагам детето е буйно, струва ти се разглезено и се разтройваш, че не може да контролираш ситуацията.Под съзнателно се ядосваш, че не си могла д а контролираш живота си до тук.
1.оказваш се с дете
2.сама
3.работиш.
4.уж си майка а някой друг изземва функцията ти.
Нормално.Помисли трезво.Можеш да си сама без дете и нещастна.Щеше да мислиш, че ти е време за дете, а няма подходящ човек.
ПОгледни ситуацията отвън, като страничен наблюдател.Имаш всичко за да си щастлива.Промени гледната си точка.
Имаш родители, които те подкрепят, имаш детенце, имаш работа, здрава си.Ти можеш да излезеш от дупката.
Прекарвай повече време с детето...не казано да ходите някъде...ей така вземи един бял лист , едни пастели и рисувайте 10-15 минути.Тя почва да рисува слънце например, ти нарисуваш цветя. Това ще даде на детето някаква сигурност и ти ще се почустваш като част от неиния живот. Знам, че е изтощително да търчиш на работа и като се прибереш ти се иска да се проснеш на дивана и да изключиш, но не става. Намери балнс.
Когато си тръгнала на работа се е преобърнало нещо, предполагам чак тогава си осъзнала, че си самотна майка..
Мислиш си, че всички други имат "семейство" а ти си прецакана и детето е като "товар" все едно е пречка някой да те обича заради теб...то ти е като товар.
Детето е твоето семейство.Ако някой ще влезе в твоя живот е ще е заради теб и няма да го спре , че имаш дете.Ще иска да е част от живота ти.
МОже би не осъзнаваш, но помоща от родители е много добре.МОже би подсъзнателно изпитваш ревност, от тях.
Предполагам детето е буйно, струва ти се разглезено и се разтройваш, че не може да контролираш ситуацията.Под съзнателно се ядосваш, че не си могла д а контролираш живота си до тук.
1.оказваш се с дете
2.сама
3.работиш.
4.уж си майка а някой друг изземва функцията ти.
Нормално.Помисли трезво.Можеш да си сама без дете и нещастна.Щеше да мислиш, че ти е време за дете, а няма подходящ човек.
ПОгледни ситуацията отвън, като страничен наблюдател.Имаш всичко за да си щастлива.Промени гледната си точка.
Имаш родители, които те подкрепят, имаш детенце, имаш работа, здрава си.Ти можеш да излезеш от дупката.
Прекарвай повече време с детето...не казано да ходите някъде...ей така вземи един бял лист , едни пастели и рисувайте 10-15 минути.Тя почва да рисува слънце например, ти нарисуваш цветя. Това ще даде на детето някаква сигурност и ти ще се почустваш като част от неиния живот. Знам, че е изтощително да търчиш на работа и като се прибереш ти се иска да се проснеш на дивана и да изключиш, но не става. Намери балнс.
Виждала съм го и при други майки. Сякаш пада нещо като мъгла. Гъста, непрогледна лепкава, прилича на депресия ама не е. Дано покрай детето има други близки, които да му дават любов, но нищо не може да замени майчината ласка.
Така е... Има близки които й дават любов. Не ми е безразлична искам да е добре но само това
Теб всъщност те е страх от детето, и понеже не можеш да дефинираш какво усещаш, си мислиш, че е необич. А те е страх, защото бабите в желанието си да ти помогнат, са ти извзели родителския авторитет и детето не те слуша.
Предложението да се консултираш с детски психолог е добро, ще ти даде насока какво да "разровиш" в себе си и как да си разпределите отговорностите с бабите, за да ти помагат наистина, а не да те унижават.
Иначе повечето жени тук във форума работим и гледаме деца, а лично съм родила и изгледала 3, като сумарното ми майчинство общо за трите е 9 месеца: един месец с първото, 7 месеца с второто и 20 дена с третото.
Предложението да се консултираш с детски психолог е добро, ще ти даде насока какво да "разровиш" в себе си и как да си разпределите отговорностите с бабите, за да ти помагат наистина, а не да те унижават.
Иначе повечето жени тук във форума работим и гледаме деца, а лично съм родила и изгледала 3, като сумарното ми майчинство общо за трите е 9 месеца: един месец с първото, 7 месеца с второто и 20 дена с третото.
Теб всъщност те е страх от детето, и понеже не можеш да дефинираш какво усещаш, си мислиш, че е необич. А те е страх, защото бабите в желанието си да ти помогнат, са ти извзели родителския авторитет и детето не те слуша.
Предложението да се консултираш с детски психолог е добро, ще ти даде насока какво да "разровиш" в себе си и как да си разпределите отговорностите с бабите, за да ти помагат наистина, а не да те унижават.
Иначе повечето жени тук във форума работим и гледаме деца, а лично съм родила и изгледала 3, като сумарното ми майчинство общо за трите е 9 месеца: един месец с първото, 7 месеца с второто и 20 дена с третото.
Предложението да се консултираш с детски психолог е добро, ще ти даде насока какво да "разровиш" в себе си и как да си разпределите отговорностите с бабите, за да ти помагат наистина, а не да те унижават.
Иначе повечето жени тук във форума работим и гледаме деца, а лично съм родила и изгледала 3, като сумарното ми майчинство общо за трите е 9 месеца: един месец с първото, 7 месеца с второто и 20 дена с третото.
Аз и уча, вярно че повечето време сме онлайн, но все пак отнема време. Консултирах се с детски психолог, посъветва ме да се изнесем, но на този етап няма как да се случи. Каза ми да говоря сериозно с майка ми и да я поставя на заден план така че основния авторитет да съм аз, но тя не чува...
Ами да, няма как да те чуе, защото ти нямаш авторитет пред майка си, дете си ѝ. Освен това няма и как да повишиш по твоя воля емоционалната интелигентност на майка ти.
Изнасянето наистина е начинът да дефинираш себе си като родител, и теб и детето като отделно семейство.
Ако смяташ, че нямаш избор, търпиш докато се дипломираш и тогава се изнасяш.
Изнасянето наистина е начинът да дефинираш себе си като родител, и теб и детето като отделно семейство.
Ако смяташ, че нямаш избор, търпиш докато се дипломираш и тогава се изнасяш.