Раздяла след Коледа? ... или може би аз трябва да се променя?

Ако и двамата ги влече такъв живот-няма лошо ,да си живеят.Ама авторката пита ..."да се промени ли?"
Не не се променяй,това ще е мъка за всички.Само си представи,как детето ти е болно ,на село ,с баща който не иска да го натоварваш и да му скапваш настроението.
Сега не ме разбирайте погрешно,на село в уредена къща с две коли и достатъчно доходи,може да се живее доста приятно,но случая не е такъв.

Питате мъж да каже какво е отношението и "грижата" към раждащите жени в България ли? Не само за раждане, за каквото и да е, ако търсиш помощ или си търсиш правата, съжаляваш, че си се занимавал.

Аз пък, ако трябва да ходя във външна тоалетна и да се мия с маркуч, ще намразя себе си, че съм стигнала дотам.

Съсипаха я тая държава…

По отношение на маркуча. Един душ - слушалка струва към 30-40-50 лв. Монтирането е 5 мин.

Бе то и 10лв да струва, някой трябва да го плати, хипито не работи, значи авторката трябва да му стяга бърлогата. Днес душ, утре нещо друго...накрая ще се окаже, че е наляла немалка сума за тоя, дето клати гората.
Съветвам я вместо да инвестира в чуждия имот, да се изнесе и да започне наново.

Толкова голяма част от живота ми е бил на село и с външната тоалетна с нарязаните вестници, и банята с бойлер на дърва извън къщата, и с издръжката от това, което произведете няколко поколения. Свиква се и не е точно мизерия, но е ужасно, ужасно много труд с краен резултат едни съсипани от труд хора, които починаха рано преуморени и видели от живота само безкрайна селска работа. За някой може да е много романтично и спокойно, но ако бе така нямаше селата да опустяват и тези, които са израсли в тези условия да бягат през глава да работят в града.
Самия селски живот без удобства не ме шокира в историята, но НИКОГА и за НИКОГО не бих си го причинила. Евентуално при война или зомби инвазия съм житейски подготвена

За това бих насочила авторката да погледне нещата така - твоето момче си има мечти и визия за живота. Той си го е начертал като стълбица и се катери по нея, постигайки, каквото желае. В тези цели има "жена и деца", които да запълнят социалните роли в НЕГОВИЯ живот. Но партньорството с един човек не означава да запълниш неговите нужди и да се впишеш в неговия калъп, променяйки себе си. Пускаш тази тема и се усещаш некомфортно, защото в калъпа ти убива и не се вписваш.
На 20+ може би бих прегърнала идеите и бих следвала мъж, пълен със ентусиазъм и светлина, който ме зарежда с неговия устрем. Но с времето бих се изморила, бих го обвинила, че не съм била себе си и моите мечти и планове са останали несбъднати. И ще кажеш "пак аз съм виновна, че съм ..." - хайде няма нужда да си толкова самобичуваща и самокритична. Трябва да видиш какъв искаш да е твоя път, твоите мечти и желания и да си предвидиш как да ги реализираш поне в първите им стъпки. Няма нищо лошо и нередно нито да промениш мечтите си, нито да се издъниш в тях. Нормално е! Част от развитието на един човек е. 

Какво мисля за теб - мисля, че си емоционално лабилна, леко депресивна, много разсъждаваща и задълбаваща, вероятно и хипохондрична. За това неговия т.н. позитивизъм и вечно добро настроение и гледайки на нещата ведро ти идва добре, защото те вади от блатото а лошите мисли и страхове, в което често потъваш.   Не удволетворява потребността ти да те изслужва за нещата, които те тревожат, но дори и така успява да те отклони от паник атаките и негативните мисли. До някъде добре, но един ден ще ти се иска да го праснеш с правата лопата Защото ще ти се повръща от повърхностното му гледане на нещата и защото ще ти се наложи да се справиш със сериозните неща сама. И ако сега ти е упора, която те изтегля от вече споменатото блато с времето няма да го усещаш така, а като някой който си гледа себе си и те оставя сама.
Наистина ти трябва стабилен и покровителствен мъж, но този надали ще те направи щастлива с времето.

И така, последните няколко страници се изпълниха по-скоро с бойкот на дами против живота на село и някакви разговори за секти )
Дами, разбирам, че явно имате други стандарти на живота, но вашите коментари са далеч от полезни по темата. Ще ви помоля ако толкова ви се обсъждат плюсовете и минусите за живота на село да го направите на друго място.

Бих ви препоръчала също така да гледате предаването "Да хванеш гората" за една интересна перспектива.

Относно как е купена къщата - израснал е в чужбина и е работил там през повечето време. Но не всичко е до пари, а и време.

VickyTaylor, ти случайно май също си в спиритуалните среди? Може би гледаш на кристална топка, че така реши кой за какво и колко плаща. Да те успокоя, на никого нищо не стягам. Аз също съм привърженичка за идеята за живота на село. Но тук проблемите са по-скоро друг типаж.

Благодарна съм на някои от вас, които реално се взряха в проблема, без да го прекършват спрямо собствената си призма за удобен живот

the Дорис, много добре си обобщила всичко, благодаря ти! Вярно е че съм такава, и неговият позитивизъм ми помага, но с времето когато оставаш вечно неизслушан няма как да се изгради доверие. Аз цял живот съм била меланхоличен, леко притеснителен човек, но винаги съм се държала позитивно с другите - приятели, колеги, сем. дори, може би защото с тях често играя роля. Но когато си партньор с някой всеки ден, започват да прозират нещата. Да, трябва да ми пука по-малко за нещата, но не мисля, че това ме прави лош човек със сигурност. По-скоро ми е нужен партньор, който да ме приеме такава каквото съм с негативите и позитивите.

П.С. Дорис, отново прочетох поста ти и е определено най-полезния от 6 странци пълни с глупости. Това с паник атаките също много точно си улучила.

За съжаление, малцина наистина вникват в проблема и дават адекватни съвети.
Повечето потребителки се хващат за две думи и започват да нищят по тях. Почват се едни хипотези, едни теории, мнения, често неотговарящи на реалността, но те УПОРИТО навлизат във филма и една през друга започват да чоплят несъществуващи проблеми.. И те така ще откарат 30 страници, като в една друга актуална тема в този подфорум..

Не обръщай внимание..


Ако си ОК с живота на село - супер, НО ако те притесняват взаимоотношенията с този човек - помисли, дали цял живот можеш да го играеш така..
Ако ще и в най-прекрасният мезонет в пъпа на София да си - ако партньорът е несериозен - кел файда!

Рядко се получава между сериозни/амбициозни и хипарски души без реална перспектива и отговорност ( може да са душата на компанията и верни приятели, ама…).

Успех!:))

Защо се налага да играеш роля пред приятели, колеги, близки? Не е ли редно, а и по- лесно да бъдеш себе си? Това е доста притеснитвлно, аз не биг имала доверие на приятел, който слага маска пред мен.
Май не четеш много внимателно, аз изобщо не предполагам кой какво купува в тая къща, просто те съветвам да не правиш грешката да наливаш едни финанси там, защото вие бъдеще нямате.
Обаче все още не отговори на въпроса, който по- назад се зададе- кой му купува хляба и сиренето?

Има нещо, което с времето може би ще разбереш и то е, че трябва да можеш да почувстваш "Аз съм такава и такава /това, което си изброила/ и се приемам и харесвам. Няма как да се променя и да бъда друга, да приемам света, хората и житейските ситуации много по-различно само, защото някой не ме харесва. АЗ СЕ ПРИЕМАМ и оставям да се развивам като човек под хода на живота, а не насила." Всъщност си точно каквато трябва и си прекрасна - емоционална, чувствителна, ранима, съпричастна, емпатична! Но не гледаш тези прекрасни качества, а се самобичуваш с някакви изисквания на някой, като приемаш това за нормално.
Сега да се върнем на човека до теб!
Не позволявай да те критикува и да ти казва каква трябва да си. НИКОГА и на НИКОГО! От чия позиция, който и да е може да определя какво и каква да си? Не позволявай да ти вменяват, че не си достатъчно добра. Не позволявай мъжа до теб да засилва комплексите ти! Ако един човек те кара да се комплексираш - трябва да го отстраниш от живота си. А ако е мъжа до теб - веднага трябва да преосмислиш какво става в тази връзка.
 
 

Авторке всички вникнахме в проблема, не е много сложен, просто не ти харесва това, което четеш, и започваш да търсиш проблеми на решенията. Често срещано в този форум, и този тип теми.

За мен, ти си човек, който се обезличава във връзките си. Намери първо себе си, разбери ти какво искаш и след това търси партньор, с който си пасвате. С този не си пасвате, ти живееш неговият живот и се опитваш да се вместиш в неговите рамки. Огромна грешка.

Започвай да мислиш и действаш, иначе накрая може да се озовеш в сламена колиба, на някоя оризова плантация в Китай, щото някой си мечтаел за това.

Винаги е най-лесно да сме себе си, но дали това е най-доброто за нас? Защото както стана ясно, на мен натуралното ми състояние е меланхолично, леко депресивно. Но когато съм около други хора се мотивирам да бъда по-добра версия на себе си, което кара и мен да се чувствам по-добре.

Под маска, не разбирай някакви скрити мотиви или че се опитвам да манипулирам ситуацията. Но чисто и просто не бих поставила нито един мой приятел в главата си:)

Иначе относно финансите ти отговорих, че е работил дълги години в чужбина и има заделени пари за къщата и т.н.

Отнова някой пуска тема и после не харесва коментарите.Нали това е целта на темата,да видиш различните гледни точки.
Ако ще си доволна,променяй се както иска господина,наливай пари в неговата къща,живей неговия живот.

По- назад беше писала за майка си. От там идват проблемите ти. Насадено ти е, че пред мъжа си, а може и пред обществото, трябва да си вечно нахилена. Не, не трябва да е така. Хората не сме само черни и бели, имаме нюанси. Всеки има добри и лоши дни, но като се опитваш цял живот да тикаш лошите си мисли и настеоения в килера, вероятността в един момент да гръмнеш е огромна.
Прави са потребителките, които ти казват, че не се познаваш, не знаеш коя си, не знаеш какво обичаш. Колкото и банално и шаблонно да е, трябва да започнеш от себе си.
Това не е твоят човек, това не е твоята къща, това не са мечтите ти, това не е твоят живот.