На мнение съм, че от години детството бива целенасочено заличавано. Заличавано като период на невинност и безгрижие, както и като период на родителска отговорност и преценка за добруването на детето. Сега от детскоградинска възраст са бомбардирани с кой кого може да "обича", кой има две майки и пет бащи, кой плод на какъв напредък в асистираната репродукция е, същевременно на родителя е вменено, че никое дете вече не е достатъчно малко и незряло да взема решения за себе си, независимо дали разбира самите решения и последствията им, да се самоопределя и да има равен с възрастните глас при вземане на решения. И един ден ще ни бъде съобщено, че тези самостоятелни, самоопределящи се, активно вземащи решения и даващи съгласия деца, могат да вземат решения дали и с кого да имат сексуални връзки, като любезно сме ги информирали от ранна възраст какъв огромен избор имат.
На някой може да му се стори крайно мнението ми, но аз съм опитвам да съм сдържана по въпроса, че ме сърбят пръстите до безобразие. И целият климат, който се създава под воала на "изкуство", "свободна интерпретация", "empowerment" и тем подобен булшит, е нещо, за което хората спят, но от което няма да могат да избягат.
На някой може да му се стори крайно мнението ми, но аз съм опитвам да съм сдържана по въпроса, че ме сърбят пръстите до безобразие. И целият климат, който се създава под воала на "изкуство", "свободна интерпретация", "empowerment" и тем подобен булшит, е нещо, за което хората спят, но от което няма да могат да избягат.
