Моля Ви,дайте ми съвет!!!!

Здравейте. Аз съм мъж и съм в абсолютно същата ситуация, само че аз съм потърпевшия. Никога не бих тръгнал да си връщам. Ако направя нещо такова, смятам, веднага бих се разделил с жена си. А аз желая да съм с нея. Това, което изпитвам в момента е силна обич и още по - силно недоверие. Тя се чувства виновна и мисля - също ме обича. Аз разбрах на 30 октомври и от тогава разговорите са ни много тежки(аз ги правя такива за съжаление), а тя търпи и плаче. Докато разбера всичко, което ме интересуваше, тя много ме лъга. Целта и е била да не ме нарани, но в резултат на това сега доверието ми към нея .... бих я пратил да ми купи цигари, ако магазина е в апартамента. В момента, в който се сетя за някоя лъжа или ме обземе подозрение за лъжа изперквам. Буквално започвам да съжалявам, че се познаваме. Много изкам да продължим да сме заедно(и ние сме от 11 г.), имаме и дете, което много обичам. Но не мисля, че мога да и простя някога - особено лъжите. Забелязвам, че доверието ми към другите хора се е увеличило за сметка на доверието към нея. Предполагам, че съм получил някаква личностна промяна. Чудя се дали да не потърся помощта на психолог, който да ми помогне да си възвърна доверието към нея, защото не виждам отсамосебе си как ще стане. Завиждам на тези от вас, които могат да прощават. Мисля, че това е и правилното решение - ако можеш да простиш - продължавай. Ако не - както решиш или каквото стане, но правилното решение е раздяла.
А за тези които твърдят, че не може вината да е само на единия - помислете пак. Ако аз съм се примирил с нейните недостатъци, би трябвало и тя да се е примирила. Нейните са по - големи от мойте. Но тя не го е направила. А аз съм. Това не е само мое твърдение. Успех на всички.