Синът ми се изправи сам на 7 навършени месеца, като аз си помислих, че това е предпоставка за по-ранно прохождане(имам предвид 10 м), след това към края на 8 месец реши че ще пълзи като при всяка удобна ситуация се изправяше по мебелите и правеше 1-2 крачки държеейки се. На навършени 10 месеца пълзеше по-малко, а през повечето време обикаляше апартамента държейки се за стени, маси, дивани, абе всичко, което му даваше упора. Аз вече бях сигурна, че съвсем скоро ще се пусне, но не той проходи точно на рождения си ден и всички бяхме многоооо щастливи. Беше стабилен, знаеше как да пада на ръчички, и някъде след един месец вече тичаше по улиците. Сега вече не мога да го хвана 
Незнам дали е оказало влияние, но за информация да ти кажа, че от 1 навършен месец до 6м всяка вечер съм му правила масаж и гимнастика, макар че това не е предпоставка, тъй като едно съседче без каквито и да било масажи и гимнастики проходи на 9 месеца, така всичко е Божа работа!
Незнам дали е оказало влияние, но за информация да ти кажа, че от 1 навършен месец до 6м всяка вечер съм му правила масаж и гимнастика, макар че това не е предпоставка, тъй като едно съседче без каквито и да било масажи и гимнастики проходи на 9 месеца, така всичко е Божа работа!
след месец ли? 
но пък затова на седем месеца се изправи в кошарата си сама като се държеше за дръжките отстрани и се олюляваше пълзеше като хлебарка в този си период и само да я оставиш на пода и да се обърнеш и вече е в другата стая примерно 
- на една година тичаше бяхме поканили много по големки деца от нея и тя покрай тях не се спря - дори мисля че дотогава небеше тичала толкова стабилно без да пада , ползвала съм каишки за да си помагаме навън и да няма разбити глави като сме на разходка но ги махнахме чак като проходи найстина стабилно някаде на година и няколко месеца - три четири нямам точен спомен 