Наглеци, досадници, лепки, тероризатори на дребно

И на мен са ми малко странни колегиалните отношения, описани по-нагоре. В никакъв случай не мога да кажа, че съм лепка или карам някой да контактува с мен против волята си, дори почти напълно съм ограничила контактите си. Но да си по няколко часа на ден заедно с колегите и дори да не желаеш да кажеш какви книги харесваш - еми това е една от най-неутралните теми, по които винаги можеш да намериш общ език. Идва ми малко прекалено.

Честно да то кажа и аз понякога се чудя какво ми пука след като не живея вече пета година в този град и си ходя от дъжд на вятър, но съм си такава, че искам все хората да не ми се сърдят и обиждат, но накрая все става така че ми се качват на главата.

Аз мисля, че всеки трябва сам да си вади изводите за хората. Ще дойде да ми каже някой, че Трополинка е лоша. Ако те уважавам, ще знам, че не си и тая квачка няма да ми повлияе особено. А ако се повлияя, значи не те уважавам истински, за какво съм ти в обкръжението?


Няма как да те харесват всички.

Затова смятам, че понякога човек сам се поставя в такива ситуации.

Всички такива досадници и лепки, на практика съществуват единствено заради тактичността и нежеланието някой да се чувства зле от поведението ни.

Спринг има един учител , който ще те научи как да се справяш с подобен тип хора - житейски опит. Вярно , взима скъпо понякога, но обяснява разбираемо уроците.
Общувайки с различни хора ( пряко и косвено), попадайки в различни ситуации инстинктивно ще се научиш да разпознаваш и игнорираш нахалитетите + да се щадиш от излишен стрес , защото само това е начина да се съхраниш и физически и психически . Аз се научих принудително след като започна да ми се отразява здравословно.  Научих се , че нищо не е на всяка цена , че щастието е в малките неща, в доброто здраве , в късата памет, че е по- добре да пожертвам високата заплата и времето с енергийните вампири , за да съм Аз и да имам сили да се наслаждавам спокойно на живота.

Действително някои хора повече се влияят от чуждо мнение, но мисля, че с времето и опита установяват, че всъщност не си струва.
Аз също предпочитам да бъда учтива, но когато видя ясно, че това не работи при конкретния човек, предприемам друг подход.

Трополинка, съвсем добронамерено го казвам, сама се поставяш в тази ситуация. Някой ако ми се обади за кафе, не се чувствам длъжна да приема, особено ако съм в града за малко. Директно бих го казала - извинявай, но имам ангажименти с роднини и приятели. След няколко пъти ще се усети.
Същото е за телефонен разговор - в момента, в който почне да ме натоварва/досажда, казвам - извинявай, трябва да затварям, приятен ден и чао.

Алекс, ти ми стана идол!
Сподели още примери, моля!

Това е историята на моя живот, от детска възраст съм се наслушала на монолозите на баща ми, на майка ми, драмите на "приятелки", случайни лели, с които съм се оказала в едно купе във влака... Просто на челото ми го пише. Чак сега на 30 и кусур години се научих да режа.
Значи, правило номер едно - не се усмихвам. Също така не любезнича и мълча. Казвам само най-необходимото. По телефона режа, когато усетя, че разговорът е безплоден.
Имах една ситуация с майка ми това лято. Тя е от хората, които не спират да мрънкат и критикуват, колко е черен баща ми, колко е гадна тая държава, какви мизерници сме ние българите, колко по-хубаво е на запад... Наслушала съм се и никога не посмях да прекъсна монолога й, освен един път, в който казах "да, да, добре,  разбрах" или нещо от сорта, тя онемя и по-късно каза, че съм я била "наругала". Оказва се, че нямам право на мнение, или по-точно, различното ми мнение е проява на грубост и ругаене. Както и да е, реших си проблема и знаеш ли, Спринг и вие другите, какво осъзнах? Не е в полза на никого да си мълчите когато някой ви използва за кошче за душевни отпадъци.
Често тези хора са приятели или роднини и какво, да ги зачеркнем, защото са такива? Те не са по-лоши от нас, просто не се усещат и най-доброто, което можем да направим за отношенията ни с тях, е да не се поставяме в ситуация, в която да ги търпим. Защото рано или късно това ще избие нанякъде, или просто ще скъсаме отношения.
Т.е. ако ми пука за отношенията с майка ми/приятелка и т.н., по-добре да я отрежа, за да не ми стане непоносима.
Ако не ми пука - пак да я отрежа, защото за какво да я търпя?
По отношение на нови познанства как се разпознават такива особи - многословни са, най-често негативни, прекъсват те и не осъществяват зрителен контакт докато говорят.

Горчива, имаш същата като моята майка. Респект, че си се научила от опита си. И аз още се уча, определено сега съм по-добре от преди. Но има още какво да се желае. Изводът, който си направих за себе си от темата, дойде от неразбирането на някои потребители - защо хем знам, че е използвачка, хем питам. Зададох си на себе си същия въпрос, и открих вътрешното противоречие, което ме спъва да съм категорична с такива хора. И други неща в тази посока, но те са си за мен.

Аз съм бъбривка и при мен small talk-ът е всъщност big. Говорим си с момичетата от зумбата, с "моята фризьорка"... но в ГТ съм със слушалки (без музика), като някой почне да ми тежи се правя, че си гледам часовника и казвам, че съм закъсняла за някъде. И любимото ми - боли ме главата. С това парирам много опити за навлизане в личното пространство. На работа "ох, мила, много е интересно това, което ми говориш, но трябва спешно да свърша това досие. Ще ми го разкажеш друг път". Да, знам, лъжкиня съм

Назад четох, че някой стои на разположение и изслушва, за да не го нарекат лош в родния му град. Искам да ви кажа, че изобщо няма гаранция, този вид жертва рядко си заслужава.

Като завършен социопат - нарцисист рядко допускам някого до себе си. Слагам стена още при първата среща и рядко отварям "прозорец". Извън семейството ми съм любезна и студена, трудно ми е да мина на "ти" ,дори когато отсреща ме помолят за това.  Навлеци, досадници и лепки в живота ми не съм срещала до днес. Ако съм, то те със сигурност не са били предразположени да се разкрият.

Имах една маникюристка, работеше прекрасно, но и доста мрънкаща. При нея разбрах, че ако аз започна да говоря първо  нещата се получават. Имам силно  развито чувство за самоирония и винаги успявам да разкажа нещо с което да се посмеем. На моменти дори е спирала да работи, защото й  се тресе от смях. Това момиче грейва когато се забавляваме. Някак от само себе си, тя минава  на позитивна вълна.

В работата работя с много хора, всеки път сме в различен екип от различни отдели.  Работим здраво, но като има смях и закачки нещата се получават и мрънкане няма. Не че няма хора вечно недоволни от живота, но някак не успяват да завземат пространството. Когато въпреки всичко попадна в доста негативен екип, просто не обръщам внимание, оставям ги да леят там каквото им тежи. Това което ме дразни, че все мрънкат за неща които не могат да променят, просто трябва да си мрънкат. Когато в отпор им кажа " Добре де, направи нещо ти, да покажеш как се прави" и отсреща ъъъъ.

Имам готини съседи, половината са баби и дядовци, останали по сам и търсят с някой да си поговорят, само дето темата за разговор е една и съща. Тях ги поздравявам с огромна усмивка и им правя някой комплимент. Получавам усмивка и пожелавам хубав ден. Просто бързам защото съм заета, не ми се сърдят, но и не ме държат по половин час на стълбите за да слушам за съседа от горния етаж и колко мързелива е снахата...

Прибирам детето от училище като чакам в колата. Звъня по телефона, че съм отвън и госпожата да я пуска. Винаги има майка която отбелязва колко много домашни се дават, как децата нямат детство и колко са преуморени. Винаги се намират поне още две които започват да свирят втора цигулка. Първата година като ме пита една аз какво мисля , аз казвах,  "Аз проблем  с многото учене нямам, все пак са в училище, не са в сладкарница". Едната майка буквално онемя.
Ама храната в стола била малко, Алекс каза " Нямам мнение, аз й давам кутия с храна. Като не ви допада, не пращайте детето  на стол, решение има."
Една баба беше учудена, че по физическо играли с топка, аз казах " Аз бих се учудила, ако стреляха с прашки" тя мига, мига и се обърна да търси друга с която да се учудва. Та ме оставиха за около месец.

😂👋👋👋браво Алекс отдава ти се превантивното отстраняване на прилепчивите досадници.