Раздяла след Коледа? ... или може би аз трябва да се променя?

а ако той има проблеми, продължава ли да се хили като ряпа или ти си му виновна?

Всъщност,  ако наистина произвеждаше, това е най-доброто, но май не е такъв случаят. Жалко за явно пропиляната възможност да се махнат от града. Маркуча със студената вода лесно може да бъде сменен с хубава баня с топла вода, а виж срещу тежка съседска простотия в блок няма какво да направиш.

Хубавото в тази история е, че си загубила само една година заедно с него и си на 26, което те прави в чудесна възраст, за да продължиш напред без всякакви терзания. Нямате нищо общо, което да ви свързва. Пътищата ви трябва да се разделят, докато е време. От прочетеното не усетих да да сте имали споделени моменти, освен когато сте били разделени от разстоянието в началото.

Голямата щерка работи на село/град от селски тип/бивше село/в този дух и се прибира в голееемия град да спи. Докато един ден на рече - абе аз що не взема да се преместя там, бе..
С две думи - не прехвърляй неприязънта си към село на други хора и ситуации. Още повече, че си устроена  в малък град, което да речем за мен си е “на село”.

И така, да адресирам всичките коментари за маркучи и тоалетни. Нямах целта да звуча драматично (явно ми се отдава), беше по-скоро като вметка към факторите, които са ме накарали да не бъда в топ настроение. Иначе човек към всякакви условия свиква и не е болка за умиране това. Говорих с разни други хора, които живеят в селото и почти никой не си е направил бани всичките тези години, и пак спокойно си живеят. (но все пак те са си свикнали от едно време)

Та тези условия ще се променят, просто от скоро сме там. Отношението по-скоро ме притеснява, че няма да се промени. Иначе бойлер имаме, но поради други условия той не може да работи. Като цяло къщата е стара и трябва да се увеличи мощността към ЕВН доколкото разбрах, но се бави цялата работа... както и да е не е това проблема.

- Относно дудненето - не бих казала, че съм мранкало. По-скоро много ми пука за нещата от живота и понякога това може да е натоварващо и за другите около мен. Имам история с паник атаките и разни параноични преживявания, но около него не съм имала разни пристъпи. Освен един - когато ме остави на втората ми вечер във въпросното село да нощувам сама, та явно подсъзнателно не бях готова за всичко това. Но той така или иначе не беше там, добре че беше майка ми по телефона.

Но силно вярвам, че съм по-силна от миналото и се опитвам да бъда по-добра версия на себе си. Не решавам просто сутринта да съм в лошо настроение, но понякога дадена среда може да ме trigger-не. Но пак казвам около него не се е случвало, по-скоро "негативизмът" ми е бил изразяване на мои чувства относно нещо, което не ми харесва във връзката ни и искам да променим.

А за кистите, отишла съм на доктор разбира се и вземам мерки. Но всеки знае, че няма моментално хапче, което да ти отстрани болките/болестта за един ден:)



wiwala75, хубави моменти имахме и все още доста имаме. За мен той беше мечтания приятел, защото някакси ми даде възможността за приключения и по-"хипи" живот който винаги съм искала. Бях в някаква среда, където хората около мен живееха много статичен живот и сякаш не можех да намеря съмишленици (което отново, може би е и моя вина, но стига съм се обвинявала). Допълнително с това споделяме бих казала сходни ценности и интереси.

Та въпреки, че отначало нямах много желание за връзка с него започнахме да приключенстваме заедно. И с времето се развиха чувства и така. Може би той самият искаше да ме "спаси" от корпоративния ми живот в матрицата - това е д/г негов цитат хаха. И определено съм му благодарна защото без него нямаше да напусна една среда, която отлагам да напусна от 1,5г+.

Може би сме в живота си с преходна цел и за да осъзнаем всеки за себе си някои уроци.

Не съм чела другите коментари. Аз съм хипи, за съжаление вече само по душа. Мога да понеса неудобства всякакви, стига да съм с правилния човек. Обаче твоите размисли, авторке, са точно в правилна посока. Няма достатъчно трева, която да изпушиш, за да станеш удобна на този човек, и слава богу. Не сте един за друг - на твое място бих стегнала куфарите.

Подари му мотика за Коледа и виж как ще го зарадваш!😳😁😁
Човекът може да не е лош, но не те уважава -теб и твоите желания. Пълен егоист!
Явно и ти не уважаваш себе си!

Всеки говори за себе си. За мен селото си е село, градът си е град. В град мога да живея, дори и малък или курортен, на село - не, но това съм аз.

Той със синдром на Питър Пан, ти с цел и път в живота.
Колко мислиш ще изкарате така?

Аз съм хипи по един уикенд. После на светло, чисто, топло и луксозно. На село.

За мен темата е илюстрация на цитата "Битието определя съзнанието". Ако авторката не вижда нищо нередно в 30-годишния безработен, кои сме ние да даваме мнение... Липсата на цели, заетост, пари, нежеланието да се справи с ежедневието и инфантилизма, няма как да се коригират. Човекът иска да оцелява с минимум усилия, да не се напряга и натъжава, а оттам насетне коя ще му се върже на стила на живот едва ли е от значение.

И майка й какви акъли дава….

Това ще да е истинската любов - да се подмиваш с хладка вода с маркуч декември месец. Поезия.

Само в Неделя!😂

Малко ги обмисляйте тия пързалки.
За какво точно не му помагаш в градината по това време?

Да обърне земята, да разчисти шумата, да насади пролетниците, ако има парник - няма край, няма край.