Публикувана: 12 дек. 2006, 13:30 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2007, 17:50 ч.

А има ли поетеси сред нас?

17 100
259
1

1
...
4
5
6
...
18
Всички

# 60 27 апр. 2007, 12:23 ч.

Мнения: 750

Публично обявявам темата за частна собственост! За доказателство предоставям следното творение:

Крокодил, крокоди, крокодил във Нил!
Крокодил, крокодил, той не се е мил!
Чака близо до брега
свойта женска той.
Да изтърка му гърба със сапуна свой.
Щом е гладен, незаситен,
бърз е знайте той.
Мачка свойта плячка безутешна
във велик двубой.
Крокодил, крокодил, крокодил във Нил!
Крокодил, крокодил, пак не се е мил!

# 61 27 апр. 2007, 15:48 ч.

Мнения: 1 770

Хмммм, нема такива работи, частни собствености.....Ааааааааааааааа.......... Crossing Arms

За подкрепа на моето така сериозно изказване, публикувам следното си творение.... с мисъл за идващите почивни дни....романтика....и още нещо....... Flutter

И чакам и другите мацки да продължават да публикуват...... Хайде!

# 62 27 апр. 2007, 16:15 ч.

Мнения: 2 677

Ей, момичета, ама стАрАхотни сте!
Аз почнах темата и нещо я поизоставих... Embarassed

Но сега като я прегледах и като видях какви чудеса сте сътворили! Тсилуфки! Тсилуфки! Тсилуфки! На всички ви по много!

Ето и аз се включвам и обещавам вече да съм от най-редовните (ако ме искате де Wink

).

Уличница

Безсрамно гола те посрещам.
Коприненото ми легло
с воали нежни ме прегръща
и крие къдри от злато.

В прозореца звездите светят,
усмихва се вечерен час.
Пристигаш ти – мечтан и вечен –
за обич плащаш във аванс.

Красив си. Всичко е красиво.
Пожар без пламъци и дим,
но времето тече и тръгваш –
за повече не си платил.

След теб разхвърляни банкноти
за спомен върху мен лежат,
сълзите ми – безмълвни ноти,
се стичат и без глас крещят.

Че аз! Безсрамницата гола!
Че аз! Продажната жена!
За обич да мечтая мога
без тарифа и цена.

Че аз! Една платена курва
със теб живее в чуден свят.
А колко други вън тепърва
ме чакат, за да ми платят…

Дано не съм скандализирала някого... Mr. Green

# 63 27 апр. 2007, 18:00 ч.

Мнения: 750

Мен, мен скандализира с включване! А така! Скоро щях към нотариус да се обърна Laughing

# 64 29 апр. 2007, 19:13 ч.

Мнения: 1 770

Близо до така отворената скандална тема.... но не чак толкова буквално... и прямо.....

По ръба

Ходиш по ръба...
Продаваш се. За колко?
Нежна е нощта...
Желаеш го. До колко?
Прекрачваш лудостта...
Докосваш го...Без болка?
Даряваш му страстта...
Умираш ли? На колко?
Пропадаш в пропастта...
Намираш го. И после?
Безумно заблестя...
силуетът му... и ножа...
Сега ли закрещя
или за после ще отложиш?

# 65 30 апр. 2007, 12:14 ч.

Мнения: 750

Благодаря, че се включвате. Иначе ще си стоя сиротна. Ааа, имаме ли публика? Момичета, къде сте?Имаме нужда и от вас Heart Eyes

Аз чакам да се върнеш за нашия миг.
Очаквам те с трепет, безмълвно.
Когато затвори последния път,
аз плаках, но плаках разумно.
Миговете се повтарят. Съдба ли е
или провидение бе твоето " Да",
с което ми даде надежда,
с което отключи врата?
Щастлива за миг, в разстояние, в думи...
Щастлива от теб и от това цяло безумие.
И чакам, надявам се пак да докоснеш
вратата ми синя за миг.
И в розови облаци днес, утре по пладне във слънце
пак да окъпем нашия миг.
Не искам да зная даже точно какъв си.
Дори не ревнувам от нея аз теб.
А с чистия смях, който ми даваш
да мога да бъда, да карам да искаш
пак да си тук, пак с мен.
Великото Утре се сбъдва, понякога късно,
но истинско, без лъжи, без самота.
Когато затвори вратата, потънах в тъга.

# 66 1 май 2007, 19:29 ч.

Мнения: 4 678

Цитат на: gerik в чт, 14 дек 2006, 18:23

Само за майтап, 2 произведения от мъжа ми , сътворени в изблик на нежни бащински чувства, когато дребната беше на 4-5 мес.Първото е пооная песен на Тони Димитрова.Пееше се , когато я къпехме.

Ах, морето/2
то е в къщи!
И по график, всяка вечер
то се връща.

Плискам си,
шляпам си в мойто корито голямо.
Смея се /2
нищо , че сърди се мама.
Татко нали е на моя страна
и ме полива със топла вода.

Ах, морето...

**************

Аз съм мъничка хитрана.
Търся тати да го хвана,
кат един балък над коша-
аз да гукам-той да слуша!
Joy

# 67 1 май 2007, 20:04 ч.

София
Мнения: 1 951

Момичета,браво!

# 68 1 май 2007, 20:06 ч.

Мнения: 750

Моля публиката да се весява, че ша я тупам инЪче Laughing

Един хубав стихов туп, та да поседне сред нас и да се радва.

# 69 2 май 2007, 00:21 ч.

Мнения: 2 677

Ето ме, ето ме! Весвам се! Само без поетични тупалки, моля, моля. Embarassed

konche, ама много добре се мяткаш от крокодилите към лирическите изпълнения! Ама много добре! smile3501

# 70 2 май 2007, 10:27 ч.

Мнения: 750

Kартини

На талази рояци пристъпват,
преливат се, после хвръкват.
Окървавени във дрехи, смирени
с жадни очи, устремени в небето,
безмълвно, ту шумно, ту гръмко,
ту звънко, очакват да станат
или да престанат да бият сърцата им.
С вампирски очи в мрака
не чака, а дебне, а кряска,
във писъци, многобройни стенания,
чете ред последен, оплита се в знания.
За самодиви красиви, изкусни
със майсторски пръсти, невръстни
агнета падат в краката им.
Без милост ония вземат душат им.
В нощта, устремена към мрак и покой,
изправя се войн, готов е за бой.
Да прониже в сърцата ония, що взеха имането
и в чуждото бъркаха без страх и признания
за свойте злини. И после се скриха.
В гори тъмни, зловещи, те гости не срещаха,
живееха в доменни пещи. Без близост със никого,
без сълзи проляха живота си- скитници.
А там отгоре свети небето.
И слънцрто ярко пече по полето.
В житата момиче мечтае.
И старст и любов то желае.
И чува боецът нейния зов.
Когато душата потъне в наслада, тя иска пощада.
В покоя на зноя, в покоя в полята,
събраха се може би Любовта и Тъмата.

# 71 2 май 2007, 15:22 ч.

Мнения: 1 770

# 72 3 май 2007, 02:50 ч.

Мнения: 3 760

Във мъничка крайградска църквица
събрали са се - за последен път
да видят нежното лице на мъртвата
и да я сложат под гранитен кръст.

Камбанен звън и после тишина...
А хората във черно си шушукат:
"Горката... толкоз` млада, а умря...
Защо ли? и какво й се е случило?"

"Красавица бе, беше и добра,
с внимание към всички се отнасяше...
Но чувство непознато до сега,
от месеци бушуваше в душата й

Спомнете си за ония слънчев ден,
когато във града отседна
един изискан, умен джентълмен.
Момичето случайно го погледна...

Тогава Тя усети любовта...
И Той не бе към нея безразличен.
Закле се да му стане Тя жена,
а Той си премълча, че е обичан,

че женен е за друга и държи
на нея и на личното си щастие...
С това сърцето нейно той разби...-
получила е онзи ден известие,

че някаква далечна братовчедка,
която само майка й познава,
родила е момче и кани ги
по случай кръщенето на забава.

Случайно във писмото споменала
как казва се любимият баща...
Във първия момент от изненада и
дума не могла да каже Тя...

Побягнала със сълзи на лицето,
посегнала към някаква кама
и след това забила я в сърцето
с несигурна, трепереща ръка..."

Достойно бе живота си живяла,
с достойнство си отиде от света...
И пак отнякъде заби камбана,
и всичко пак потъна в тишина...

Последна редакция: чт, 03 май 2007, 03:03 от Мъни